Испания: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без   интервал
м без   интервал
Ред 54:
'''Кралство Испания''' ({{lang|es|Reino de España}}<ref>[http://www.elpais.com/todo-sobre/pais/Espana/ESP/ El Pais – Reyno de España]</ref>, или '''Испания''' (''España''<ref name="Constitution">[http://www.la-moncloa.es/NR/rdonlyres/79FF2885-8DFA-4348-8450-04610A9267F0/0/constitucion_ES.pdf Предварителни положения] на [[Конституция на Испания|Конституцията на Испания]].</ref>)) е [[държава]], разположена в Югозападна [[Европа]]. Намира се на [[Иберийски полуостров|Иберийския полуостров]] (Пиренейския полуостров), където са и [[Португалия]], [[Гибралтар]] и [[Андора]]. На североизток, по хребета на планините [[Пиренеи]], е границата с [[Франция]] и малкото княжество [[Андора]]. Само на 14 километра южно от Испания е брегът на [[Мароко]]. Към Испания се числят [[Балеарски острови|Балеарските острови]] в [[Средиземно море]], [[Канарски острови|Канарските острови]] в [[Атлантически океан|Атлантическия океан]], градовете [[Сеута]] и [[Мелиля]] в [[Северна Африка]], както и много необитавани острови от средиземноморската страна на [[Гибралтарски проток|Гибралтарския проток]], например [[Чафарински острови|Чафаринските острови]], „скалите“ („peñones“) на [[Пеньон де Велес де ла Гомера|Велес]] и [[Алхусемас]], както и малкият остров [[Алборан]].
 
С площ от 504&nbsp;645 km², Испания е четвъртата по големина държава в Европа след [[Русия]], [[Украйна]] и Франция и втора в [[Европейски съюз|Европейския съюз]]. Със средна надморска височина от 650 m, страната е сред най-планинските държави на континента. Според информацията от общинските регистрации от 2010, населението на Испания е 47&nbsp; 150&nbsp;841. [[Конституция на Испания|Конституцията на Испания]] определя [[испански език|испанския език]] (кастилски) за официален език, който всички граждани трябва да знаят и използват.<ref name="Constitution"/> Испанският е майчин език за 89% от населението на страната. <ref>Според [http://ec.europa.eu/public_opinion/archives/ebs/ebs_243_en.pdf Eurobarómetro (24/02/2006)].</ref> Други испански езици имат коофициален статут в някои автономни региони.
 
Поради географското си положение, територията на Испания е подложена на много външни влияния още от праисторически времена. След женитбата на Католическите монарси [[Исабела Кастилска|Исабела]] и [[Фердинанд II Арагонски|Фернандо]] в края на XV век, Испания се обединява и успешно завършва [[Реконкиста]]та на полуострова от [[мюсюлмани]]те. С откриването на [[Америка]] и последвалата колонизация, страната се превръща в първата [[Глобални империи|глобална империя]] и най-мощната държава в света. Културното и историческо наследството е видимо и днес, като испанският е вторият най-разпространен език в света и е официален в 21 държави.
Ред 91:
 
=== Праистория ===
Според археологическите проучвания, проведени в Атапуерка, Северна Испания, територията на страната е населявана от хуманоиди от повече от 1 милион години.<ref>{{cite news|url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/6&nbsp;256&nbsp;356.stm|title='First west Europe tooth' found|publisher=BBC News|date=30 юни 2007|accessdate=10 октомври 2007}}</ref> Първите съвременни хора, [[Кроманьонски човек|кроманьонците]], започнали да пристигат от север през [[Пиренеи]]те преди около 35&nbsp; 000 години. За тяхната култура говорят множество пещерни рисунки в Северна Испания по склоновете на [[Кантабрийски планини|Кантабрийските планини]], като по-известни са тези в [[Алтамира (пещера)|Алтамира]], [[Ел Кастило]], [[Пиндал]] и други. През [[неолит]]а и [[Бронзова ера|бронзовата ера]] са съществували добре организирани селища в югоизточните части на страната, включително най-голямото селище в Европа от този период, [[Лос Миралес]] близо до [[Алмерия]].
 
Първите народи, които обитавали полуострова са [[иберийци]]те и [[келти]]те, като първите населявали югоизточните райони покрай [[Средиземно море]], а вторите – [[Атлантически океан|атлантическия]] бряг на север и северозапад. В централните части, където е имало интензивни контакти между тях, се образува специфична група, наречена келтибери. Освен това, [[баски]] племена населявали западните Пиренеи. Между [[5 век пр.н.е.|500]] и [[3 век пр.н.е.|300 г. пр.н.е.]], [[Финикия|финикийците]] и [[Древна Гърция|древните гърци]] основават техни колонии по средиземноморското крайбрежие на полуострова. По-късно [[картаген]]ците завладяват цяла южна Испания. Техни основни крепости там са Гадер ([[Кадис]]) и Нови Картаген ([[Картахена]]). По време на [[Пунически войни|Пуническите войни]] (264 пр.н.е – 146 пр.н.е.) Картаген е победен от [[римляни]]те, които ги изместват.
Ред 143:
 
=== Деветнадесети век ===
[[Файл:Suchodolski_Assault_on_Saragossa.jpg|мини|ляво|200px|Неуспешната обсада на [[Сарагоса]] от французите през 1808 г. На следващата година обаче градът е превзет, като загива почти целият гарнизон от 22&nbsp; 000 души, както и 32&nbsp; 000 жители. Сарагоса става символ на героизма в борбата на испанците срещу французите.]]
Краят на 18 век преминава под знака на [[Френската революция]]. След като крал [[Луи XVI]] Бурбон е свален и екзекутиран в началото на 1793 г., Испания става участник в [[Революционни войни|Революционните войни]], в които европейските монархии се противопоставят на революционна Франция. Войната поляризира испанското общество, тъй като елитът симпатизира на революцията, но народът мрази и презира [[франкофони]]те. Военните действия протичат основно в Пиренеите в северната част на Испания и в Каталония. Испанските армии са победени на бойното поле и през 1795 г. страната е принудена да сключи мир с Франция, а на следващата година обявява война на Англия и Португалия. Окаяното икономическо положение и други фактори водят до абдикацията на [[Карлос IV]] в полза на сина му Фернандо, но след нашествието на [[Наполеон]] трона заема братът на Наполеон [[Жозеф Бонапарт]].
 
Ред 218:
{{Основна|Население на Испания}}
{{Основна|Списък на градовете в Испания}}
През 2007 населението на Испания официално достигна 45&nbsp; 200&nbsp;000 души.<ref>[http://www.ine.es/prensa/np457.pdf www.ine.es]</ref><ref>[http://www.elpais.com/articulo/espana/poblacion/empadronada/Espana/supera/45/millones/elpepuesp/20070611elpepunac_9/Tes Elpais.com]</ref> Гъстотата на населението от 90 човека на km<sup>2</sup> е по-ниска от тази на повечето европейски държави, а разположението му е неравномерно. С изключение на [[Мадрид (автономна област)|Мадрид]], долината на река на Гуадалкивир и някои градски ядра, най-гъстонаселените райони са крайбрежието и прилежащите низини.
 
Населението на Испания се удвоява през 20 век, благодарение на забележителния бум на раждаемостта през 60-те и 70-те години. Растежът на населението е неравномерен поради голямата вътрешна миграция от селските към индустриалните райони. През 20 век населението на единадесет от петдесетте провинции е намаляло. Раждаемостта спада през 70-те години, но населението продължава да се увеличава след завръщането на много испанци, емигрирали от страната по време на режима на Франко, а в последно време и от много чужди емигранти, най-вече от [[Латинска Америка]] (38,75%), [[Източна Европа]] (16,33%), [[Северна Африка]] (14,99%) и Африка на юг от [[Сахара]] (4,08%).<ref>[http://www.ine.es/inebase/cgi/axi?AXIS_PATH=/inebase/temas/t20/e245/p04/a2005/l0/&FILE_AXIS=00000010.px&CGI_DEFAULT=/inebase/temas/cgi.opt&COMANDO=SELECCION&CGI_URL=/inebase/cgi/ Instituto Nacional de Estadística]</ref> Около 20,77% от емигрантите идват от други страни от Европейския съюз и живеят главно по средиземноморското крайбрежие и [[Балеарски острови|Балеарските острови]].