История на Китай: Разлика между версии

Ян Гуан пренесъл столицата в Луоян, преселвайки там повече от 10  000 богати семейства и построявайки разкошен дворцов ансамбъл.

Като страна от Антантата, по време на Парижката конференция в началото на 1919 г., Китай настоява за отмяна на наложеното му от Япония на 9 май 1915 г. споразумение ([[„21-те искания”]]), връщане на концесиите (особено на германските в провинция Шандун), извеждане на чуждите войски от страната и т.н. Съюзниците обаче отказват изобщо да разглеждат въпроса за възстановяването на китайския суверенитет, което предизвиква стихийни недоволство в страната. На 4 май над 3000 студенти от пекинските университети излизат на площад „Тянанмън“ с искане правителството да не подписва Версайския мирен договор и да бъдат извадени от състава му прояпонски настроените министри. Опитите на кабинета да разгони студентите със сила обаче довеждат до разрастване на антияпонските и антиправителствени протести, които обхващат също Тиендзин, Шанхай, Нанкин, Чанша и други големи градове. Кулминацията на това стихийно движение е на 4 май 1919 г. в Шанхай, където местните работници и търговци, солидаризирайки се със студентите, обявяват обща стачка, в която се включват ок. 60  000 души ([[„Движението от 4-ти май”]]). Масовите протести принуждават правителството да се откаже от подписването на Версайския договор, да уволни прояпонските министри и да прекрати репресиите срещу демонстрантите. Друг не по-маловажен резултат от „Движението от 4-ти май“ е активната политизация на китайската интелигенция, един от резултатите на която става създаването през октомври 1920 г. на [[Китайската комунистическа партия]] (ККП) и засилването на националистическите настроения. Непосредствено след „Движението от 4-ти май“ ръководителят на [[Гоминдан]]а [[Сун Ятсен]] започва мащабна реорганизация на партията, целейки превръщането ѝ във водеща политическа сила в националната революция. В края на 1920 г. Сун се установява в Гуанджоу (Кантон). През април 1921 г. стария (от 1913 г.) републикански парламент, който го избира за президент на Китайската република. На този пост [[Сун Ятсен]] се опитва да направи провинция Гуандун база на революционните сили в страната, преди да поеме на обединителен поход на север, привлича в правителството си комунисти. Тази му дейност среща съпротива от страна на великите сили и местни милитаристи и през юни 1922 г. генерал Чън Дзюнмин извършва военен преврат и прогонва [[Сун Ятсен]]. През февруари 1923 г. обаче самият Чън е свален от негови противници, които отново канят Сун да оглави правителството. В опит да си осигури международна подкрепа, възстановеният президент установява приятелски отношения със Съветска Русия и Коминтерна, под чието влияние китайските комунисти са принудени да си сътрудничат с [[Гоминдан]]а. Междувременно китайския Север става арена на милитаристки борби ([[дзилийско-футиенска война]] от 1922 г.). През 1924 г. един от дзилийските водачи Цао Куню заема президентския пост но войната продължава и той е сменен на свой ред от [[Дуан Цижуей]], който включва в новото правителство привърженици на Сун Ятсен. Тези събития принуждават [[Дуан Цижуей]] да излезе с инициатива за свикването на общокитайска обединителна конференция и кани на нея [[Сун Ятсен]]. Последният приема и тръгва за Пекин, но на 12 март 1925 г. той умира без да види мечтата си за единен Китай осъществена. На 1 юли 1925 г. в страната е образувано Национално правителство с участието на всички основни фигури от [[Гоминдан]]а, което обявява като върховен приоритет обединението на Китай под своя власт. За тази цел се провежда реорганизация на армията, която получава името Националнореволюционна армия (НРА), и повежда успешни военни действия срещу отцепниците. През тези години започва и конфликтът между [[Гоминдан]]а и [[Китайската комунистическа партия]]. След март 1926 г., под ръководството на един от генералите на НРА [[Чан Кайши]], започва ограничаване дейността на комунистите, забранено им е да заемат ръководни постове в управлението. През май същата година на пленум на Централния изпълнителен комитет на [[Гоминдан]]а [[Чан Кайши]] е избран за негов председател. На пленума е взето и решение НРА да започне поход на север ([[„Северният поход”]]) за обединение на страната. Военните действия са успешни и през декември 1926 г. – под влияние на лявото крило на [[Гоминдан]]а – столицата на страната е пренесена от Гуанджоу в Ухан, независимо от настояването на [[Чан Кайши]] тя да бъде в Нанчан, където е неговият щаб. През март 1927 г. в Ухан се провежда пореден пленум на ЦИК на [[Гоминдан]]а, който в опита си да отслаби влиянието на Чан, избира ново Национално правителство начело с [[Уан Дзинуън]]. В него влизат и двама членове на ККП. На свой ред – през април 1927 г. – Чан Кайши обявява в Нанкин създаването на свое Национално правителство, с което в Гоминдана настъпва открит разкол. Обстановката се усложнява още повече през есента и зимата на същата година, когато ККП се опитва да вдигне селско въстание в южните провинции Хунан, Хубей, Дзянси и Гуандун. Най-широк отзвук от тези събития получило въстанието от 11 – 13 декември 1927 г. в Гуанджоу ([[„Кантонска комуна”]]), което е последният опит на ККП да създаде своя революционна база на юг и на да започне революцията отначало. С нейния край приключва и националната революция от 1925 – 1927 г. като един от етапите в китайската националноосвободителна революция. Главните резултати от тези бурни години стават възстановяването на държавността и разкола в националноосвободителното движение, оформят се двете главни идейно-политически течения – националистическо и комунистическо, чиято борба през следващите две десетилетия ще реши съдбата на Китай.