Ал Пачино: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м без   интервал
Ред 17:
| театрални награди =
| оскари = '''[[Оскар за най-добра мъжка роля|Най-добра мъжка роля]]:'''<br>1992 ''[[Усещане за жена]]''
| еми = '''[[Еми за най-добър актьор в минисериал или филм|Най-добър актьор в минисериал или филм]]:'''<br>2004&nbsp; – ''[[Ангели в Америка (минисериал)|Ангели в Америка]]''<br>2010 – ''[[Не познавате Джак]]''
| златен глобус = '''[[Златен глобус на името на Сесил Демил]]'''&nbsp; &nbsp; 2001<br>'''[[Златен глобус за най-добър актьор в драматичен филм|Най-добър актьор в драма]]:'''<br>1974&nbsp; – ''[[Серпико (филм)|Серпико]]''<br>1993&nbsp; – ''[[Усещане за жена]]''<br> '''[[Златен глобус за най-добър актьор в минисериал или телевизионен филм|Най-добър актьор в минисериал или телевизионен филм]]:'''<br>2004&nbsp; – ''[[Ангели в Америка (минисериал)|Ангели в Америка]]''<br>2010 – ''[[Не познавате Джак]]''
| БАФТА = '''[[Награда на БАФТА за най-добър актьор в главна роля|Най-добър актьор]]:'''<br>1974 – ''[[Кръстникът 2]]'', ''[[Кучешки следобед]]''
}}
Ред 43:
В ролята на Майкъл от ганстерската сага на Копола талантът на Пачино буквално експлодира. Филмът е приет с възторг, а Пачино получава първата си номинация за [[Оскар]] за поддържащ актьор. Две години по-късно повтаря успеха си с ролята на вече зрелия Майкъл Корлеоне в продължението „[[Кръстникът 2]]“ ([[1974]]).
 
За следващите си проекти Пачино сътрудничи на режисьора [[Сидни Лъмет]] и резултатът е все така впечатляващ&nbsp; – още две номинации за [[Оскар]] за ролите на неподкупно ченге в [[Франк Серпико|„Серпико“]] („''Serpico''“, [[1973]]) и на бисексуален банков крадец в „Кучешки следобед“ („''Dog Day Afternoon''“, [[1975]]). И двата филма са добре приети заради оригиналната трактовка на актуалната тема за престъпността, а Пачино се доказва като актьор с разностранни възможности. Следва ролята му на адвокат в „''И справедливост за всички''“ („''And Justice For All''“, [[1979]]), която му носи четвърта номинация за академична награда [[Оскар]].
 
Във филма на [[Брайън Де Палма]] „Белязания“ („''Scarface''“, [[1983]]) Пачино е скандалният кубински наркобос Тони Монтана, а негови партньори са [[Мишел Пфайфър]] и [[Робърт Лоджия]]. След този филм големият актьор отсъства цели 4 години от екрана. През [[1989]] г. се завръща със страстния трилър „Море от любов“ („''Sea of Love''“) с [[Елън Бъркин]]. По-късно същата година дебютира като режисьор на филма „''Local Stigmatic''“ ([[1989]]). Седем години по-късно втория му опит в режисурата „''Looking for Richard''“ е оценен високо от критиката.