Мандаянизъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м без интервал; козметични промени |
||
Ред 1:
{{без конкретни източници}}
'''Мандейство''' ([[арабски език|арабски]] مندائية, от арам. манда 'знание') е [[Близък Изток|близкоизточна]] [[гностицизъм|гностическа]] [[монотеизъм|монотеистична]] [[религия]] със силно подчертани [[Дуализъм (религия)|дуалистични]] вярвания, която днес има около 60
== Последователи ==
Мандейската секта е единственият представител на древния [[гностицизъм]] днес. Тя обхваща около 65
Мандеите наричат себе си '''саба''' (''sabba''), което означава ‘кръстители’. Мюсюлманите ги отъждествяват със звездобройците '''сабейци''' ([[subba]]), които са споменати в [[Коран]]а като ''Ал ул-китаб'' („ahl ul-kitab“) или народ на Писанието. Друго древно име на мандеите е „избраници на праведността“ и ''„назорейци“'' (našaruta). Последното име идва от глагола našar 'пазя тайна' и се отнася главно към свещениците, които съхраняват писменото свещено предание. „Мандеи“ е по-ново име, което произхожда от съществителното manda 'знание, гносис', оттук също и mandaia 'имащ знание, гностик'. В действителност античните гностици не се назовават с това име. Според Драуър името е извлечено от това на положителния принцип, наречен Манда-д-Хия (Manda-d-Hiia) или Велик живот.
Ред 48:
=== Спасението на душата ===
Главната цел на мандейската религия е спасението на душите (nishimta) или духовете (mana). Вярва се, че небесният свят изпраща „посланици“ или „помощници“, които подкрепят хората в този процес. Най-важен от тях е споменатият демиург „познание за живота“, на чиято страна са Хибил, Шитил и Анош. Спасението на човечеството се корени в изкуплението на Адам. Мандейството не познава исторически изкупител, а само митологичн „месии“, които се явяват в различни стадии на мандейската световна история. Един от тях (Анош или познание за живота) се въплъщава в [[Йерусалим]] и разобличава Христос като лъжлив пророк.
Сърцевина на мандейската сотериология е избавлението на [[душа]]та от тленното тяло и физическия свят. След смъртта тя напуска плътта и започва дълго и опасно пътешествие през седемте (или осемте) „места за задържане“ (планетарните сфери), които са свързани с царството на тъмнината. Тук се задържат и измъчват грешниците и немандеите, а самите мандеи преминават, за да бъдат претеглени на везните на Абатур. Ако доброто натежи, душите се обличат, увенчават и обединяват с небесните си двойници. Освен тази индивидуална [[есхатология]], мандеите имат и обща. Според нея във „великия ден на края“ или „съда“ ще се вземе окончателно решение за душите в небесния ад. Неверниците и злите сили ще бъдат унищожени във „вечния огън“ или „морето на Суф“, а пречистените грешници ще се върнат в царството на съвършенството – плеромата.
Ред 60:
=== Обреди ===
Те смятат, че спасение се постига не само чрез абстрактно познание, а и чрез култови действия, на първо място кръщението и службата за мъртвите. Централният обред е кръщението (masbuta), който се извършва в „жива“ (течаща) вода, наричана „Йордан“. Отношението към водата е амбивалентно – тя се схваща едновременно като битийна и духовна стихия, като лекуваща и произхождаща от злия Демиург. Предпочитано място за оградените храмове (mashkna) е до басейни, свързани с река. Кръщението се извършва в неделя, която е празник за мандеите и християните. Състои се от трикратно потопяване на човека, облечен в бяла одежда, трикратно белязване по челото с вода, трикратно изпиване на глътка вода, увенчаване с миртов венец и ръковъзлагане от свещеника. На брега челото на кръстения се помазва с елей, той „се причащава“ с хляб и вода, и се запечатва със заклинания срещу злите духове. Особеня святост се придава на ръкостискането между свещеника и неофита. Мандеите вярват, че кръщението очиства от грехове и съприкосновява със света на скветлината. Големите грехове изискват неколкократно извършване на кръщение. Мандеите заимстват тази особеност най-вероятно от някои юдеохристиански секти като елкезаитите.
Другата главна церемония на сектата е службата за покойниците, наречена „възнасяне“ (masiqta). Тя се изпълнява при кончината на всеки вярващ и подкрепя „възнасянето“ на душата му в царството на светлината. Участниците в нея също се измиват с речна вода, помазват се с елей и се увенчават с венци. По-важен смисъл имат декламациите на текстове от „Лявата Гинза“, които започват на третия ден след смъртта и продължават периодично до 45-я ден. „Храненето“ на душата се гарантира от три вида поминални трапези след погребението в продължение на посочения период. Една от тях носи названието „блажена милостиня“ и цели да добави добри дела към извършените от душата на земята. По всяка вероятност тези хранителни ритуали са заимствани от зороастризма. Гробовете на вярващите мандеи не се украсяват с паметници, защото в тях почиват само временни и вече ненужни тела. В последно време погребалните обичаи на мандейската секта се променят под натиска на исляма, който е държавна религия в Ирак.
|