Разлика между версии на „Бениамино Джили“

м
без   интервал; козметични промени
(→‎Външни препратки: Малка промяна)
м (без   интервал; козметични промени)
Големият успех идва през 1914 г., когато Бениамино Джили е 24-годишен. На международния певчески конкурс в Парма той печели първото място в конкуренция с още 105 участника. Председателят на журито, прочутият в онези години певец [[Алесандро Бончи]] (Alessandro Bonci), записва в дневника си: „''Abbiamo finalmente trovato il tenore!''“ („''Най-сетне намерихме тенорът!''“). Така може би е мислела и публиката в [[Ровиго]], където на 15 октомври 1914 г. Джили прави своя професионален дебют в ролята на Енцо от операта на [[Амилкаре Понкиели|Понкиели]] „Джоконда“. Това е тенорът, когото цяла Италия очаква вече десет години, след като обиденият от италианската публика [[Енрико Карузо]] заминава на доброволно изгнание в нюйоркската [[Метрополитън опера]]. (Карузо неколкократно е бил освиркван от публиката в Италия, заради демонстративния му отказ да се съобрази с тогавашната традиция и да наема платени клакьори).
 
През следващите четири години Бениамино Джили триумфира на сцените на всички по-важни местни оперни театри в Италия. Неговия репертоар по това време се състои почти изцяло от роли от произведения на композитори-[[веризъм|веристи]]. [[Фауст]] от „Мефистофел“ на [[Ариго Бойто]] се превръща в негова емблематична роля. През 1918 г. Джили дебютира на сцената на оперното светилището — миланската „[[Ла Скала]]“. Поканен е от маестро [[Артуро Тосканини]] да изпълни ролята на Фауст  — постановка в памет на наскоро починалия Бойто.
 
През 1920 г. Бениамино Джили е поканен в Ню-Йорк от художествения директор на Метрополитън опера, който търси заместник на тежко болния Карузо. Джили дебютира на сцената на Метрополитън, отново в ролята на Фауст, на 26 ноември 1920 г., един месец преди последния спектакъл на Карузо. Джили е солист на Метрополитън през следващите 12 години, като участва в 369 представления на нюйоркска сцена, както и в няколко гастрола на трупата в европейски столици. Съвременниците му го наричали „новия Карузо“, на което той скромно отговарял, че предпочита титлата „първия Джили“. През 1923 г. към трупата на Метрополитън се присъединява легендарният [[Джакомо Лаури-Волпи]], чиято техника във високия [[Регистър (глас)|регистър]] и днес се счита за ненадмината. Конкуренцията принуждава Джили да разшири репертоара си  — към любимите му веристи са добавени роли от опери на [[Джузепе Верди|Верди]] и [[Волфганг Амадеус Моцарт|Моцарт]]. Репертоарът му по това време включва 28 роли. Краят на блестящата му кариера в Метрополитън е поставен през 1932 г. В разгара на [[Голямата депресия]] ръководството на оперния театър решава да ореже драстично хонорарите на изпълнителите. Джили не се съгласява с новата си заплата и се завръща в Италия.
 
Едва завърнал се в родината, Бениамино Джили е запленен от личността на [[Бенито Мусолини|Мусолини]]. Чувствата са взаимни и Джили бързо се превръща в любимец на режима. Открито декларира съпричастността си към идеите на [[фашизъм|фашизма]]. Участва в серия организирани от властите концерти в малки провинциални селища с цел популяризиране на оперното изкуство. Удостоен е от правителството със званието „народен певец“. Продължава сътрудничеството си с режима и след окупацията на Италия от [[Нацистка Германия]] през есента на 1943 г. Участва в серия от концерти, дадени за германските войници.
* [https://www.youtube.com/watch?v=7Oxbr2FH6eE „''Защо ме будиш пак, о сладък дъх на пролетта!''“, Жул Масне, „Вертер“]
* [http://www.youtube.com/watch?v=q6x9ZRlrjxw ''„Giovinezza“'' („Младост“), химнът на италианските фашисти в изпълнение на Джили]
* [http://nataliamalkova61.narod.ru/index/benjamino_dzhili/0-131 "Бениамино Джили" на сайта на Максим Мальков – руски текст.]
{{СОРТКАТ:Джили, Бениамино}}
[[Категория:Италиански оперни певци]]