Апостол Петков: Разлика между версии

След въстанието Апостол Петков заминава в България, но още през февруари 1904 година се връща в Македония и подема наново революционната борба, като освен срещу турската власт се сражава и срещу новопоявилата се [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката въоръжена пропаганда]] в района на Ениджевардарското езеро. До началото на сблъсъците Апостол войвода се разпорежда в шест колиби около [[Жервохор]], а оттам фактически контролира околните села и цялата долина между [[Бер]] и [[Солун]]<ref>Dakin, Douglas. The Greek Struggle in Macedonia 1897 – 1913, Society of Macedonian studies, Thessaloniki, 1993, стр. 274.</ref>.

 

 

Отново заминава за България в края на 1904 година. В това време братовчед му и десетар на четата [[Андон Терзиев]] залавя и обесва гръцкия учител и деец на гръцката пропаганда [[Яни Пицула]].<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 297</ref> На 4 декември от четата на Апостол са убити трима предполагаеми шпиони в Гевгели, като по това време добре организираната чета на Апостол наброява около 150 души<ref>Dakin, Douglas. The Greek Struggle in Macedonia 1897 – 1913, Society of Macedonian studies, Thessaloniki, 1993, стр. 163 – 164.</ref>. Андон Терзиев и 11 негови четници са пленени в сражение с андартската чета на [[Георги Сидер]] на 24 декември край [[Петрово (дем Пеония)|Петрово]], но в последвало сражение с турски аскер на 27 декември всички са арестувани<ref>Dakin, Douglas. The Greek Struggle in Macedonia 1897 – 1913, Society of Macedonian studies, Thessaloniki, 1993, стр. 196.</ref>.

 

[[Файл:Apostol Petkov Cheta 03.jpg|мини|300п|Четата на Апостол войвода, отляво на него е [[Въндо Гьошев]], а отдясно – [[Стоян Хаджиев]].]]

 

През пролетта на 1907 година натискът на турската войска в Ениждевардарското езеро се засилва. Край езерото е струпана няколко-хилядна войска, кавалерия, артилерия и обковани с желязо лодки. След масов артилерийски обстрел Апостол Петков и четниците му се изтеглят към Паяк планина. Четата временно се разпръсква, а до [[Младотурска революция|Младотурската революция]] от 1908 година Апостол войвода се намира в околността на [[Горгопик]].<ref>Петров – Македонски, Благой. Наранена земя, Бургас, 1995, стр. 84 – 85</ref> В свой доклад до атинския комитет от 22 ноември 1909 година [[Гоно Йотов]] потвърждава, че в акцията са участвали и гръцки андарти: {{Цитат|В началото на май [1907] се разбрах с капитан Никифорос Георгиос Пападопулос за една обща операция срещу многобройна чета на комитаджиите. От страна на Гоно Йота връзка с капитан Никофорос беше Дино Вудрислис, член на групата и негов братовчед. От страна на Никофорос дойде критянина Григорис. Българските позиции бяха атакувани едновременно и от турски войски. В тази атака бяха убити 14 комити и пленени трима.<ref>Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών, 2007, стр. 89 – 93.</ref>}}