|
| командир1=[[Файл:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|ръб|22px]] генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]]<br>[[Файл:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|ръб|22px]] генерал-лейтенант [[Николай Веляминов]]<br>[[Файл:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|ръб|22px]] генерал-майор [[Отон Раух]]
| командир2= [[Файл:Ottoman Flag.svg|ръб|22px]] Осман Нури паша
| сила1= [[Файл:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|ръб|22px]] [[Западен отряд на Гурко]]
| сила2= [[Файл:Ottoman Flag.svg|ръб|22px]] [[Орханийска армия]]
| жертви1=
| жертви2=
{{Руско-турска война от 1877-1878}}
'''БиткатаБитка при София''' е заключително действие на [[Западен отряд на Гурко|Западния отряд на Гурко]] за разгрома на [[Орханийска армия|Орханийската османска армия]] в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]]. Завършва с [[Освобождениеосвобождението на България|освобождаването]]на на [[София]] от [[Българските земи под османско владичество|османско владичество]].
== Оперативна обстановка ==
== Разположение на силите ==
В началото на януари 1878 г. Западният отряд на Гурко успешно [[Преминаване на Западния отряд на Гурко през Стара планина|преминава Стара планина]]. ЧаститеМестните набългари отряда се съсредоточават при с. [[Яна (село)|Яна]]. Орханийската османска армия, след [[Битка при Ташкесен|Битката при Ташкесен]], се оттегля в [[Софийското поле]]. Западният отрядоказват на Гурко преминава към операция по разгрома на Орханийската османска армия, съгласно плана за заключителните действияотряда въвзначително войната.съдействие:
{{цитат|''Вероятно нямаше да преминем Балкана, ако не бяха тези мълчаливи и силни българи, донесли ни хляб и топла храна. Накараха ни да махнем конете, за да запрегнат своите волове към оръдията и така тръгнаха първи да прокарват пъртина през преспите и чудовищния студ.''|Генерал Йосиф Гурко}}
Частите на отряда се съсредоточават при село [[Яна (село)|Яна]].
Част от силите на Западния отряд на Гурко, с численост 20 000 войника и 46 оръдия и с командир генерал-майор [[Отон Раух]], са насочени към Софийското поле. Групирани са в две колони: дясната колона на генерал-лейтенант [[Николай Веляминов]] нанася удар от север, а лявата колона на генерал-майор [[Отон Раух]] – от изток. Противникът е ''Софийската османска част'', 15 000 войника под командването на Осман Нури паша. Заел е подстъпите към София и укрепленията около града. ▼
Орханийската османска армия, след [[Битка при Ташкесен|Битката при Ташкесен]], се оттегля в [[Софийското поле]]. Западният отряд на Гурко преминава към операция по разгрома на Орханийската османска армия, съгласно плана за заключителните действия във войната.
== Ход на военните действия == ▼
▲Част от силите на Западния отряд на Гурко , с численост 20 000 войникаофицери и войници и 46 оръдия и с командир генерал-майор [[Отон Раух]], са насочени към Софийското поле. Групирани са в две колони: дясната колона нас командир генерал-лейтенант [[Николай Веляминов]] нанася удар от север, а лявата колона нас командир генерал-майор [[Отон Раух]] –нанася удар от изток. Противникът е ''Софийската османска част'',дивизия от 15 000 войникаофицери поди командванетовойници с командир на Осман Нури паша . Заели е заел подстъпите към София и укрепленията около града.
▲== Ход на военнитеБойни действия ==
=== Битка при Горни Богров ===
На 19/31 декември османски сили (от 5 000 войника)офицери и войници се насочват срещу колоната на генерал-лейтенант Николай Веляминов (от 4 200 войникаофицери и войници). Противникът опожарява с.селата [[Долни Богров]] и с. [[Ботунец]]. Води се престрелка. На следващия ден 20 декември/1 януари османските сили атакуват фронтално. Отбити са две атаки и опит за обхващане на руските флангове. След руска [[контраатака]] противникът изоставя с.село Долни Богров и е преследван до свечеряване. Турските загуби са около 600 убити и около 1000 ранени, а руските са [http://dlib.rsl.ru/viewer/01003952750#?page=387]:
{| class="wikitable"
!нисши чинове
|-
|121-ви Пензенски пехотен полк
| -
|1
|30
|-
|122-ри Тамбовски пехотен полк
|2
|39
=== Битка при Враждебна ===
[[Файл:Gurko IV.jpg|мини|200px|Генерал [[Йосиф Гурко]]]]
На 21 декември/2 януари колоната на генерал-майор Отон Раух излиза от с.село [[Саранци]] и се насочва към с.село [[Горни Богров]]. Преминава р.река [[Искър]] и води престрелка при моста до с.село [[Враждебна]]. Противниковите сили са подложени на артилерийски обстрел и обход на левия фланг от Лейбгвардейскиялейбгвардейския Преображенски полк. Османската войска не издържа на натиска и след като запалва моста, се оттегля към София.
=== Освобождаването на София ===
Силите на Западния отряд на генерал-лейтенант Йосиф Гурко преминават в общо настъпление на 22 декември/3 януари. Колоната на генерал-лейтенант Николай Веляминов превзема с.селата [[Кубратово]], с.и [[Биримирци]] и изпраща разезди (обратна свръзка) към с.село [[Орландовци]]. Колоната на генерал-майор Отон Раух овладява моста при чифлика ''Чардакли'' (дн. [[Врана (дворец)|ВранаЧардакли]]) и прекъсва пътя за отстъпление по направлението [[София]] – [[Пловдив]]. Кавказката казашка бригада (с командир полковник [[Иван Тутолмин]]) настъпва по направлението [[Дървеница (квартал)|Дървеница]] – [[Бояна (квартал на София)|Бояна]]. Изправен пред реална заплаха от обкръжаване, Осман Нури паша започва бързо изтегляне в направлението [[Перник]] – [[Радомир]]. По шосето са изоставени 6000 ранени и, болни и измръзнали османски войници. С намесата на чуждестранните консули ([[Вито Позитано]] и [[Леандър Леге]]) е осуетен опит за подпалване на града.
На 23 декеври/4 януари 1878 г. в София влизат първите руски части: Кавказката казашка бригада и Гродненския Хусарскихусарски полк. Завзети са големи военни складове с [[боеприпаси]] и продоволствие. В катедралния храм [[Света Неделя (София)|Света Неделя ]] е отслужен благодарствен [[молебен]] в присъствието на генерал-лейтенант Йосиф Гурко и генерал-майор Отон Раух.
== Резултати ==
След битката при София Орханийската османска армия престава да съществува като организирана военна сила. На [[Османската империя]]армия са нанесени непоправими човешки и материални загуби. Направлението София – Пловдив – [[Одрин]] е открито за [[настъпление]]. Пловдив е [[Битка при Пловдив|освободен]] на [[16 януари]], а Одрин е [[Превземане на Одрин|превзет]] на [[20 януари]].
== Външни препратки ==
== Източници ==
<references />
* Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, С., 1986, с. 59, 64, 122.
* Генов Ц. Освободителната война 1877 – 1878, С., 1978, с. 94.
[[Категория:Битки през Руско-турската война (1877 – 1878)|София]]
| 