Атомна физика: Разлика между версии

Особено голям интерес у учените предизвиква откритият от [[Анри Бекерел]] (1896) г. факт, че от солите на [[Уран (елемент)|урана]] се излъчват някакви „тайнствени“ лъчи. Като изучават това явление, съпрузите [[Мария Кюри|Мария Склодовска-Кюри]] и [[Пиер Кюри]] откриват още един елемент – [[торий]], а след него – още два със същите свойства – [[полоний]] и [[радий]]. Но най-интересно в техните изследвания е откритието, че радиоактивните вещества отделят топлина, при това без да променят видимо теглото си, т.е. някъде от недрата на материята се излъчва енергия, а самото вещество остава практически непроменено. Така е положено началото на съвременната атомна физика. Английският физик [[Ърнест Ръдърфорд]], един от най-големите учени експериментатори за своето време, си поставя задачата да изясни какво представляват лъчите на Бекерел. По тяхното отклонение в [[магнитно поле]] той установява, че това са потоци от частици, които нарича с първите букви от гръцката азбука: α-, β- и γ-лъчи. Положително натоварените α-лъчи се оказват двойно йонизирани атоми на [[Хелий|хелия]], отрицателно натоварените β-лъчи – поток от много бързи електрони, а неотклоняващата се част от снопа – γ-кванти на [[Електромагнитно излъчване|електромагнитното лъчение]]. Основавайки се на натрупания експериментален материал през 1903 г. Ръдърфорд и сътрудниците му създават теорията на [[Радиоактивен разпад|радиоактивния разпад]] – превръщането на радиоактивните елементи чрез излъчване на α- или β- частици в други елементи, които също може да са радиоактивни; [[Гама-лъчи|γ-лъчите]] съпровождат тези процеси.