Басараб: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
нерелевантно
м без   интервал
Ред 4:
През XV век династията Басараб се разделя на две съперничещи си клонки – по-старата носи името '''Данещи''' (от основателя ѝ – [[Дан I]]), а по-младата — '''Дракулещи''' (по името на [[Влад II Дракул]], който е неин родоначалник).
 
Престолонаследието е в голяма степен хаотично и под въздействието на външнополитически фактори  — изпърво Втората българска държава и Кралство Унгария, а по-сетне  — Османската империя. Властта по правило се предава от баща на син, като се легитимира със санкцията на [[болярски съвет]] (макар и само формално).
 
В 1592 г. пада монополът на династията върху влашкия престол, след като начело на страната застава [[Александру III Злия]] — представител на династията [[Мушати]], традиционно държаща властта в [[княжество Молдова]]. В началото на XVII век на няколко пъти влашкият престол е заеман и от представители на друг династичен род — [[Могила (род)|Могила]], както и от такива на династията [[Крайовеску]], които се смятали за правоприемници на прекъснатата династична линия на Басараба-Данещи. Впоследствие Крайовеску са наследени и заменени от родствените им [[Брънковяну]]. Последният пряк потомък на Басараб I на влашкия престол бил [[Михня III]] (в 1659 г.).