Разлика между версии на „Атмосфера на Земята“

м
без   интервал
м (без   интервал)
м (без   интервал)
|-
| [[Маса (величина)|Маса]] на [[атмосфера]]та
| 5,1 × 10<sup>18</sup>&nbsp; [[kg]]
|-
| Маса на [[хидросфера]]та
| 1,4 × 10<sup>21</sup>&nbsp; kg
|-
| Средна [[температура]]
| 288&nbsp; [[K]] (15&nbsp; [[°C]])
|-
| [[Скорост]] на [[вятър]]а
==== Тропосфера ====
{{основна|Тропосфера}}
Тропосферата е най-ниският слой от атмосферата. Има средна дебелина около 15 km. Дебелината ѝ нараства от [[географски полюс|полюса]] към [[екватор]]а, като средните ѝ стойности са: над полюса – 8 – 10 km, в умерените ширини – до 10 – 12 km, в тропичните и екваториалните райони – 16 – 18 km. В зависимост от сезонните промени и атмосферни циркулации се променя и нейната температура и височина. През лятото горната граница се издига, а, обратно, през зимата височината ѝ намалява. Средната годишна температура в горната граница на тропосферата на екватора е − 65&nbsp; [[Градус Целзий|°С]], в умерените географски ширини е – 75&nbsp; °С, а на северният полюс е – 47&nbsp; °С. В тропосферата се съдържа около 90 % от масата на атмосферата. В нея въздухът има най-голяма [[плътност]]. С изкачването към горния край на тропосферата температурата намалява. Тя е разделена на три подслоя:
 
- ''Ниска тропосфера''. Простира се на височина от 0 до 1 – 1,5 km. Слоят до 50 – 100 m се нарича приземен граничен слой. Там най-силно се изразяват механичното и топлинното влияния на повърхността, които от своя страна влияят на метеорологичните процеси, протичащи през цялото денонощие. С увеличение на височината нараства и скоростта на вятъра.
 
==== Тропопауза ====
Простира се на височина от няколкостотин метра до 10 – 11 km. Представлява задържащ слой за вертикалните движения, като резултат се получава разстилане на върховете на мощните [[купесто-дъждовни облаци]] (Cb). Само най-мощните купесто-дъждовни облаци, във взаимодействие с най-интензивни възходящи движения, могат да пробият тропопаузата. Разделя тропосферата от стратосферата. На нивото на тропопаузата се наблюдават така наречените [[Струйно течение|струйни течения]] – въздушни потоци със скорост от 150 до 300&nbsp; [[km/h]]. В границата на тропопаузата температурата не се изменя и за неин горен край се приема началото на повишаването на въздушната температура.
 
==== Стратосфера ====
==== Мезосфера ====
{{основна|Мезосфера}}
Разположена над стратосферата. Характерно за нея е бързото понижаване на температурата – с 3 до 4&nbsp; °С на всеки километър. На височината на мезопаузата температурата достига до − 80 – 90&nbsp; °С, а в някои случаи – и до − 120&nbsp; °С.
 
==== [[Мезопауза]] ====
==== Термосфера ====
{{основна|Термосфера}}
Наблюдават се изключително големи денонощни колебания на температурата. Установено е, че дневната температура може да достигне 1800&nbsp; [[келвин|К]] (около 1500 °С), докато нощната е от порядъка на 300 – 1000&nbsp; К (около 30 – 730 °С) в зависимост от височината. Има повишена [[йонизация]] на газовите молекули.
 
==== [[Термопауза]] ====
 
==== [[Екзосфера]] ====
Последният слой от земната атмосфера. Смята се за външна част на атмосферата, в която плътността на въздуха е все още различна от тази на междупланетния газ. Газовете и молекулите се движат с голяма скорост и се разсейват в космоса. Достига до 20&nbsp; 000 km, като тази височина се смята за крайна височина на атмосферата.
 
=== Деление по състав на въздуха ===
От газовите примеси с по-малка концентрация, участващи в състава на атмосферата, най-голямо значение имат [[вода|водните пари]], [[въглероден диоксид|въглеродният диоксид]], [[озон]]ът, [[серен диоксид|серният диоксид]] и атмосферните [[аерозол]]и.
 
* '''Водни пари''': Около 13&nbsp; 000 [[кубичен километър|km<sup>3</sup>]] [[вода]] в трите си агрегатни състояния се разпростират в атмосферата. Най-често срещано е газообразното и състояние – около 95 % под формата на водна пара. Тя постъпва в атмосферата при изпарението на океаните, моретата, както и от реките, езерата и другите водни басейни, разположени на [[суша]]та. Основното количество водни пари се намира в слоевете близо до земната повърхност (височина 2 – 3 km). Наличието на водни пари в атмосферата е изключително важно по няколко причини – образуват [[облак|облаците]] и [[валеж]]ите, участват в атмосферните [[топлообмен]]ни процеси и поглъщат лъчиста [[енергия]] (дълговълнова радиация 5,5 – 7&nbsp; μm и над 18&nbsp; μm).
 
* '''Въглероден диоксид (CO<sub>2</sub>)''': Има концентрация по-малка от водните пари – около 0,032 %. Поглъща интензивно дълговълновата (топлинна) радиация и допринася за [[парников ефект|парниковия ефект]]. Получава се от два източника – естествен ([[вулканична дейност]], [[дишане]], [[гниене]], [[фотосинтеза]]), и изкуствен (антропогенна дейност).
 
* '''Озон (О<sub>3</sub>)''': Образува се в горната част на стратосферата от UV радиацията, чрез рекомбинация на атомите кислород, и в тропосферата при гръмотевична дейност. Има най-голяма концентрация в слоя между 20 и 50 km, наречен озоносфера. Максималната му концентрация е на височина около 25 km. Озонната обвивка играе ролята на радиационен щит, защото поглъща биологично активната UV радиация от [[Слънце]]то (0,2 – 0,29&nbsp; nm). Озонът е химически неустойчив газ и количеството му намалява застрашително. Това се дължи на редица човешки дейности – отделяне на Н2, СО, СН4 и органични вещества, използването на [[фреон]]и.
 
* '''Серен диоксид (SO<sub>2</sub>)''': От другите променливи газове голямо внимание заслужава серният диоксид. Той реагира с водните пари и образува частици, участващи в [[кондензация|кондензационните процеси]] при образуване на облаци и валежи (т. нар. [[киселинен дъжд|киселинни дъждове]]).