Руско-турска война (1877 – 1878): Разлика между версии

[[Въоръжени сили на Османската империя в Руско-турската война (1877-1878)|Османските сили]] с командир [[Абдул Керим Надир паша]] имат в началото на месец юни 280&nbsp;000&nbsp;войници на Балканския полуостров. От тях 190&nbsp;000 за преки действия срещу Русия, както и предимството на изградени преди войната [[Четириъгълник на крепостите|крепости]]. Те разполагат и с пълен контрол в [[Черно море]] и патрулни кораби по р. Дунав. Преди войната са въоръжени със съвременно стрелково оръжие от Великобритания и [[САЩ]], артилерийско въоръжение от [[Германия]].<ref>Генов Ц. Освободителната война 1877 – 1878, Изд. „Наука и изкуство“, София, 1978, с. 65 – 68</ref> За действия на Кавказкия фронт е създадена армия от 70&nbsp; 000 войници с командир [[Ахмед Мухтар паша]].

Действуващата Руска армия, наброяваща 314&nbsp;000 души, започва настъпление срещу значително отслабените османски сили. В началото на периода решаващо значение има преминаването на [[Стара планина]] при много трудни зимни условия. Участват и [[Български доброволчески чети|Българските доброволчески чети]]. Заети са изгодни подстъпи към проходите в планината (вж. [[Битка при Арабаконак]], [[Битка при Правец]], [[Боевете при Етрополе]]). В бойните действия на този етап [[Сръбско-турска война (1877-1878)|се включва Сърбия]], която хвърля над 55&nbsp; 000 бойци към [[Ниш]], [[Пирот]], [[София]] и [[Видин]].<ref>Jовановић, С. [http://www.digitalna.nb.rs/sf/NBS/Knjige/Zbirka_knjiga_Slobodana_Jovanovica/TDJ-0989-008 Влада Милана Обреновића. Књига 2.] Београд, Геца Кон, 1934, стр. 182 – 184, 195 – 196</ref>