Битка при Велбъжд: Разлика между версии

|резултат=победа на Сърбия<ref>според някои изследователи&nbsp; — българска победа&nbsp; — виж Ангелов, Димитър, и Борис Чолпанов, Българска военна история през средновековието (Х-XV век), Издателство на Българската академия на науките, София 1994, с. 184-185.</ref>. Вероятни корекции в българо-сърбската граница.<ref>* [http://anamnesis.info/fonts/versiq.1.3/journal/flash_journal/Tomata/Toma_Tomov.html Томов, Тома, "Към въпроса за Велбъждката битка", в ''Анамнеза'', год.I, 2006, бр.3, с. 47.]</ref>, коронация на цар [[Иван Стефан]]

На [[19 юни]] [[1330]] г. българските войски тръгват от [[Търново]], но вместо да се насочат направо към сръбската граница, минават през [[Видин]] и [[София]]. Обикновено като причина за този необичаен обход се сочи желанието на Михаил Шишман да съедини войската си с тази на брат си [[Белаур]], но тъй като брат му не взема участие в битката, явно във Видин са се присъединили [[татари|татарските]] наемници. Андроник III навлиза в [[Македония (област)|Македония]], завземайки четири малки крепости (Дебрица, [[Градище (Граище)|Добрун]], [[Кале (Стрежево)|Габаларион]] и [[Кале (Железнец)|Сидерокастрон]]) и се установява на лагер край [[Битоля]] изчаквайки по-нататъшния развой на събитията. От София българската войска се отправя към крепостта [[Земен]] и я превзема. Стефан Дечански първоначално изчаква своя бивш тъст на ''[[Добрич (поле)|полето Добрич]]'' при сливането на [[Топлица (река)|Топлица]] с [[Българска Морава]], а впоследствие отправя войската си по течението на Морава и през [[Старо Нагоричане]], където в църквата „Св. Георги“ се помолил за мир, се разполага на стан в околностите на [[Велбъжд]]. Повечето изследователи приемат, че войските на двамата владетели са били с приблизително равна численост. Според сведенията на [[Никифор Григора]], Михаил Шишман разполагал с 12&nbsp; 000 българи и 3000 „скити“ ([[татари]], [[яси]], [[алани]] и [[власи]]). Стефан Дечански имал на разположение 14&nbsp; 000 души, към които впоследствие се присъединяват 300 (по сведения на Кантакузин) или 1000 (по сведения на Григора) каталани от известната [[каталанска компания]] (испански наемници от областта [[Каталония]]). Именно изчаквайки тях, на 24 юли Стефан Дечански предлага на Михаил Шишман еднодневно примирие. Царят приема, т.к. за войската липсват провизии. Установено е, че [[Белаур]] не се присъединява към брат си, както не го прави и ловешкият деспот [[Иван Александър]]. Тъй като българската войска страда от липса на продоволствие, в деня на примирието, тя се пръсва по околните селища за набавянето му.