Берат: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{lang-sq,el}} => {{lang|sq,el}} |
м без интервал |
||
Ред 61:
Църкви и манастири съхраняват до наши дни следи от духовно общение. Тук прекрасни изображения пазят спомена за великото дело на [[Свети Седмочисленици|Светите Седмочисленици]], сели семето на Христовото учение сред народа чрез живо слово вред по [[българско землище|българското землище]]. Тук са запазени гробът на [[Йоан Владимир|Свети Йоан Владимир]] и мощи на българските просветители, учениците на Кирил и Методий – [[Горазд|Свети Горазд]] и [[Ангеларий|Свети Ангеларий]].
При цар [[Иван Асен]] българският суверенитет е възстановен и градът отново е част от [[България]]. Впоследствие е под хегемонията на Норманско-Анжуйското [[Сицилианско кралство]]. През 1281 г., след битката при Берат, е завладян от [[Византия]], след 1345 г. Берат за кратко е включен в т.нар. [[Душаново царство]]. През 1432 – 1444 г. е столица на княжеството Арианита, през 1444 – 1479 става столица на княжеството [[Музакия]]. Превзет от османците за пръв път в 1431 г., в 1450 г. е включен в състава на Османската империя
До XVII век градът запазва българското си име – ''Белград''. Над днешния град се издигат останките на средновековна българска [[крепост]]. <ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 314</ref>
|