'''Нишавската армия''' е военна групировка, образувана от сръбското главно командване през септември-октомври 1885 за [[Сръбско-българска война|нашествието]] в [[Княжество България]] през ноември същата година. Тъй като на нея се пада изпълнението на основната стратегическа цел във войната – овладяването на [[София]], в тази армия са включени над ⅔ от всички мобилизирани войници (44 000 – 47 000 от общо 62 000 – 65 000 души) със 116 оръдия, разпределени в четири пехотни дивизии (Дунавската, Шумадийската, Дринската и Моравската) и една конна бригада.<ref>Скоко, Саво. Воjвода Радомир Путник. Књига 1. Београд, Београдски издавачко-графички завод, 1985, стр. 128; История на сръбско-българската война 1885 год. Държавна печатница, София 1925, стр. 202, 235-236</ref> Названието „Нишавска“ е дадено официално след [[Битка при Сливница|поражението при Сливница]], когато тези войски се оттеглят в долината на [[Нишава]] за отбрана на [[Цариброд]] и [[Пирот]]. Дотогава под прякото командване на крал [[Милан Обренович]], след Сливница те са поставени под началството на полковник [[Петър Топалович]].<ref>Jовановић, Слободан. Влада Милана Обреновића. Београд, Геца Кон, 1934. [http://www.digitalna.nb.rs/sf/NBS/Knjige/Zbirka_knjiga_Slobodana_Jovanovica/TDJ-0989-009 Том 3], стр. 290-291 (онлайн: Дигитална Народна библиотека Србиjе, посетена на 10 януари 2013)</ref> В [[Пиротско сражение|Пиротското сражение]] (14-15 ноември) Нишавската армия наброява 35 500 бойци (без обозните части).<ref>История на сръбско-българската война 1885 год. Държавна печатница, София 1925, стр. 613</ref>
