Difference between revisions of "Битка при Акциум"

m
без   интервал
(Замяна на файла „Augusto_30aC_-_6dC_55%CS_jpg.JPG“ с Impero_romano_sotto_Ottaviano_Augusto_30aC_-_6dC.jpg)
m (без   интервал)
| командир1 =[[Файл:Project_Rome_logo_Clear.png|13 п]] [[Марк Випсаний Агрипа]]
| командир2 =[[Файл:Hoplite_helmet.svg|13 п]] [[Марк Антоний]]
| сила1 = 250 кораба,<ref group="б">Предимно леки [[либурна|либурни]] и [[хексера|хексери]]</ref> с 40&nbsp; 000 легионери и 2500 стрелци; 80 000 пехота и 12 000 конници на сушата
| сила2 = 230 кораба, вкл.60 на Клеопатра,<ref group="б">Предимно [[квинквирема|квинквиреми]], с няколко големи [[декера|декери]] и 60 съда, под командването на Клеопатра</ref> с 20000 легионери и 2000 стрелци<ref name=plutarh64/>; 100 000 пехота и 12 000 на сушата
| жертви1 = неизв.
След години на лоялно сътрудничество с Октавиан, [[Марк Антоний]] започва да действа самостоятелно и в крайна сметка се пораждат съмнения, че се бори да се превърне в единствен господар на Рим. Когато открито оставя съпругата си Октавия (сестрата на Октавиан) и се премества в [[Александрия]], за да стане официален партньор на Клеопатра, много римски политици смятат, че той се опитва да се превърне в неофициален владетел на Египет и други източни царства, докато все още поддържа командването на много легиони на изток. Клеопатра и Юлий Цезар имат дете – [[Цезарион]], и когато Антоний се премества да живее с нея, той [[де факто]] става негов втори баща.
 
Като лично предизвикателство към авторитета на Октавиан, Антоний ходатайства Цезарион да бъде приет като истинския наследник на Юлий Цезар, въпреки че той изобщо не е споменат в наследството. В действителност Антоний и Клеопатра официално издигат на власт през 34 пр.н.е. Цезарион, който по това време е 13-годишен, давайки му неясната, но гръмка титла „[[цар на царете]]“.<ref>[[Дион Касий]], „Римска история“, [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/49*.html XLIX, 41.1 – 3]</ref> Допълнителна ненавист към Антоний предизвикат и направените т.&nbsp; нар. ''„[[Александрийски дарения]]“'' (34 пр.н.е.).<ref>Плутарх, „Успоредни животописи“, Антоний [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Antony*.html 54.6]</ref>
 
Марк Антоний вече се възприема (от Октавиан и по-голямата част на [[Римски сенат|Римския Сенат]]) като лидер на сепаратисткото движение не само в Египет, но и като човекът, заплашващ да наруши единството на [[Римска република|Римската република]].
[[Image:Impero romano sotto Ottaviano Augusto 30aC - 6dC.jpg|400px|мини|Разрастване на Римската империя по времето на Октавиан:
 
<div><span style="background:#FDFD00; font-size:1em; color:#FDFD00">██</span>&nbsp; преди 31 г. пр.н.е, <span style="background:#67A72D; font-size:1em; color:#67A72D">██</span>&nbsp; от 31 до 19 г.,
 
<span style="background:#8FDA49; font-size:1em; color:#8FDA49">██</span>&nbsp; от 19 до 9 г.,
 
<span style="background:#BEF37F; font-size:1em; color:#BEF37F">██</span>&nbsp; след 9 г.,
 
<span style="background:#f8bdd3; font-size:1em; color:#f8bdd3">██</span>&nbsp; Васални държави на Римската империя в периода на Октавиан Август</div>]]
Антоний изпада в отчаяние. В страха си пред гнева му Клеопатра се скрива в гробницата и праща да му съобщят, че е умряла. Антоний повярва на това и се пробожда с меча си и, тъй като не умира веднага, настоява да бъде отнесен до гробницата, в която Клеопатра е затворена, и там умира в ръцете ѝ. Скоро след това царицата е доведена в двореца и напразно се опитва да измоли милост от Октавиан. <ref name="Shuckburgh784">Shuckburgh, 1917; Page 780 – 784.</ref>. Октавиан има планове да я включи в триумфа си като плячка и да я покаже окована на римския народ. Клеопатра приспива бдителността на поставената ѝ охрана и на 12 август 30 пр.н.е. се самоубива. Според хрониките, тя слага край на живота си с ухапване от змия, нарочно поставена с кошница с плодове <ref name="Shuckburgh784" />.