Междусъюзническа война: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без интервал |
м без интервал |
||
Ред 79:
Загубите на българската армия от Първата балканска война (особено тежки в офицери и подофицери) са попълнени само отчасти за сметка на слабо обучени новобранци от Македония и Одринско. Към средата на юни 1913 г. тя наброява общо 500 000 души – със 100 000 по-малко, отколкото през октомври предходната година.<ref>{{Харв|Атанасов|1959|loc=225}}</ref> Броят на мобилизираните от сръбска страна остава приблизително същият – 348 000 (в сравнение с 345 000 във войната с османците), подсилени с 13-хилядна черногорска дивизия, а Гърция увеличава своите от 113 000 на 148 000 души.<ref>{{Харв|Erickson|2003|loc=216}}; {{Харв|Скоко|1985|loc=245, 346 – 348}}</ref>
Гръцкото командване отделя две от десетте си пехотни дивизии за заздравяване на контрола върху наскоро завоювания [[Епир]].<ref>{{Харв|Христов|1922|loc=39}}</ref> Опасявайки се от диверсии в тила си, сръбското предприема аналогични мерки за обезопасяване на границите си с новата [[Албания|албанска държава]]. За целта то заделя около 30
Три четвърти от българската полева армия, наброяваща към 350 000 – 360 000 души, са насочени срещу Сърбия на широк фронт от [[Дунав]] (при [[Видин]]) до [[Вардар]] (при [[Гевгели]]). От своя страна, българските противници съсредоточават основните си сили в Македония – почти цялата гръцка армия (осем пехотни дивизии, конна бригада и други части) в района на Солун, а най-силните сръбски армии (1-ва и 3-та) заедно със стратегическия резерв на [[Овче поле (Република Македония)|Овче поле]] или наблизо.<ref name="drv601"/><ref>{{Харв|Филипов|1941|loc=287 – 288}}; {{Харв|Христов|1922|loc=32, 53}}</ref>
Ред 237:
! Държава !! Военни жертви в {{Br}}Балканските войни !! Площ до войните<ref name="mark225">{{Харв|Марков|1991|loc=225}}</ref> {{Br}}(км<sup>2</sup>) !! Площ след войните<ref name="mark225"/> {{Br}}(км<sup>2</sup>) !! Население {{Br}}до войните<ref name="mark225"/> !! Население {{Br}}след войните<ref name="mark225"/>
|-
|align=left| България || 176 000<ref name="H135">{{Харв|Hall|2000|loc=135}}</ref> || 96
|-
|align=left| Сърбия || до 91
|-
|align=left| Гърция || 52
|-
|align=left| Черна гора || над 10
|-
|align=left| Румъния || 4 000<ref>{{Харв|Hall|2000|loc=119}}</ref> || 131 353 || 139 698 (+ 6%) || 7 250 000 || 7 600 000 (+ 5%)
|-
|align=left| Османска империя || 225 000<ref>{{Харв|Erickson|2003|loc=329}}</ref> || 169 317* || 26
|}
:<sup>*</sup><small>площ/население на европейската част на империята</small>
Ред 256:
Потокът от мюсюлмански бежанци, който потича от Македония още в началото на Първата балканска война, се разраства по време и непосредствено след Втората. До март 1914 г. към Цариград и Мала Азия емигрират над 240 000 мюсюлмани (повечето от тях от земите под гръцка окупация).<ref>{{Харв|Boeckh|1996|loc=258}}</ref>
По време на [[битка при Кукуш|битката при Кукуш]] около 15
Българите от Източна Тракия повече не се завръщат по родните си места. На тяхно място идват десетки хиляди турци, напуснали новите български владения в Беломорието по клауза на Цариградския договор и [[Одринско съглашение|Одринското съглашение]] от ноември 1913 г.<ref name="konto38"/><ref>Георгиев, В., Трифонов, Ст. История на българите 1878 – 1944 в документи. Том II. Издателство „Просвета“, София 1996, ISBN 954-01-0756-3, стр. 222;{{Br}}{{Харв|Трифонов|1992|loc=[http://www.promacedonia.org/giliev/st/st_3_1.html#Odrinsko_syglashenie 168 – 169], [http://www.promacedonia.org/giliev/st/st_3_1.html#Angorski_dogovor 181]}}</ref> В началото на 1914 г., заради гръцко-турския конфликт вследствие на нерешения статут на егейските острови, от Източна Тракия в Гърция са изселени 115 000 души. 70
=== Размирици в Македония ===
| |||