Аралско море: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без интервал |
м без интервал |
||
Ред 37:
В исторически план се наблюдават съществени колебания в нивото на Аралско море. Свидетелство за това е намирането остатъци от дървета, растели по дъното на морето. От началото на систематичните наблюдения за нивото на Аралско море през [[19 век]] не са наблюдавани никакви колебания.
През [[1930|30-те]] години на [[20 век]] съветските власти започват мащабно строителство на напоителни канали и чрез плановата икономика, независимо от нереалистичните цели, налагат масово отглеждане на памук в този твърде сух за такава дейност регион. С призивите „Да преобразим природата!“, без да се прави сметка за последиците от нарушаване на екологичното равновесие се създава поминък-памукопроизводство, с което днес е свързана съдбата на населението в Казахстан и Узбекистан. Този поминък продължава да се развива интензивно и през [[1960|60-те]]. До [[1990]] г. площта на напояваните земеделски земи в [[Централна Азия]] се увеличава от 4,5
На пресъхналото дъно на Аралско море са намерени останки от две селища и мавзолеи. Кердери (мавзолей) се датира XI—XIV век. Дълго време се е намирал на дълбочина 20 м. Намерени са и и останки от XIV век – селище Арал – Асар.
Ред 49:
Преди построяването на напоителните съоръжения в езерото са постъпвали необходимите за поддържането му около 60 km<sup>3</sup> вода годишно, но след това количеството е значително намаляло. Това е главната причина за екологичната катастрофа в района. Тя е много по-сериозна от страната на Узбекистан. Именно на узбекската страна процесът на пресъхване на морето е най-активен. Водите на река [[Амударя]] изчезват в пустинята няколко километра преди да достигнат пресъхващото Аралско море.
Преди време Аралско море е било четвъртият по големина безотточен воден резервоар на земята. От 1960 г. досега е намаляло с 40%, оставяйки зад себе си 26
През 1940 г. уловът на шаран, есетра и херинга е поминък за над 60 000 рибари. В резултат на рязкото намаляване на притока на прясна вода бързо се повишава [[соленост]]та на Аралско море, което довежда до измирането на много видове флора и фауна, приспособени за живот във вода с по-ниска соленост. Това довежда и до закриването на риболовната промишленост и закриването на няколко пристанища. Рибно-консервната фабрика в [[Муйнак]], построена на южния бряг, сега е дълбоко в сушата, на 50 km от водата. Тази промишленост вече няма стопанско значение – промишленият риболов е спаднал до нула поради високата концентрация на сол и замърсяването с торове и пестициди. Регионът на Муйнак все още е забранен за чужденци, включително и за репортери. Вестник „New York Times“ съобщава:
| |||