Разлика между версии на „Народен съд“

37 байта изтрити ,  преди 8 месеца
м
без   интервал; козметични промени
м (без   интервал; козметични промени)
Официално т.нар. Народен съд е създаден за съдене на управлявалите страната от 1 януари 1941 до 9 септември 1944, довели страната до [[България по време на Втората световна война|участието]] ѝ във [[Втора световна война|Втората световна война]]. Заедно с тази цел се преследва узаконяването на извършените вече убийства след окупацията от страна на Червената армия, както и неутрализирането на политическия и интелектуален елит на [[Царство България]] и ликвидирането на неблагонадеждни евентуални политически противници за режима, установен след окупацията и преврата.<ref>Знеполски, Ивайло. Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория, Институт за изследване на близкото минало, Издателство Сиела, София, 2008, с. 109 ISBN 978-954-28-0236-5 </ref>
 
От [[20 декември]] [[1944]] до [[2 април]] [[1945]] г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28&nbsp; 630 души. Срещу 11 122 души са повдигнати обвинения,<ref name="вачков"/> съдбата на много други арестувани е неизвестна. Процесите се извършват в [[Софийския университет]], в [[Съдебната палата]] и в цялата страна. За около 4 месеца са издадени 9155 присъди, с които са осъдени на [[Смъртно наказание|смърт]] 2730 души, 1 305 души получават [[доживотен затвор]], а останалите – затвор от 1 до 20 години.<ref name="вачков"/><ref>[http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2015/02/06/2466106_kurvaviiat_chetvurtuk_narechen_naroden_sud/ Кървавият четвъртък, наречен Народен съд]</ref> Така един от хората с най-голям принос за спасяването на българските евреи [[Димитър Пешев]] е осъден от Народния съд на 15 години затвор „за [[Фашизъм|фашистка дейност]] и [[антисемитизъм]]“, а [[Константин Муравиев]] е единственият оцелял министър-председател на България отпреди 9 септември 1944 г. За сравнение на [[Нюрнбергски процеси|Нюрнбергския процес]] са осъдени 19 души, от които на смърт 12. Присъдите се произнасят в името на „[[Симеон Втори]], цар на българите“, тъй като все още действа Търновската конституция, въпреки че тя не позволява извънредни съдилища, каквото е т.нар. Народен съд.<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/02/01/1035048_v_denia_za_pochit_kum_jertvite_na_komunizma_i_nikakvi/ присъдите на т. нар. народен съд се произнасят в името на „Симеон Втори, цар на българите“, тъй като все още действа Търновската конституция. Която впрочем не позволява извънредни съдилища, какъвто е народният съд.]</ref>
 
== Предистория ==
[[Държавен съд|Трети състав на държавния съд]] функционира от 12 януари 1920 г. до [[деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]] на основата на ''[[Закон за наказване на виновниците за националната катастрофа|Закона за наказване на виновниците за националната катастрофа]]'', приет от правителството на [[Български земеделски народен съюз|Българския земеделски народен съюз]]. Основна цел на този закон е наказване на виновните за участието и поражението на [[Царство България]] в [[България в Първата световна война|Първата световна война]], а водещ мотив при приемането му е разправа с политическите противници, което прави Третия държавен съд предвестник в много отношения на Народния съд.<ref>{{cite book | last = Аврамов | first = Румен | authorlink = Румен Аврамов | year = 2007 | title = Комуналният капитализъм: Т.III | publisher = Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии | location = София | isbn = 978-954-90758-9-2 | page = 249}}</ref>
 
След завземането на властта от доминирания от комунистите [[Отечествен фронт|Отечествен фронт]] (ОФ) на [[9 септември]] [[1944]] г. започва кампания за наказване на виновниците за подпалването на Втората световна война.
 
== Учредяване и състави ==