Едра шарка: Разлика между версии

До момента не са откривани сигурни доказателства за разпространението на едра шарка в Северна и [[Южна Америка]] преди колонизирането му от европейците.<ref name=Li>{{cite journal |author=Li Y, Carroll DS, Gardner SN, Walsh MC, Vitalis EA, Damon IK |title=On the origin of smallpox: correlating variola phylogenics with historical smallpox records |journal=Proc. Natl. Acad. Sci. U.S.A. |volume=104 |issue=40 |pages=15787 – 92 |year=2007 |month=Октомври |pmid=17901212 |pmc=2000395 |doi=10.1073/pnas.0609268104 }}</ref> През [[1507]] г. вариолата бива пренесена на карибския остров [[Испаньола]], а на континенталната част на [[Новия свят]] през [[1520]] г. с испански заселници от Испаньола, пристигащи в [[Мексико]]. Едрата шарка бързо покосява местното индианско население и се превръща във важен фактор за покоряването на [[ацтеки]]те и [[инки]]те от испанците<ref name= Fenner1>{{cite book |author=Fenner, Frank |title=Smallpox and Its Eradication (History of International Public Health, No. 6) |publisher=World Health Organization |location=Geneva |url= http://whqlibdoc.who.int/smallpox/9241561106.pdf |year=1988 |isbn=92-4-156110-6 |format=PDF}}</ref>. През [[1633]] г. заселници на източния бряг на Северна Америка донасят в [[Плимът (Масачузетс)|Плимът, Масачузетс]] вариола, която води до опустошителни епидемии сред местното индианско население,<ref>"''[http://books.google.com/books?id=o-BNU7QuJkYC&pg=PA164&dq&hl=en#v=onepage&q=&f=false Encyclopedia of North American Indians]''". Frederick E. Hoxie (1996). p.164. ISBN 0395669219</ref> а впоследствие и сред местните колонисти.<ref>{{cite web | url = http://www.ucpress.edu/books/pages/9968/9968.ch01.html | first = David A. | last = Koplow |title = Smallpox The Fight to Eradicate a Global Scourge | publisher = University of California Press | year = 2003 | accessdate = 22 февруари 2009}}</ref> При тези епидемии процента на смъртност достига до 80&nbsp; -&nbsp; 90% сред индианските племена.<ref>"''[http://books.google.com/books?id=qubTdDk1H3IC&pg=PA205&dq&hl=en#v=onepage&q=&f=false The Cambridge encyclopedia of human paleopathology]''". Arthur C. Aufderheide, Conrado Rodríguez-Martín, Odin Langsjoen (1998). [[Cambridge University Press]]. p.205. ISBN 0521552036</ref> В [[Австралия]] едрата шарка е внесена на два пъти – през [[1789]] г. и отново през [[1829]] г.<ref name= Fenner1/>. Въпреки че болестта никога не е била ендемична на континента,<ref name= Fenner1/> тя е основната причина за масова смъртност сред местните [[аборигени]] в периода между [[1780]] г. и [[1870]] година.<ref>{{Cite book | last = Glynn | first = Ian | last2 = Glynn | first2 =Jenifer | title = [http://books.google.com/books?id=tL4W3YNMYLIC&pg=&dq&hl=en#v=onepage&q=&f=false The life and death of smallpox] | publisher = Cambridge University Press | year = 2004 | page = 145 | isbn = 0521845424 }}</ref>

До средата на [[18 век]] едрата шарка е сред най-разпространените инфекциозни болести, ендемична навсякъде по света с изключение на Австралия и на няколко по-малки острови. През последните години на 18 век вариолата убива около 400&nbsp;000 европейци годишно (включително и пет действащи монарси),<ref name="Hays">J. N. Hays (2005). "''[http://books.google.com/books?id=GyE8Qt-kS1kC&pg=PA151&dq=&lr=&hl=en&cd=23#v=onepage&q=false Epidemics and pandemics: their impacts on human history]''". ABC-CLIO. p.151. ISBN 1851096582</ref> и е причина за една трета от възникналата слепота сред населението.<ref name=Behbehani_1983>{{cite journal |author=Behbehani AM |title=The smallpox story: life and death of an old disease |journal=Microbiol Rev |volume=47 |issue=4 |pages=455 – 509 |date=1 декември 1983|pmid=6319980 |pmc=281588 |url=http://mmbr.asm.org/cgi/pmidlookup?view=long&pmid=6319980 }}</ref><ref>"[http://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/bv.fcgi?rid=vacc.chapter.3 Smallpox and Vaccinia]". ''National Center for Biotechnology Information.''</ref> От всички заразени, около 20 – 60% и дори над 80% от заразените деца загиват от болестта.<ref>{{cite journal |author=Riedel S |title=Edward Jenner and the history of smallpox and vaccination |pmc=1200696 |journal=Proc (Bayl Univ Med Cent) |volume=18 |issue=1 |pages=21 – 5 |year=2005 |pmid=16200144 }}</ref> Широкото използване на вариолацията в някои страни като [[Великобритания]], нейните колонии в Северна Америка и Китай, до известна степен ограничават и смекчават последиците от едра шарка през това столетие, но реално ограничаване на заболяването настъпва едва в края на [[19 век]] след въвеждането на [[ваксинация]]та. През [[20 век]] едрата шарка поразява фатално около 300&nbsp; -&nbsp; 500 млн. души.<ref>{{cite book |author=Koplow, David A. |title=Smallpox: the fight to eradicate a global scourge |url=http://books.google.com/books/ucpress?vid=ISBN9780520242203|publisher=University of California Press |location=Berkeley |year=2003 |isbn=0-520-24220-3 }}</ref><ref>{{cite web |url=http://ucdavismagazine.ucdavis.edu/issues/su06/feature_1b.html |title=UC Davis Magazine, Summer 2006: Epidemics on the Horizon |accessdate=3 януари 2008 }}</ref><ref>[http://www.sciencedaily.com/releases/2008/01/080131122956.htm How Poxviruses Such As Smallpox Evade The Immune System], ScienceDaily, 1 февруари 2008</ref> За [[1967]] г., СЗО оценява, че 15 милиона хора са заразени с болестта и два милиона умират от нея.<ref name=WHO_Factsheet>{{cite web | title=Smallpox | work=WHO Factsheet | url=http://www.who.int/mediacentre/factsheets/smallpox/en/ | accessdate=22 септември 2007}}</ref>

Вирусът на едрата шарка вероятно е произлязъл в Африка от този причиняващ шаркоподобно заболяване при [[гризачи]]те преди 16&nbsp;000 до 68&nbsp;000 години.<ref name=Li/> Вероятно щамът ''Variola major'', причиняващ по-тежката форма на вариолата се появява в Азия преди 400 до 1600 години. Другият щам ''Alastrim'', разпространен в [[Западна Африка]] и Северна и Южна Америка се смята, че е произлязъл преди 1400&nbsp; -&nbsp; 6300 години. Преди около 800 години от този щам произлизат два варианта.<ref name=Li/>

[[Инкубационен период|Инкубационният период]] варира от 9 до 16 дни, средно 14. Типичната среднотежка вариола започва внезапно с втрисане, повишаване на температурата до 39&nbsp; -&nbsp; 40&nbsp;°C, отпадналост, [[световъртеж]], гадене, [[главоболие]], болки в мускулите и ставите. Лицето и областта на [[гълтач|глътката]]. При около ¼ от заболелите се появява бързопреходен скарлатино- или морбилиформен обрив в областта на скута, наподобяващ бански гащета.

До 3&nbsp; -&nbsp; 4 ден температурата спада, но започва еруптивният процес. По лицето, окосмената част на главата, ръцете и ходилата, както и по лигавиците се появяват множество папули. След около 2&nbsp; -&nbsp; 3 дни те преминават във везикули, които постепенно се изпълват с гнойно съдържание и хлътват в средата. [[Кожа]]та около тях става червена. Общото състояние се влошава, температурата отново се покачва до 40&nbsp;°C. [[Интоксикация]]та на организма бързо се развива на фона на силна [[тахикардия]], достигаща дори до загуба на съзнание.

Днес вариолата е ликвидирана като нозологична единица и не се предвижда никаква [[Профилактика (медицина)|профилактика]] сред населението. Опасността от заболяване и последствията, които то носи са подтиквали човечеството да търси начин да се предпази от едра шарка. Най-ранната процедура, използвана за предотвратяване от вариола е [[инокулация]] (известна също и като вариолация). Инокулацията вероятно е практикувана в [[Индия]] още през [[1000 г. пр.н.е.|1000 г. пр.н.е.]]<ref name=Bourzac_2002>{{cite journal | author = Bourzac K| title = Smallpox: Historical Review of a Potential Bioterrorist Tool | journal = Journal of Young Investigators | year = 2002 | volume = 6 | issue = 3 |url= http://www.jyi.org/volumes/volume6/issue3/features/bourzac.html}}</ref> Изразявала се е в натъркване на заразена прах и струпеи отделени от болен от едра шарка върху нарочно създадена лезия върху кожата. Въпреки това обаче практиката е оспорвана от някои от древните медицински текстове на [[санскрит]] в Индия, описващи процеса на заразяване.<ref>Wujastyk, Dominik. (1995). „Medicine in India,“ in ''Oriental Medicine: An Illustrated Guide to the Asian Arts of Healing'', 19–38. Edited by Serindia Publications. London: Serindia Publications. ISBN 0906026369. p. 29.</ref> Същият метод за предпазване е използван и през [[10 век]] в Китай, а практикуването му добива масов характер през 16 век по време на династията [[Мин]].<ref name="Temple">Temple, Robert. (1986). ''The Genius of China: 3,000 Years of Science, Discovery, and Invention''. With a forward by Joseph Needham. New York: Simon and Schuster, Inc. ISBN 0671620282. p. 135 – 7.</ref> Ако процесът на изкуствено заразяване се окажел успешен лицето, върху което е приложено придобива траен имунитет. Поради факта, че лицето е заразено с вируса то може да се окаже носител и да зарази здрави хора. При вариолация смъртността била в рамките на 0,5&nbsp; -&nbsp; 2%, което е значително по-малък процент от смъртността при естествен ход на заболяването.<ref name = PinkBook>{{cite book | author = Atkinson W, Hamborsky J, McIntyre L, Wolfe S (eds.) | chapter = Smallpox | title = Epidemiology and Prevention of Vaccine-Preventable Diseases (The Pink Book) | edition = 9th | pages = 281 – 306 | publisher = Public Health Foundation | location =Washington DC |year = 2005 | url = http://www.cdc.gov/vaccines/pubs/pinkbook/downloads/smallpox.pdf | format = PDF}}</ref>