Пастирско-богословско училище „Свети Кирик“: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 27:
Към 1936 година училището завършват 50 духовници, като освен руснаци сред тях има българи, гърци, сърби и православни немци.
 
На 19 април 1936 година умира ректорът на училището архиепископ Дамян. Временно изпълняващ длъжността игумен на манастира „Свети Кирик” и началник на училището става йеромонах Николай - свещеник в [[Лясково (област Пловдив)|Лясково]]. Оказва се, че манастирът е бил предоставен лично на архиепископ Дамян заради високия му сан и училището трябва да бъде закрито<ref name=publikacii-izsledvaniq-121>''Никола Филипов'' [http://history.asenovgrad.org/publikacii-izsledvaniq-121.htm Богословско училище в манастира "Св. св. Кирик и Юлита (1922-1937)]</ref>. След смъртта му архиепископАрхиепископ [[Серафим Богучарски]] напразно се опитва да спаси училището под натиска от църковните и светските власти в България за закриването му. По думите на архиепископ Серафим: „Считам за свой дълг да кажа, че Българският синод и правителството имаха отрицателно отношение към това училище и многократно са ми заявявали, че това училище не е нужно на Българската църква. Имам документ от Българския синод, който ми забранява да посвещавам завършилите пастирското училище за свещеници за българските енории.“ На 24 април 1936 година управляващият Пловдивската епархия епископ [[Харитон Драговитийски]], пише на архиепископ Серафим: „В манастира „Свети Кирик“ нещата вървят според писмената ви молба. Продължаването на съществуването на пастирско-богословския курс след смъртта на архиепископ Дамян се оказва е невъзможно в този манастир, както и пребиваването там на немонашески лица“.<ref name=Kostryukov>{{cite journal | last = Кострюков | first = А. А | authorlink = Андрей Кострюков | coauthors = | year = 2009/2010 | month = | title = Архиепископ Царицынский Дамиан (Говоров) и его просветительская деятельность в эмиграции | journal = Церковно-исторический вестник | publisher = Издание Общества любителей церковной истории | location = Москва | volume = | issue = 16 – 17 | pages = 81 – 89 | doi = | id = | url = http://history-mda.ru/publ/arhiepiskop_tsaritsyins_39.html | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref>.
 
На Синода на РПЦЗ в тази ситуация се отдава само да измоли на студентите да се разреши да минат през изпитната сесия. Въпреки че в резултат на преговорите ръководството на Българската църква на думи се съгласява със съществуването на училището, то поставя условие в него да участ само руснаци с последващо ръкополагане в РПЦЗ, което означава смъртна присъда за училището<ref name=Kostryukov/>. Светият Синод на Българската православна църква обаче дава една година срок за закриване на училището. От 1 октомври 1936 година за игумен е назначен [[Тихон Варламов]]. Съгласно описа за приемане тук се водят евангелие, обковано в сребро, кутия със свети мощи, завеси на царските врати, машина за веене, каруца, циклостил, две пишещи машини, клепало желязно и др. Училището по това време е ползвало 29 манастирски стаи, останалите са били за монаси, гости и курортисти<ref name=publikacii-izsledvaniq-121/>.