Разлика между версии на „Дяволското гърло“

м
без   интервал; козметични промени
(→‎Откриване и изследване: пълен и кратък член)
м (без   интервал; козметични промени)
| общомедия = Devil's Throat Cave
}}
[[FileФайл:Devil's Throat Cave 07.jpg|thumbмини|Изображение на дявол]]
[[FileФайл:Devil's Throat Cave 01.jpg|thumbмини|leftляво|Входът на пещерата]]
'''Дяволското гърло''' е пещера в [[Родопи]]те, [[община Девин]].
 
 
== Откриване и изследване ==
[[FileФайл:Devil's Throat Cave 60.jpg|thumbмини|leftляво|Водопадът в пещерата]]
 
Първият опит за проникване в пещерата е направен през 1962 г. от Радостин Чомаков, [[Никола Корчев (скулптор)|Никола Корчев]] и Елена Пъдарева. Тримата алпинисти достигат до Голямата зала на пропастта, след което правят опит да продължат надолу по пътя на реката. Недостигът на екипировка, както и липсата на опит осуетяват по-нататъшното проникване в пропастта.<ref>вестник „Отечествен фронт“, 16 и 17 август 1962 г.</ref>
 
Дяволското гърло е пропастна [[пещера]], която е формирана вследствие на пропадането на земните пластове. Основната и&#768;ѝ част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен [[Дяволското гърло (водопад)|водопад]] на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]].
 
Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 m височина, образувайки огромна зала, наречена „Бучащата зала“. Дължината ѝ е 110 m, ширината – 40 m, а височината ѝ достига до 35 m. Това е най-голямата зала в българските пещери след входната зала на [[Деветашката пещера]] – в нея може да се побере напр. [[Храм-паметник Свети Александър Невски|катедралата „Св. Александър Невски“]]. В пещерата се влиза през изкуствена галерия с дължина 150 m, през която се достига до основата на водното течение. Оттук 301 стъпала нагоре извеждат покрай подземния водопад през стария вход до повърхността. На близо 400 m от входа на „Дяволското гърло“ водите на подземнотечащата река се губят в [[сифон]]-галерия. Дължината на сифона е повече от 150 m, а след него по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през пещера.
 
== Прилепите в пещера „Дяволското гърло“ ==
[[КартинкаФайл:Карта Дяволското гърло.jpg|мини|240px|Карта на пещерата]]
В България се радваме на 33 от срещащите се в Европа 35 вида прилепи. Всички те са строго защитени от Закона за биологичното разнообразие на територията на цялата страна.
 
В тази пещера зимува най-голямата в България и на Балканите колония на пещерен [[дългокрил прилеп]] (''Miniopterus schreibersii'').
 
В Дяволското гърло зимува колония от над 35&nbsp; 000 екземпляра <ref>[http://batslife.eu/bg/item/%d0%b4%d1%8f%d0%b2%d0%be%d0%bb%d1%81%d0%ba%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%b3%d1%8a%d1%80%d0%bb%d0%be/ Дяволското гърло. Фондация "Наука за Природата" Опазване на прилепите в България ]</ref> от видовете пещерен дългокрил и дългопръст нощник, включени в Световния червен списък. Останалите два вида, обитаващи Дяволското гърло – големият и малкият подковонос, са сред приоритетните за опазване за цяла Европа. Така Дяволското гърло попада в числото на най-значимите прилепни убежища в България.
 
== Туризъм ==
* Пещерата Дяволското гърло е сред [[Стоте национални туристически обекта]] на [[Български туристически съюз]] под номер 88 (има печат).
* Пещерата е благоустроена – електрифицирана е, стълбите край бучащите води на подземния водопад са обезопасени с бетонен парапет.
* Дължината на пещерата е 1 km, маршрутът за туристи – 350 m. Температурата в пещерата е около +8 &nbsp;°C.
 
== Легенди ==