Въстание на декабристите: Разлика между версии

След смъртта на Александър I на 1 декември 1825 г., част от армията признава за наследник на престола – Великия княз Константин (втори по-малък брат на Александър I и също бездетен), вместо Николай I (трети по-малък брат на Александър I, в чието семейство се ражда престолонаследникапрестолонаследникът [[Александър II (Русия)|Александър II]]). Северното братство се възползва от възникналите разногласия с неустойчива политическа ситуация по [[престолонаследие]]то и се решава на бунт. За водач на бунта е провъзгласен [[Сергей Трубецкой]]. Мотивът е защита престолонаследието на великия княз Константин, който е лишен от право да наследява по волята на император Александър I на 26 януари 1822 г. – поради неспособност да управлява. На 28 август 1823 г. император Александър I собственоръчно подписва и указ в четири екземпляра (по един за [[Успенски събор|Успенския събор]]; Синода; Сената и Държавния съвет) за отказ Константин да го наследи и за правото на Николай да заеме престола. <ref>{{cite book |title= Хронологична енциклопедия на света, том V, Велико Търново, стр. 554 – Русия (1815 – 1914) |year= 1991 |publisher= ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X}}</ref>