Шарлота Белгийска: Разлика между версии

| изображение за личността= [[FileФайл:Carlota by Graefel.jpg|250px]]

== Семейство ==

Принцеса Шарлота е родена на 7 юни 1840 в кралския дворец в [[Лакен]], [[Белгия]]. Тя е дъщеря на белгийския крал [[Леополд I (Белгия)|Леополд I]] и френската принцеса [[Луиза Бурбон-Орлеанска]]. Принцеса Шарлота е кръстена на покойната първа съпруга на баща си  — принцеса [[Шарлота-Августа Уелска]], която умира по време на раждане. Шарлота има трима братя  — Луи-Филип, който умира като дете, Леополд II, крал на Белгия и Филип, граф на [[Фландрия]].

Принцеса Шарлота е първа братовчедка на британската кралица [[Виктория_Виктория (Обединено_кралствоОбединено кралство)|Виктория]] и на съпруга ѝѝ, принц [[Алберт фон Сакс-Кобург-Гота|Алберт]].

Любимата баба на Шарлота е френската кралица [[Мария-Амалия Бурбон-Неаполитанска|Мария-Амалия от Двете Сицилии]], съпруга на [[Луи-Филип]], с която принцесата поддържа тясна връзка и редовна кореспонденция през по-голямата част от живота си. Когато Шарлота е на десет години, майка ѝѝ умира от туберкулоза и принцесата е поверена на грижите на графинята на Хулсте, близка приятлка на семейството. Няколко седмици през годината принцесата прекарва в Клермънт хаус, Великобритания, при Мария-Амалия и останалата част от семейството на майка си, което по това време се намира в изгнание във Великобритания.

== Ерцхерцогиня на Австрия ==

На 27 юли 1857 г. в Брюксел принцеса Шарлота се омъжва за своя втори братовчед ерцхерцог [[Максимилиан I (Мексико)|Максимилиан Австрийски]], брат на австро-унгарския император [[Франц Йосиф|Франц-Йосиф]]. В австрийския императорски двор Шарлота става любимата снаха на свекърва си, София Баварска, която вижда в белгийската принцеса идеалната съпруга за един австрийски ерцхерцог. Принцеса Шарлота обаче не се намира в добри отношения с [[етърва]] си  — императрица [[Елизабет Баварска (Сиси)|Елизабет]] (съпруга на брата на [[Максимилиан I (Мексико)|Максимилиан]]). Смята се, че принцесата е подразнена от прекалено близките отношения между императрицата и Максимилиан, който е неин довереник и споделя много от нейните предпочитания, и най-вече заради факта, че Елизабет привлича по-големи адмирации с красотата си.

== Императрица на Мексико ==

[[КартинкаФайл:CharlotteKaiserin vonMexiko(Photographie).jpg|мини|250п|Императрица Карлота Мексиканска. Фотография]]

В [[Мексико]] положението на Шарлота и съпруга ѝѝ обаче е изключително несигурно. Техният режим се гради на подкрепата от страна на френските войски в [[Мексико]] и на мексиканскта едроземеделска клика, но среща категоричния отказ от признание на републиканците, предвождани от [[Бенито Хуарес]]. Конфликтът между императорските сили и републиканците взема образ на гражданска война, в която се намесват и САЩ, подкрепящи републиканците. Положението на Карлота и [[Максимилиан I (Мексико)|Максимилиан I]] става изключително несигурно след оттеглянето на френските войски от [[Мексико]] през 1866 г. Оттеглянето на французите и подкрепата на американците дават необходимото на републиканците надмощие срещу силите на [[Максимилиан I (Мексико)|Максимилиан I]]. Опасността, в която [[Максимилиан I (Мексико)|Максимилиан I]] и Карлота се намират, е очевидна за всички, но императорът категорично отказва да напусне [[Мексико]], въпреки съветите на самия [[Наполеон III]].

Опитвайки се да спаси престола на съпруга си, Карлота заминава за [[Европа]], където търси подкрепа за [[Максимилиан I (Мексико)|Максимилиан I]] в [[Париж]], [[Виена]] и най-накрая в [[Рим]] при папа [[Пий IX]]. Мисията на императрицата обаче търпи провал, което съсипва психическото ѝѝ равновесие: тя започва да проявява симптоми на параноя, получава нервен срив и никога след това не се завръща в [[Мексико]].

През пролетта на 1867 г. съпругът на Шарлота е заловен от републиканците и е екзекутиран през юни същата година, въпреки опитите на редица европейски правителтва да спасят живота на детронирания император. Едни от последните думи на [[Максимилиан I (Мексико)|Максимилиан I]] преди екзекуцията му са:''"Бедната Шарлота!"''. Новината за смъртта на съпруга ѝѝ допълнително разстройва бившата мексиканска императрица, поради което психическото ѝѝ съсстояние продължава да бъде нестабилно. Братът на Шарлота, графът на Фландрия, наема психиатър, който след като прегежда Шарлота, я обявява за душевно болна.

== Последни години ==

До края на живота си Шарлота живее изолирана, първоначално  — в двореца „[[Мирамаре]]“, близо до [[Триест]], а след това  — в замъка „Бушот“ в [[Белгия]]. По време на [[Първата световна война]] [[Белгия]] е окупирана от [[Германия]], но имението, в което пребивава Шарлота, се ползва със специален статут, тъй като [[Австрия]] е съюзник на [[Германия]], а Шарлота е снаха на австро-унгарския император.