Ил-2: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\(на руски\) +{{икона|ru}})
м без   интервал
Ред 24:
}}
 
'''Ил-2''' е [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] [[щурмови самолет]] от периода на [[Втората световна война]]. Заедно с [[танк]]а [[Т-34]], [[РСЗО]] [[БМ-13|БМ-13 „Катюша“]] и картечния пистолет [[Георги Шпагин|Шпагин]] [[ППШ-41]] е един от символите на съветското оръжие през [[Великата отечествена война]]. Ил-2 е и най-масово произвеждания самолет през 40-те години на 20 век – произведени са над 36  000 машини. В [[Червената армия]] е известен като „Гърбавия“ или „Гърбаткото“ (заради характерната форма на тялото на едноместния вариант) и като „Летящият танк“ (това прозвище идва от конструкторското бюро). Заради невероятната му издръжливост на попадения, немските пилоти го кръщават „Бетонния самолет“ („Betonflugzeug“), а сред войските на [[Вермахт]]а е известен като „Касапин“ (Schlächter), „Месомелачка“ (Fleischwolf) и „Железният Густав“ (Eiserner Gustav).
 
== Създаване ==
Ред 40:
Първоначално производството на новия самолет е организирано в завод № 18. През ноември 1941 г. на завод № 1, произвеждащ изтребителите [[МиГ-3]], е заповядано да преустанови производството им и да премине към производство на щурмовиците Ил-2<ref>Освен това изтребителят МиГ-3 използва двигателя на Микулин АМ-35 и със спирането на неговото производство освен, че ще се освободят мощности за производството на щурмовия самолет, ще се освободят и мощности за производството на новия двигател на Микулин АМ-38, необходим за Ил-2.</ref>. Но това не е толкова лесно в току-що евакуираният заради войната завод – преминаването към производство на Ил-2 се забавя и заради това на 23 декември директорът на завода А. Т. Третяков получава телеграма лично от Сталин, която гласи:
{{цитат|Вие подведохте нашата страна, нашата Червена Армия. Вие си разрешихте да не произвеждате Ил-2 досега. Самолетите Ил-2 сега са нужни на нашата Червена Армия като въздух, като хляб... Третяков дава по един, по два броя МиГ-3. Това е подигравка над страната, над Червената Армия. Моля ви да не изкарвате правителството от търпение и изисквам да произвеждате повече Ил-ове. Предупреждавам ви за последен път. СТАЛИН|Из истории советской авиации: самолеты ОКБ имени С.В.Ильюшина. М., 1985. стр. 105}}
Тази станала по-късно легендарна телеграма, показва и какво значение отдава съветската власт на щурмовика Ил-2. След получаването ѝ производството на „Ил“-ове в завод № 1 е организирано незабавно. През 1941 – 1942 г. известно количество машини са произведени и в завод № 381, а през 1942 г. в производството се включва и завод № 30. Производството на Ил-2 непрекъснато расте – през 1943 г. в завод № 1 щурмовикът се сглобява на 18 поточни линии, които през 1945 г. са вече 38; в завод № 18 поточните линии от 9 през 1943 г. нарастват до 32 през 1945 г. Благодарение на това цената на единичен самолет през годините непрекъснато намалява – докато през 1941 г. един Ил-2 струва 236&nbsp;100 [[Съветска рубла|рубли]], през 1943 г. цената му е 165&nbsp;600 рубли (или с около 50&nbsp; 000 рубли по-скъп от изтребител Як). Общо до 1945 г. са произведени 36&nbsp; 163 щурмовика Ил-2 от всички варианти<ref>От тях са приети на въоръжение около 34&nbsp; 000 машини – другите не са използвани заради дефекти, изгубени са при пребазирането от заводските на фронтовите летища или остават в заводите като машини за изпитание на нововъведения.</ref>, което го прави най-масово произвежданият самолет през 40-те години на 20 в. в света.
[[Файл:Il-2-2004.jpg|мини|Ил-2. Виждат се [[РС-132]] под крилото]]
{| class="wikitable"