Национален стадион „Васил Левски“: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м без   интервал
Ред 8:
| архитект = [[Къно Дундаков]]
| използван от = [[Национален отбор по футбол на България|Национален отбор по футбол <br> на България]]
| капацитет = 44&nbsp; 000<ref>[http://www.uefa.com/MultimediaFiles/Download/FirstDiv/uefaorg/Publications/01/67/03/93/1670393_DOWNLOAD.pdf www.uefa.com]</ref>
}}
 
'''Националният стадион „Васил Левски“''' е второто най-голямо спортно съоръжение с трибуни в [[България]] (След [[Пловдив (стадион)|стадион „Пловдив“]]). Стадионът има 44&nbsp; 000 седящи зрителски места. Намира се в центъра на [[София]].
 
Официално е открит през [[1953]] г., а основно реконструиран през [[1966]] г. и [[2002]] г.
Ред 18:
През 1924 г. Софийската община отпуска мястото за игрище „Левски“, където сега се намира Националния стадион, върху празна незастроена площ, ползвана дотогава за общинско сметище в покрайнините на София отдясно на река Перловска в близост [[Орлов мост]].
 
Арх. Зафир Абрашев проектира и изпълнява проекта с твърд сгуриен терен, лекоатлетическа писта и трибуни за около 10 000 зрители<ref>[http://nsb.bg/Спортна-база/НС-Васил-Левски-/История_l.sp_i.4_lang.bg_spi.11.html НС „Васил Левски“]</ref>. На игрище „Левски“ са играли [[ПФК Левски (София)|ФК Левски]]<ref>[http://www.vbox7.com/play:60053643 Игрище Левски]</ref>. Югозападно от него се е намирал стадион [[Юнак (стадион)|Юнак]] (който се е използвал като национален стадион) <ref>[http://wikimapia.org/1653519/bg/Бивш-стадион-Юнак-и-пързалка-Дружба Бивш стадион „Юнак“ и пързалка „Дружба“]</ref>. След разрушаването на двата стадиона в края на [[1940-те]] години на същото място започва построяването на многофункционален комплекс по проект, предложен от арх. Теньо Дундаков. Стадионът е завършен през 1953 г. и има 60&nbsp; 000 седящи места <ref>[http://www.bulgariasportbase.com/?magic=5.15.33.1 История на националния стадион в сайта на Национална спортна база]</ref>. В този си вид стадионът остава до 1998 г. когато започва реконструкция, за да може съоръжението да отговаря на изискванията на УЕФА. През 1997 г. е решено да се положат седалки и да се направят козметични подобрения. През 1998 започва самата реконструкция. Работата обаче не върви по план, заради липсата на средства и план за извършване на реконструкцията. След разкритие на нередности през 2000 г. работата е спряна и е създадена работна група. През 2001 работата отново започва и стадионът е завършен през октомври 2002 г. преди срещата България – Хърватия, с която е открит отново. След завършване на реконструкцията и спазване на разпоредбите на УЕФА капацитетът е намален почти наполовина до 43 340 седящи места.
 
Националният стадион „Васил Левски“ е лицензиран през 2002 г. от УЕФА и притежава четиризвездна категория по стандартите на УЕФА и ФИФА за капацитет на стадион от такъв ранг.