Белоградчик: Разлика между версии

|-

!style="text-align:center"|население

|-

|colspan=13|<small>Източници: ''Национален статистически институт''<ref name="statistika"/>, „''Citypopulation.de''“<ref name="population"/> и „''Pop-stat.mashke.org''“<ref name="pop-stat"/></small>

[[Белоградчишка крепост|Крепостта „Калето“]] е една от най-добре запазените в страната. Използвайки естествената непристъпност на скалите, през I-III век римляните поддържат тук крепост за охрана на стратегическите пътища, които пресичат района. В късната античност тя е част от отбранителната система на Римската, после Византийската империя, изградена по северните склонове на Стара планина. Крепостта е доизградена от българите. Значението и нараства след обособяването на Видинското царство, включващо териториите на днешна Северозападна България, части от Източна Сърбия и Югоизточна Румъния. Една от последните крепости (тогава с име Белград), завладяна от турците в края на XIV век. Последните настаняват тук гарнизон, играещ важна роля в охраната на западните области на държавата и в потушаването на въстанията на българското население.

 

 

Белоградчишката крепост е обявена за паметник на културата, през 1985 г. с национално значение, пригодена за масови посещения.