Уикипедия

Егейска Македония: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Bot: Automated text replacement (-въстанов +възстанов); козметични промени
м без   интервал
Ред 16:
'''Егейска Македония''' или '''Беломорска Македония''' или '''Южна Македония''' или '''Гръцка Македония''' е частта от [[Македония (област)|географската област Македония]], която по [[Букурещки договор (1913)|Букурещкия договор]] от 1913 година е включена в състава на [[Гърция]].<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.24</ref> В Гърция Егейска Македония се нарича само '''Македонѝя''' ({{lang|el|Μακεδονία}}) и е най-големият по площ и втори по население район на Гърция. Заедно със [[Западна Тракия]] гръцката част на областта Македония влиза в [[Северна Гърция]].
 
Гръцка Македония има площ от 34&nbsp; 173 km² или около 50% от цялата област и 2&nbsp;625&nbsp;681 жители, 773&nbsp;180 от които, живеят в нейния главен град – [[Солун]]. В административно отношение е разделена на три области – [[Западна Македония]], [[Централна Македония]] и [[Източна Македония и Тракия]], като в последната само два от петте нома принадлежат към Македония, а останалите три към [[Западна Тракия]].
 
[[Файл:Thessaloniki-White Tower.jpg|мини|ляво|150px|[[Бялата кула]] в Солун.]]
Ред 52:
Българското население компактно населява териториите на север от етническата българо-гръцка граница в Егейска Македония, която минава по линията от планината [[Грамос]] на изток, през южните части на бившата Костурска кааза, пресича Кайлярската кааза през селата [[Липинци]], [[Бошовци]] и [[Ранци]], в Берската кааза през град Бер и река Бистрица, заобикаля на север гръцката област [[Урумлък]], след което излиза на Бяло море между реките Вардар и Галик. От Солун на изток границата заобикаля българското село [[Киречкьой]] и пресича [[Бешичко езеро|Бешичкото езеро]] излиза на [[Орфански залив|Орфанския залив]], откъдето по бреговата линия достига река [[Места]]. Българи отсъстват в казиите Кожанска, Гребенска, Касандрийска и са незначителен брой в Светогорска и Анаселишка, а в Лъгадинска, Берска, Костурска и Кайлярска са съсредоточени в северните части. В гореописаната област българите съставляват над 50% от общото население. Редица чуждестранни изследователи потвърждават това, сред тях са Жозеф Ално, Жорж Санжон, Луй Леже, Робер Пеласие, Леон Ламуш, Жорж Голис, братя Бъкстоун, Хенри Брайлсфорд и други<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.28 – 32</ref>.
 
Конфесионално българското население е разделено както следва 214&nbsp;901 екзархисти, 71&nbsp; 259 патриаршисти, 3&nbsp;601 католици-униати, 291 протестанти, както и голям дял мюсюлмани. Българската екзархия има 378 църкви с 300 свещеници в 11 епархии, три от които с митрополитска власт – Неврокопска, Пелагонийска и Охридско-Преспанска, а други осем с немитрополитска власт – Костурска, Леринска, Воденска, Солунска, Сярска, Драмска, Мелнишка и Скечанска. Българите католици притежават 10 църкви и 2 манастира, а протестантите имат 4 църкви в Кукуш, Воден, Драма и Солун. В 1912 – 1913 година действат 340 български училища с 589 – 750 учители и 19&nbsp; 000 ученици<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.34 – 35, 39</ref>.
 
След [[Първа световна война|Първата световна война]] съгласно [[Версайски договор|Версайския договор]] Егейска Македония остава във владение на Гърция. Към него момент населението е (по данни от 1912 г. в „Етнографска карта за Южна Македония“ на [[Йордан Иванов]]) 329&nbsp;371 [[българи]], 314&nbsp;354 [[турци]], 236&nbsp;775 [[гърци]], 15&nbsp; 108 [[албанци]], 44&nbsp; 414 [[арумъни]], 25&nbsp; 303 [[цигани]], 68&nbsp; 206 [[евреи]] и 8&nbsp;448 от други националности. През 1918 година [[Георгиос Сотириадис]] издава етнографска карта, в която отделно от българското население намира македонски славяни, наричани в други източници още българофони, българеещи се, българогласни или славянофони. Сръбските и по-късно югославските изследвания за периода намират в Егейска Македония около 354&nbsp;000 жители „македонци“.
 
Гръцка статистика от 1912 година представя населението както следва 513&nbsp;000 гърци, 475&nbsp;000 мохамедани, 119&nbsp;000 българи, 98&nbsp; 000 разни или общо 1&nbsp;206&nbsp;000 души. През 1925 година, когато главен секретар на комисията на [[ОН]] за настаняване на бежанците е гръцкият делегат А. Палис, същата статистика е препечатана в труда „Настаняване на гръцките бежанци“, с което е официализирана пред международната общност<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.25 – 27</ref>.
 
След 1912 година турското население в Егейска Македония е прогонено, а голяма част от българите напускат родните си места до 1924 година, когато на тяхно място са заселени бежанци от Тракия, черноморските крайбрежия на България и Турция.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Егейска_Македония“.