Горноводенски манастир: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник
Ред 25:
На мястото на днешния манастир има два по-ранни манастира, които през [[1810]] г. са опожарени и разрушени от [[кърджалии]].
 
Възстановяването на сегашния манастир започва през 1816 г. и продължава до 1835 г. Църквата е осветена на 15 октомври 1850 г. Манастирът е в гръцки ръце и става част от българската църква чак през 1930 г. Сериозни щети понасят сградите по време на пожар през 1924 г. и земетресение през 1928 г. През 1920-те и 1930-те години в „Св. св. Кирик и Юлита“ се помещава [[Пастирско-богословско училище „Свети Кирик“|руско богословско училище]], начело с игумена на манастира епископ [[Дамян Царицински]]. През 1943 – 1944 г. манастирът служи за концентрационен лагер носещ името „Свети Кирик“.
 
След [[9 септември 1944]] г. комунистическата власт изоставя манастира, а по-късно го трансформира в дом за душевноболни. През [[1981]] г. [[Съюз на архитектите в България|Съюзът на архитектите в България]] получава разрешение да реставрира манастира и да го адаптира за светски нужди. Следващата година екип от архитекти и инженери, оглавяван от арх. Любомир Шинков, разработва проект за реставрация и трансформиране на манастира за нуждите на [[Международна архитектурна академия|Международната архитектурна академия]]. Реконструкцията, проведена под техническото ръководство на Христо Радев, започва през [[1983]] г. и приключва през [[1987]] г. На [[25 септември]] [[1985]] г. той се открива официално от председателя на Съюза на архитектите в България, арх. [[Георги Стоилов (архитект)|Георги Стоилов]]. В началото се използва като почивна и творческа база на съюза.