Уикипедия

Битка при Ловеч (1877): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
Ред 40:
** поручик [[Алексей Родионов]] (полкови адютант на Лейбгвардейския казашки полк)
** титулярен съветник Улянов (чиновник за особени поръчения при дипломатическата канцелария на главнокомандващия и преводач)
* 3-та [[сотня]] от 30-и Донски казашки полк с командир есаул [[Иван Антонов (офицер)|Иван Антонов]]
* 6-а сотня от 23-ти Донски казашки полк с командир есаул [[Семьон Лавров]]
* 2-ра сотня от Лейбгвардейски казашки полк с командир щабротмистър [[Александър Муратов (офицер)|Александър Муратов]]
Ред 48:
Общия личен състав е 480 войника и 2 оръдия.
 
На 5 юли отряда излиза от Севлиево. След боеве с 2 роти [[низам]] и до 1500 [[башибозуци]] и [[черкези]] при село Аканджилари (дн. [[Петко Славейково|Аканджилари ]]), село Киречли Павликяни (дн. [[Горно Павликене|Киречли Павликяни]]) и височината [[Стратеш]] превзема Ловеч на 5 юли/17 юли 1877 г. Тук остават 400 руски войници с командир есаул Семьон Лавров, заменен на 11 юли от полковник [[Николай Бакланов]]. Те охраняват околностите от разбягали се турски войници и цивилно население, които в посока на Троян и София, грабят и опожаряват българските села. Съгласно с политическата цел на войната в града е създадено българското управление – първо освобождение.
 
Руските загуби са 2 ранени войници и 1 починал от рана войник.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Битка_при_Ловеч_(1877)“.