Белоградчик: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м без   интервал
Ред 46:
|-
!style="text-align:center"|население
|style="background:#FADA5E"|2  192 {{повишение}}
|style="background:#FADA5E"|3  444 {{повишение}}
|style="background:#FADA5E"|5  178 {{повишение}}
|style="background:#FADA5E"|6  898 {{повишение}}
|style="background:#FADA5E"|7  256 {{повишение}}
|style="background:#FADA5E"|6  635 {{понижение}}
|style="background:#FADA5E"|5  838 {{понижение}}
|style="background:#FADA5E"|5  542 {{понижение}}
|style="background:#FADA5E"|5  415 {{понижение}}
|style="background:#FADA5E"|5  334 {{понижение}}
|style="background:#FADA5E"|5  173 {{понижение}}
|style="background:#FADA5E"|5  013 {{понижение}}
|-
|colspan=13|<small>Източници: ''Национален статистически институт''<ref name="statistika"/>, „''Citypopulation.de''“<ref name="population"/> и „''Pop-stat.mashke.org''“<ref name="pop-stat"/></small>
Ред 115:
[[Белоградчишка крепост|Крепостта „Калето“]] е една от най-добре запазените в страната. Използвайки естествената непристъпност на скалите, през I-III век римляните поддържат тук крепост за охрана на стратегическите пътища, които пресичат района. В късната античност тя е част от отбранителната система на Римската, после Византийската империя, изградена по северните склонове на Стара планина. Крепостта е доизградена от българите. Значението и нараства след обособяването на Видинското царство, включващо териториите на днешна Северозападна България, части от Източна Сърбия и Югоизточна Румъния. Една от последните крепости (тогава с име Белград), завладяна от турците в края на XIV век. Последните настаняват тук гарнизон, играещ важна роля в охраната на западните области на държавата и в потушаването на въстанията на българското население.
 
В периода 1805 – 1837 г. се разширява и преустроява за огнестрелно оръжие под ръководството на френски и италиански инженери. Паметните плочи във връзка със строежа са на турски и български език – единствен случай в историята на строежите на турските крепости. Състои се от 3 двора (всеки с възможност за самостоятелна защита) с обща площ 10&nbsp; 211 кв. м и едно отделно укрепление. Има две главни порти – Видин капия и Ниш капия. На крепостните стени (височина до 10 м) са изградени амбразури за пушки. За оръдията са построени три бастиона за 15 – 16 оръдия. Във военно време броят на защитниците на крепостта и околните възвишения достига до 3000 души.
 
Белоградчишката крепост е обявена за паметник на културата, през 1985 г. с национално значение, пригодена за масови посещения.