Разлика между версии на „Битка при Велбъжд“

м
без   интервал
м (РМ -> РСМ)
м (без   интервал)
|причина=
|територия=
|резултат=победа на Сърбия<ref>според някои изследователи&nbsp; — българска победа&nbsp; — виж Ангелов, Димитър, и Борис Чолпанов, Българска военна история през средновековието (Х-XV век), Издателство на Българската академия на науките, София 1994, с. 184-185.</ref>. Вероятни корекции в българо-сърбската граница.<ref>* [http://anamnesis.info/fonts/versiq.1.3/journal/flash_journal/Tomata/Toma_Tomov.html Томов, Тома, "Към въпроса за Велбъждката битка", в ''Анамнеза'', год.I, 2006, бр.3, с. 47.]</ref>, коронация на цар [[Иван Стефан]]
|страна1= [[Файл:Coat of Arms of the Bulgarian Empire.PNG|30px]][[Втора българска държава|България]]
|страна2= [[Файл:Flag of the Serbian Empire, reconstruction.svg|30px]] [[Сърбия]]
Сръбското кралство, възползвайки се от междуособиците в [[Втора българска държава|България]] и [[Византия]], както и от непрестанните сблъсъци помежду им, успяло да завладее част от териториите им. Михаил III Шишман започва подготовка за завладяване на Сърбия, чийто владетел е бившият Михаилов [[Роднински връзки|шурей]] Стефан Дечански. За някои историци Михаил Шишман е единственият български цар (след смъртта на [[Иван Асен II]]) опитал се да спре „сръбската експанзия“ и да върне в пределите на България западните ѝ територии, въпреки че те са завоювани от Византия. За целта през пролетта на 1330 г. той сключва антисръбски съюз с византийския император [[Андроник III Палеолог]]. Според повечето предположения, крайната цел е била пълното унищожение на Сръбското кралство и поделяне на земите му между България и Византия. Михаил Шишман привлякъл в коалицията владетелите на [[Влашко]], [[Молдова]] и черните [[яси]].
 
На [[19 юни]] [[1330]] г. българските войски тръгват от [[Търново]], но вместо да се насочат направо към сръбската граница, минават през [[Видин]] и [[София]]. Обикновено като причина за този необичаен обход се сочи желанието на Михаил Шишман да съедини войската си с тази на брат си [[Белаур]], но тъй като брат му не взема участие в битката, явно във Видин са се присъединили [[татари|татарските]] наемници. Андроник III навлиза в [[Македония (област)|Македония]], завземайки четири малки крепости (Дебрица, [[Градище (Граище)|Добрун]], [[Кале (Стрежево)|Габаларион]] и [[Кале (Железнец)|Сидерокастрон]]) и се установява на лагер край [[Битоля]] изчаквайки по-нататъшния развой на събитията. От София българската войска се отправя към крепостта [[Земен]] и я превзема. Стефан Дечански първоначално изчаква своя бивш тъст на ''[[Добрич (поле)|полето Добрич]]'' при сливането на [[Топлица (река)|Топлица]] с [[Българска Морава]], а впоследствие отправя войската си по течението на Морава и през [[Старо Нагоричане]], където в църквата „Св. Георги“ се помолил за мир, се разполага на стан в околностите на [[Велбъжд]]. Повечето изследователи приемат, че войските на двамата владетели са били с приблизително равна численост. Според сведенията на [[Никифор Григора]], Михаил Шишман разполагал с 12&nbsp; 000 българи и 3000 „скити“ ([[татари]], [[яси]], [[алани]] и [[власи]]). Стефан Дечански имал на разположение 14&nbsp; 000 души, към които впоследствие се присъединяват 300 (по сведения на Кантакузин) или 1000 (по сведения на Григора) каталани от известната [[каталанска компания]] (испански наемници от областта [[Каталония]]). Именно изчаквайки тях, на 24 юли Стефан Дечански предлага на Михаил Шишман еднодневно примирие. Царят приема, т.к. за войската липсват провизии. Установено е, че [[Белаур]] не се присъединява към брат си, както не го прави и ловешкият деспот [[Иван Александър]]. Тъй като българската войска страда от липса на продоволствие, в деня на примирието, тя се пръсва по околните селища за набавянето му.
 
Възползвайки се от изгодната ситуация, сръбският престолонаследник Стефан Душан нарушава примирието и атакува българския лагер. Опитът на Михаил Шишман да организира ефикасна съпротива е неуспешен. Войската на Михаил Шишман претърпява поражение, а самият цар е тежко ранен и умира три дни по-късно в плен. Погребан е по желание на велможите си в църквата „[[Свети Георги (Старо Нагоричане)|Свети Георги]]“ в Старо Нагоричане, днес в [[Северна Македония]]. Михаил III Шишман е последният български владетел, водещ политика към установяване на военна и политическа хегемония на [[Търновско царство|Търновското царство]] на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]].