|
| командир1 =[[Файл:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|ръб|22px]] [[генерал-майор]] [[Николай Столетов]]<br>[[Файл:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|ръб|22px]] полковник [[Фьодор Де Прерадович]]
| командир2 = [[Файл:Ottoman Flag.svg|ръб|22px]] [[Сюлейман паша]]
| сила1 = [[Преден отряд]]<br>[[Файл:Samara flag.png|ръб|22px]] [[Българско опълчение]] (3 500 офицери и войници)
| сила2 = [[Централна армия]]( 15 000 офицери и войници)
| жертви1 = 600 убити и ранени / от тях: 572 български опълченци / <ref name="Пейчев">Пейчев, А. и др., 1300 години на стража, София, 1984, Военно издателство, стр. 186, 187, 188</ref>
| жертви2 = 1500 убити и ранени <ref name="Пейчев"/>
{{Руско-турска война от 1877-1878}}
'''БиткатаБитка при Стара Загора''' на 19/[[31 юли]] [[1877]] г. е сражение от [[Руско-турската война (1877-1878)]] между част от [[Преден отряд|Предния руски отряд]] (Старозагорския руски гарнизон, в чийто състав са дружини на [[Българското опълчение]]) и [[Централна армия|Централната османска армия]]. Води се едновременно с битките при [[Битка при Нова Загора|Нова Загора]] и [[Битка при Джуранли|Джуранли]]. Завършва с победа на турците и е последвана от масово убийство на българското население на града. Води се по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]].
== Оперативно обстановка==
== Разположение на силите ==
В началото на юли 1877 г. Предният отряд (с генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]]) провежда [[настъпление]] на юг от [[Стара планина]]. На 10/22 юли [[Авангард (военно дело)|авангардът]] на отряда от 9-ти Кавказки драгунски полк (с командир, херцог [[Николай Лайхтенбергски]]) влиза в [[Стара Загора]] и освобождава града. На 12/24 юли е избрано местното управление от привременна управителна комисия с председател [[Петко Славейков]]. Към Стара Загора и [[Нова Загора]] се насочва Централната османска армия (командир, [[Сюлейман паша]]).
Към Стара Загора и Нова Загора се насочва Централната османска армия с командир [[Сюлейман паша]].
В навечерието на битката в града са разположени 4 [[дружина|дружини]] на Българското опълчение, 14 [[ескадрон]]а и 12 [[оръдие|оръдия]]. Командир е [[генерал-майор]] [[Николай Столетов]]. На 17/29 юли основната част на Старозагорския руски гарнизон формира дясна колона на Предния отряд (командир, херцог [[Николай Лайхтенбергски]]). В състава са и дружини на Българското опълчение. Генерал Гурко напуска града за участие в боя при Нова Загора. В Стара Загора остават II-а и V-а Опълченска дружина, две казашки [[Сотня|сотни]] и 4 оръдия. Заемат отбранителна линия от 4 км. Разделена е на десен фланг (II-а Опълченска дружина, командир [[подполковник]] Куртянов), ляв фланг (V-а Опълченска дружина, командир подполковник Нишченко), а в центъра са спешените казашки сотни. ▼
▲В навечерието на битката в града са разположени 4 [[дружина|дружини ]] на [[Българско опълчение|Българското опълчение ]], 14 [[ескадрон]]аескадрона и 12 [[оръдие|оръдия ]]. Командирс командир е [[генерал-майор ]] [[Николай Столетов]]. На 17 /29 юли основната част на Старозагорския руски гарнизон формира дясна колона на Предния отряд (с командир , херцог [[Николай Лайхтенбергски]] ). В състава са и дружини на Българското опълчение. Генерал -лейтенант Йосиф Гурко напуска града за участие в боя при Нова Загора. В Стара Загора остават II2- ара и V5- ата Опълченска дружина, две казашки [[Сотня|сотни ]] и 4 оръдия. Заемат отбранителна линия от 4 км. Разделена е на десен фланг (IIот 2- ара Опълченска дружина , с командир [[подполковник ]] Куртянов ), ляв фланг (Vот 5- ата Опълченска дружина , с командир подполковник Нишченко)[[Константин Нищенко]], а в центъра са спешените казашки сотни.
Сюлейман паша отдава значение на овладяването на Стара Загора. Същия ден съсредоточава за битка основните си сили. Към тях би трябвало да се присъединят силите на Новозагорския османски гарнизон ([[Реуф паша]]), но те са задържани от десния руски отряд. Чирпанският османски гарнизон ([[Ахмед Хулюси паша]]) закъснява за битката при Стара Загора. ▼
▲Сюлейман паша отдава значение на овладяването на Стара Загора. Същия ден съсредоточава за битка основните си сили. Към тях би трябвало да се присъединят силите на Новозагорския османски гарнизон ([[с командир Реуф паша ]]), но те са задържани от десния руски отряд. Чирпанският османски гарнизон ([[с командир Ахмед Хулюси паша ]]) също закъснява за битката при Стара Загора.
На 18/30 юли херцог Николай Лайхтенбергски се завръща с част от силите си в Стара Загора, но узнал за началото на стълкновението с Реуф паша близо до с. Джуранли (дн. [[Калитиново]]), напуска града в подкрепа на своята колона. ▼
▲На 18 /30 юли херцог Николай Лайхтенбергски се завръща с част от силите си в Стара Загора ,. ноСлед узналкато узнава за началото на стълкновението с Реуф паша близо до с. Джуранли (дн.село [[Калитиново |Джуранли]] ), напуска града в подкрепа на своята колона.
== Ход на битката ==
== Бойни действия==
[[Файл:Death of col. Kalitin.jpg|мини|ляво|250px|Бой за спасяване на Самарското знаме]]
Турската атака е насрочена за 19/31 юли в 7:00 часа. В нея участват колоните на [[Шукри паша]], [[Вейсел паша]], [[Ариф паша]] и [[Салих паша]]. Турското превъзходство в жива сила е 4:1. Опитът да се обхванат двата фланга на руските сили е отбит. В разгара на боя пристига подкрепление от I1-ава и V5-ата ОпълченскаОпълченски дружинадружини, Казанския Казашкиказашки полк, а Астраханския Казашкиказашки полк е изпратен към с.село ДжуранлииДжуранли. Левият фланг е поет от полковник [[Фьодор Де Прерадович]], а десният – от полковник [[Михаил Толстой]]. Около 10:00 часа главният удар срещу левия фланг е отбит. Към 13:00 часа Сюлейман паша развръща всичките си сили. Колоната на Вейсел паша извършва обходно движение на десния фланг. По искане на [[генерал-лейтенант]] [[Йосиф Гурко]], взвод от Казашка батарея и [[конница]]та, начелоконницата с генерал-майор Николай Столетов, са насочени към с. Джуранли.
[[Файл:Klane na Stara Zagora.JPG|мини|300px|Спомен от Стара Загора]]
Отбраната на Стара Загора е поета от полковник Фьодор Де Прерадович. Османският удар поема III3-ата Опълченска дружина (с командир подполковник [[Павел Калитин]]). Принудена е да се оттегля и води героичен бой за спасяване на [[Самарско знаме|Самарското знаме]], при който загиват знаменосците [[унтерофицер]] Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк, опълченец С. Минков и подполковник Павел Калитин. Самарското знаме е изнесено от [[Бойно поле|бойното поле]] след страховит ръкопашен бой от стихийно формирана ''Знаменназнаменна група'' в състав унтерофицер Тома Тимофеев, опълченец [[Никола Корчев (опълченец)|Никола Корчев]], Павел Малкин, Д. Минков, Попов, [[прапоршчик]] Стефан Кисов, Радев, Мицов, Донев, Н. Кръстев, осетинеца Николай Караев (Дудар) и др.
I-аПърва Опълченска дружина отбива две атаки и бавно отстъпва. В града се водят ожесточени улични боеве. Част от населението се изтегля с армията. Последен градът е напуснат от полковник Фьодор Де Прерадович. В него влизат три османски [[табур]]атабора и извършват масово клане нанад не изтеглилото се българскобългарското население. На следващия ден Стара Загора еградъте изгорен до основи и са изклани към 15 000 души мирно българско население.
== Резултати ==
[[Файл:Samarsko-Zname-Images-From-Bulgaria.jpg|мини|300px|Мемориален комплекс „Бранители на Стара Загора“]]
След неуспеха при Стара Загора и победата при Нова Загора и с.село Джуранли, Предният руски отряд предвид многократно превъзхождащите османски сили заема отбранителна позиция на [[Шипченска битка (август 1877)|Шипченския проход]]. Битката при Стара Загора е бойното кръщене на [[Българското опълчение]].
== Памет ==
== Източници ==
<references />
* Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П.Берон“, С., 1986, с. 54 – 55.
== Вижте също ==
| 