Пастирско-богословско училище „Свети Кирик“: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 27:
Към 1936 година училището завършват 50 духовници, като освен руснаци сред тях има българи, гърци, сърби и православни немци.
На 19 април 1936 година умира ректорът на училището архиепископ Дамян. Временно изпълняващ длъжността игумен на манастира „Свети Кирик” и началник на училището става йеромонах Николай - свещеник в [[Лясково (област Пловдив)|Лясково]]. Оказва се, че манастирът е бил предоставен лично на архиепископ Дамян заради високия му сан и училището трябва да бъде закрито<ref name=publikacii-izsledvaniq-121>''Никола Филипов'' [http://history.asenovgrad.org/publikacii-izsledvaniq-121.htm Богословско училище в манастира "Св. св. Кирик и Юлита (1922-1937)]</ref>.
На Синода на РПЦЗ в тази ситуация се отдава само да измоли на студентите да се разреши да минат през изпитната сесия. Въпреки че в резултат на преговорите ръководството на Българската църква на думи се съгласява със съществуването на училището, то поставя условие в него да участ само руснаци с последващо ръкополагане в РПЦЗ, което означава смъртна присъда за училището<ref name=Kostryukov/>. Светият Синод на Българската православна църква обаче дава една година срок за закриване на училището. От 1 октомври 1936 година за игумен е назначен [[Тихон Варламов]]. Съгласно описа за приемане тук се водят евангелие, обковано в сребро, кутия със свети мощи, завеси на царските врати, машина за веене, каруца, циклостил, две пишещи машини, клепало желязно и др. Училището по това време е ползвало 29 манастирски стаи, останалите са били за монаси, гости и курортисти<ref name=publikacii-izsledvaniq-121/>.
|