Началото на действията при Плевен променя оперативната обстановка и предизвиква многократна борба за Ловеч. Настъпващият[[Осман паша]] който настъпва към [[Обсада на Плевен|Плевен]] [[Осман паша]] нарежда завземанезаемането на Ловеч. Целта е възстановяване контрола на пътя София-Орхание-Ловеч-Плевен, по който се извършва снабдяването на неговите сили и вероятно съединяване с корпуса на [[Сюлейман паша]], който атакува [[ШипченскиШипченска проходбитка (август 1877)|Шипченския проход]]. След еднодневно сражение на 15 юли турски отряд с командир генерал-майор Рифат паша превзема Ловеч на 15 юли. Града е отбраняван от малочислени руски сили с командир полковник Николай Бакланов и българи – доброволци от градската [[въоръжени стражи|въоръжена стража]] с командир командир, учителя Найден Войнов. Загива отбраняващите града доброволци Найден Войнов, [[Цвятко Павлов]], [[Цачо Шишков]], [[Христо Йовков]] и Нечо Хинов. Подразделения на редовната турска войска, нередовни черкези и башибозуци безчинстват из града и околните му села. Загиват около 2600 българи. Тези турски действия продължават спорадично до късната есен на 1877 г., като резултат от теократичния характер на Османската империя и разпалването на религиозния фанатизъм. С тях Високата порта проявява пълно пренебрежение към подписаната от самата нея Брюкселска декларация за законите и обичаите на войната от 1874 г. Институтът по международно право на своята септемврийска сесия от 1877 г. еднозначно и категорично определя:
{{цитат|Турското правителство е отговорно за всички лоши инстинкти и варварски постъпки, които не са предотвратени и за които не са взети съответните мерки.}}
