Петрички инцидент: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без   интервал; козметични промени
Ред 20:
Готвещият се за избори диктатор в Гърция генерал [[Теодорос Пангалос (генерал)|Теодорос Пангалос]] използва инцидента, разпалва националистическа истерия в страната и на 22 октомври 1925 година, без да обявява война, заповядва на VІ гръцка дивизия, разположена край Сяр, да нахлуе в България.{{hrf|Недев|2007|161}} Девет батальона с планинска артилерия, картечници и минохвъргачки форсират българската граница на фронт от 30 km и навлизат на 10 – 12 km в страната,{{hrf|Недев|2007|161}} превземат десет български крайгранични села: [[Кулата]], [[Чучулигово]], [[Марино поле (Област Благоевград)|Марино поле]], [[Марикостиново]], [[Долно Спанчево]], [[Ново Ходжово]], [[Пиперица]], и [[Лехово]], източно от река [[Струма]] и [[Тополница (Област Благоевград)|Тополница]] и [[Дрангово (Област Благоевград)|Картечно]], западно от нея.
 
Гърците атакуват и град [[Петрич]], но са отблъснати на няколко километра пред него от малобройната погранична стража и доброволците от [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]], които наброяват около 4000 бойци. За по-добро координиране на местната отбрана [[Централен комитет на ВМОРО и ВМРО|ЦК на ВМРО]] изпраща в града [[Йордан Гюрков]]. На 23 октомври в Петрич е формиран организационен кризисен щаб, начело с войводата [[Георги Въндев]] и помощник [[Борис Бунев]], боеви инструктор. Щабът поема координацията на местната отбрана. По левия бряг на Струма комендант на четите е [[Зисо Попов]], който има заслуга за отблъскването на [[гърци|гръцките]] войски. Около 15  000 бежанци са [[евакуация|евакуирани]] във вътрешността на страната.
 
Шеф на българската военна отбрана, по целия фронт на гръцкото навлизане е полковник [[Минчо Банковски]], по това време началник на [[Седма пехотна рилска дивизия|Седми пехотен рилски полк]].<ref>Михайлов, Иван. Спомени III. Освободителна борба 1924 – 1934, Льовен, 1967, стр. 585 – 586.</ref> Като представител на щаба на армията в района на събитията е изпратен полковник [[Пенчо Златев]], а от страна на правителството – [[Кимон Георгиев]].{{hrf|Недев|2007|162}}
Ред 53:
 
{{Портал|Македония}}
 
[[Категория:Гранични конфликти между България и Гърция]]
[[Категория:История на България (1918 – 1945)]]