Апостол Петков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 5x тире-числа, 4 интервала, тире (ползвайки Advisor)
м без   интервал
Ред 94:
След въстанието Апостол Петков заминава в България, но още през февруари 1904 година се връща в Македония и подема наново революционната борба, като освен срещу турската власт се сражава и срещу новопоявилата се [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката въоръжена пропаганда]] в района на Ениджевардарското езеро. До началото на сблъсъците Апостол войвода се разпорежда в шест колиби около [[Жервохор]], а оттам фактически контролира околните села и цялата долина между [[Бер]] и [[Солун]]<ref>Dakin, Douglas. The Greek Struggle in Macedonia 1897 – 1913, Society of Macedonian studies, Thessaloniki, 1993, стр. 274.</ref>.
 
Според гръцки източници нарежда нападение на 19 юли 1904 година над град Гумендже, при което са запалени около 30 къщи на стойност 15&nbsp; 000 лири,<ref>Χρήστος Ίντος, ''Κέντρα οργάνωσης, δράσης και αντίστασης των Ελλήνων στον ν. Κιλκίς κατά την περίοδο του Μακεδονικού αγώνα'', σ. 187, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών [http://www.ems.gr/Makedonikos_agon_praktika/intos.pdf (посетен на 4-1-2010)]</ref> а на 28 август 1904 година пак по негово нареждане е убита гъркоманската учителка [[Велика Трайкова]] от [[Градобор]] със семейството ѝ.<ref>Ερατώ Ζέλλιου-Μαστοροκώστα, „Αγωνιστές του Μακεδονικού αγώνα από τον Ταξιάρχη (Λόκοβη) Χαλκιδικής,“ ''Μακεδονικά'' 24, (1984):253 – 254, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών [http://www.ems.gr/Makedonika_24/Mastorokosta.pdf (посетен на 4-1-2010)].</ref> През лятото Апостол войвода и [[Христо Аргиров]] организират нападения над патриаршисти между градовете Гевгели, Енидже Вардар и Воден и дори заплашват [[Негуш]]<ref>Dakin, Douglas. The Greek Struggle in Macedonia 1897 – 1913, Society of Macedonian studies, Thessaloniki, 1993, стр. 165 – 166.</ref>.
 
Отново заминава за България в края на 1904 година. В това време братовчед му и десетар на четата [[Андон Терзиев]] залавя и обесва гръцкия учител и деец на гръцката пропаганда [[Яни Пицула]].<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 297</ref> На 4 декември от четата на Апостол са убити трима предполагаеми шпиони в Гевгели, като по това време добре организираната чета на Апостол наброява около 150 души<ref>Dakin, Douglas. The Greek Struggle in Macedonia 1897 – 1913, Society of Macedonian studies, Thessaloniki, 1993, стр. 163 – 164.</ref>. Андон Терзиев и 11 негови четници са пленени в сражение с андартската чета на [[Георги Сидер]] на 24 декември край [[Петрово (дем Пеония)|Петрово]], но в последвало сражение с турски аскер на 27 декември всички са арестувани<ref>Dakin, Douglas. The Greek Struggle in Macedonia 1897 – 1913, Society of Macedonian studies, Thessaloniki, 1993, стр. 196.</ref>.
Ред 180:
 
[[Файл:Apostol Petkov Cheta 03.jpg|мини|300п|Четата на Апостол войвода, отляво на него е [[Въндо Гьошев]], а отдясно – [[Стоян Хаджиев]].]]
Славата на Апостол войвода стига и до [[Истанбул|Цариград]], където се носят най-различни невероятни слухове за страшния рушител на [[Османска империя|Османската държава]]. В очите на султан [[Абдул Хамид II]] Апостол войвода започва да олицетворява цялата революционна организация и той изпраща лично своя роднина Ахмед Кемал бей да преговаря с войводата, който му предлага 20&nbsp; 000 лири, за да се откаже от борбата.<ref>[http://www.promacedonia.org/as/as_23.html Сониксен, Алберт. „Изповедта на един македонски четник“. Издателство на Националния съвет на ОФ, 1968, София, стр. 177.]</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/16b.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, II, София, 1933, стр. 178 – 181.]</ref>
 
През пролетта на 1907 година натискът на турската войска в Ениждевардарското езеро се засилва. Край езерото е струпана няколко-хилядна войска, кавалерия, артилерия и обковани с желязо лодки. След масов артилерийски обстрел Апостол Петков и четниците му се изтеглят към Паяк планина. Четата временно се разпръсква, а до [[Младотурска революция|Младотурската революция]] от 1908 година Апостол войвода се намира в околността на [[Горгопик]].<ref>Петров – Македонски, Благой. Наранена земя, Бургас, 1995, стр. 84 – 85</ref> В свой доклад до атинския комитет от 22 ноември 1909 година [[Гоно Йотов]] потвърждава, че в акцията са участвали и гръцки андарти: {{Цитат|В началото на май [1907] се разбрах с капитан Никифорос Георгиос Пападопулос за една обща операция срещу многобройна чета на комитаджиите. От страна на Гоно Йота връзка с капитан Никофорос беше Дино Вудрислис, член на групата и негов братовчед. От страна на Никофорос дойде критянина Григорис. Българските позиции бяха атакувани едновременно и от турски войски. В тази атака бяха убити 14 комити и пленени трима.<ref>Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών, 2007, стр. 89 – 93.</ref>}}