Разлика между версии на „Битка при Смоленск (1941)“

м
без   интервал
м (Bot: Korrigiere Groß-/Kleinschreibung)
м (без   интервал)
 
| командир1 = [[Федор фон Бок]]{{Br}}[[Хайнц Гудериан]]<br>[[Херман Хот]]{{Br}}[[Адолф Щраус]]{{Br}}[[Максимилиан фон Вайхс]]
| командир2 = [[Семьон Тимошенко]]<br>[[Георгий Жуков]]<br>[[Андрей Ерьоменко]]<br>[[Фьодор Кузнецов]]
| сила1 = '''В началото на битката:'''{{Br}}1&nbsp; 045&nbsp; 000 войници{{Br}}12&nbsp; 600 оръдия и миномети{{Br}}1490 танка и щурмови оръдия{{Br}}750 самолета<ref name="stat38"/>
| сила2 = '''В началото на битката:'''{{Br}}556&nbsp; 000 войници{{Br}}6000 оръдия{{Br}}над 900 танка<ref name="stat38"/>{{Br}}(впоследствие със значителни подкрепления)
| жертви1 = 101&nbsp; 000 души (в т. ч. 20&nbsp; 000 убити)<ref name="stat47">Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 47</ref>
| жертви2 = 760&nbsp; 000 души<ref name="krivoSmSr">[http://www.soldat.ru/doc/casualties/book/chapter5_10_1.html#5_10_7 ''Смоленское сражение''], в: Кривошеев, Г. ''Россия и СССР в войнах XX века. Потери вооруженных сил. Статистическое исследование'' („Олма-Пресс“, Москва 2001, електронно издание на Солдат.ru, посетен на 20.1.2009)</ref>
|}}
{{Германо-съветска война 1941}}
'''Битката при Смоленск''' е мащабен сблъсък между [[Трети райх|немски]] и [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] войски през лятото на 1941 г., част от [[операция Барбароса|операция „Барбароса“]].
 
В хода на битката през първите седмици на юли германските танкови групи, предвождани от генералите [[Херман Хот]] и [[Хайнц Гудериан]], разбиват съветската отбрана по горното течение на [[Днепър]] и обкръжават над 300&nbsp; 000 [[РККА|червеноармейци]]. Наред със [[Смоленск]] в германски ръце падат [[Витебск]], [[Орша]], [[Могильов]], [[Великие Луки]] и много други селища в източна [[Беларус]] и западна [[Русия]]. След кръвопролитни боеве, продължили до началото на август, голяма част от обкръжените съветски групировки е унищожена, но и [[Вермахт]]ът търпи значителни загуби. Въпреки това немците не успяват да си пробият път към [[Москва]], която е една от основните цели на германското командване. Решителната съпротива на [[Червената армия]] подтиква [[националсоциализъм|нацисткия]] лидер [[Адолф Хитлер]] да промени стратегическия си план, като пренасочи главните удари към [[Киев]] и [[Ленинград]]<ref>Gooch, J. ''Decisive Campaigns of the Second World War'', Routledge, 1990
ISBN 0714633690, стр. 112</ref>. Съветските усилия за отвоюване на Смоленск през август и началото на септември не се увенчават с успех, но отбраната по московското направление укрепва до следващия германски щурм през октомври 1941 г. ([[Операция Тайфун|Операция „Тайфун“]]).
 
[[Ставка на Върховното главно командване|Ставката на съветското Върховно главно командване]] предприема енергични мерки да възстанови Западния фронт, като привлича в състава му четири армии от стратегическия резерв (19-та, 20-та, 21-ва и 22-ра), още една от [[Украйна]] (16-та), и реорганизира други две (4-та и 13-та), разбити по-рано в Беларус.<ref name="stat3-6"/> На 200 километра източно от Днепър започва изграждане на втора защитна линия от още шест резервни армии (24-та, 28-ма, 29-та, 30-та, 31-ва и 32-ра).<ref name="vyvody126">''1941 год – уроки и выводы'', [http://militera.lib.ru/h/1941/03.html стр. 126 – 127] („Воениздат“, Москва 1992, цит. по: [http://militera.lib.ru Проект „Военная литература“], 18.1.2009)</ref><ref>[http://ww2doc.50megs.com/Issue37/Issue37_004.html Заповед №00334] на Ставката на Върховното командване от 14 юли 1941 г.</ref>
 
Със стремителното си настъпление след падането на Минск германските танкови групи не дават време на съветските подкрепления да изпълнят нареждането на Ставката да се укрепят на линията [[Могильов]] – [[Орша]] – [[Витебск]] – [[Полоцк]]. Съсредоточаването на съветските войски е допълнително затруднено от германските военновъздушни сили, които имат пълно господство във въздуха. Поради тези причини в началото на битката за Смоленск войските от първия ешелон на Федор фон Бок имат значително превъзходство над своя противник (430&nbsp; 000 войници, над 1000 танка, 6600 оръдия, 1500 самолета срещу 275&nbsp; 000 бойци, 145 танка, 3800 оръдия, 383 самолета<ref name="vyvody126"/>). Съветските сили са недостатъчни за създаване на плътна отбранителна линия; отделни дивизии трябва да отбраняват участъци, широки десетки километри.<ref name="stat3-6"/>
 
=== Реорганизации на съветските войски в хода на битката ===
Първите удари на немците поема Западният фронт с командващ [[маршал]] [[Семьон Тимошенко]]. Към 10 юли фронтът разполага с 556&nbsp; 000 войници, около 6000 оръдия и над 900 танка<ref name="stat38">Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 38 – 39</ref>, но по-малко от половината от тези сили са заели отбранителните позиции. Две седмици по-късно (24 юли)<ref>[http://ww2doc.50megs.com/Issue37/Issue37_031.html Директива] на главнокомандващия войските на Западното направление</ref> от Западния фронт са отделени 13-та и 21-ва армия, които образуват Централния фронт начело с [[генерал-полковник]] [[Фьодор Кузнецов]].<ref name="urvyv128"/> Тези войски, наброяващи (към 1 август, заедно с 3-та армия) 285&nbsp; 000 души, около 2000 оръдия и 128 танка<ref name="stat38"/>, застрашават южния фланг на група армии „Център“, но са разгромени в боевете край [[Гомел]] през август.
 
Малко след падането на Смоленск в германски ръце, на 30 юли Ставката обединява пет армии (24-та, 31-ва, 32-ра, 33-та и 34-та – общо 466&nbsp; 000 войници, 5300 оръдия и миномети, 267 танка<ref name="stat38"/>) в Резервен фронт начело с [[армейски генерал]] [[Георгий Жуков]]. Резервният фронт прегражда пътищата източно от града и води контранастъпателните действия при [[Елня]].<ref>Козлов, М. (гл. ред.) ''Великая отечественная война 1941 – 1945. Энциклопедия'' (Издателство „Советская Энциклопедия“, Москва 1985), стр. 607</ref>
 
На 16 август (след пробива на Гудериан по течението на река [[Десна]]) е образуван Брянският фронт (162&nbsp; 000 души, близо 1700 оръдия и миномети, 41 танка<ref name="stat38"/>), в който първоначално влизат 13-та и 50-та армия под общото командване на [[генерал-лейтенант]] [[Андрей Ерьоменко]].<ref name="urvyv128"/> Неговите задачи са да прикрие пътя към Москва през [[Брянск]] и да попречи на Гудериан да достигне Киев.
 
Споменатите фронтове (Западен, Резервен, Централен и Брянски) са оперативно подчинени на главното командване на Западното направление, което от 10 юли е поверено на маршал Тимошенко.<ref>Мягков, М. ''Вермахт у ворот Москвы, 1941 – 1942'', [http://militera.lib.ru/research/myagkov/app.html#137 стр. 48, бел. 137] (РАН, Москва 1999, цит. по: [http://militera.lib.ru/ Проект „Военная литература“], 19.1.2009); Португальский, Р., Доманк, А., Коваленко, А. ''Маршал С. К. Тимошенко'' („МОФ Победа – 1945 год“, Москва 1994, цит. по [http://militera.lib.ru/ Проект „Военная литература“], 24.1.2009), [http://militera.lib.ru/bio/domank/04.html стр. 162 – 163, 173 – 176, 179 – 180]</ref>
* [http://rkka.ru/maps/smolensk.jpg '''Карта на Смоленското сражение, 10.7 – 10.9.1941''']<ref>източник: [http://rkka.ru/ РККА] (посетен на 22.1.2009)</ref>
 
В същото време Ставката хвърля в Смоленското сражение двадесет свежи дивизии. Разделени на пет оперативни групи, те атакуват на широк фронт без необходимата концентрация на силите. Затова успехите им са единични. На 21 юли е отвоюван (временно) Великие Луки. На 27 юли оперативната група на генерал [[Константин Рокосовски]] изтласква немците от Ярцево и се приближава до обкръжените 16-та и 20-та армия.<ref name="stat15-17">Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 15 – 17</ref> На същия ден обаче в немски ръце пада Могильов с 12&nbsp; 000 съветски военнопленници.<ref name="stat6-10"/> Съветските опити за обкръжаване и разгром на немските войски около Смоленск претърпяват неуспех. На 3 август оперативната група на генерал [[Владимир Качалов]] (28-ма армия), която настъпва от югоизток, е обкръжена край Рославъл и скоро след това е разгромена. Пленени са 38&nbsp; 000 души.<ref name="tipp"/> В резултат на боеве за мостовете на Днепър край Соловьово, между 4 и 6 август останките от 16-та и 20-та армия се измъкват от обкръжението.<ref name="stat11"/> Много войници от тези две армии попадат в плен. По немски данни, в боевете западно от Смоленск и в околностите на града Вермахтът успява да плени 310&nbsp; 000 души, други 100&nbsp; 000 успяват да се оттеглят<ref>Zabecki, D. ''World War II in Europe: An Encyclopedia'', Taylor & Francis, 1999, ISBN 0824070291, стр. 1688</ref>.<ref name="tipp">Типпельскирх, К. ''История Второй мировой войны'', [http://militera.lib.ru/h/tippelskirch/05.html стр. 254 – 255] („Полигон“, Санкт Петербург 1999, цит. по: [http://militera.lib.ru/ Проект „Военная литература“], 19.1.2009)</ref>
 
Независимо от тези немски успехи, съветската отбрана източно от Смоленск не е сломена. Пренасочването на голяма част от танковите войски, изтощаването на пехотните части и проблемите в снабдяването налагат временно спиране на немското настъпление към Москва.<ref>Wray, T. ''Standing Fast'', стр. 48 – 49</ref> Допълнителен фактор за отлагане на офанзивата към съветската столица е съсредоточаването на значителни съветски сили по средното течение на Днепър (около [[Киев]]). Затова на 30 юли Хитлер издава нова директива, с която германските войски по московското направление преминават в отбрана. <ref>Мягков, М. ''Вермахт у ворот Москвы, 1941 – 1942'', [http://militera.lib.ru/research/myagkov/01.html стр. 32, 35, 42]</ref>
== Трета фаза (8 август – 10 септември) ==
{{основна|Битка при Елня}}
[[Файл:Invasion1941.jpg|мини|300п|Фронтовата линия на 25 август показва уязвимостта на южния фланг на група армии „Център“]]На 8 август танковата група на Гудериан настъпва на юг с цел да обкръжи съветските войски около Киев и западно от Днепър. За две седмици боеве Гудериан изминава 140 км от Рославъл до [[Стародуб]]. Настъплението подкрепя 2-ра армия на генерал [[Максимилиан фон Вайхс]], която завзема Гомел. Напредналата в посока Бобруйск 21-ва съветска армия е откъсната от останалите съветски войски.<ref>Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 21 – 22</ref><ref name="urvyv128">''1941 год – уроки и выводы'', [http://militera.lib.ru/h/1941/03.html стр. 128 – 129]</ref> От 12 до 20 август в района между Сож и Днепър – при Жлобин, Кричев и Гомел, са пленени общо 128&nbsp; 000 съветски бойци.<ref>Fugate, B.
''Operation Barbarossa. Strategy And Tactics On The Eastern Front, 1941'' (Novato: Presidio Press, 1984), [http://militera.lib.ru/h/fugate/05.html стр. 192, 196 – 199] (Проект „Военная литература“, 8.2.2009)</ref> В началото на септември Гудериан преодолява контраатаките на съветските 3-та и 13-та армия откъм [[Брянск]] и масираните бомбардировки от въздуха (с участието на 460 съветски самолета), форсира (10 септември) река [[Десна]] и излиза в дълбокия тил на съветската групировка около Киев<ref name="urvyv128"/>.<ref>Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 25 – 26</ref>
 
През втората половина на август настъпва и северният фланг на група армии „Център“. В битката за [[Великие Луки]] между 22 и 26 август два корпуса от немската 9-та армия, подкрепени от части на 57-ми моторизиран корпус от танковата група на Хот, разгромяват съветската 22-ра армия, завземат града и пленяват над 30&nbsp; 000 души и голямо количество бойна техника. Чрез тази операция групите армии Център и [[Група армии „Север“|„Север“]] (действаща срещу [[Ленинград]]) възстановяват контакта помежду си, нарушен малко след германското нахлуване в СССР.<ref>Fugate, B.
''Operation Barbarossa. Strategy And Tactics On The Eastern Front, 1941'' (Novato: Presidio Press, 1984), [http://militera.lib.ru/h/fugate/05.html стр. 202]; Kirchubel, R., Gerrard, H., Dennis, P. [http://books.google.com/books?id=VjoxjYB_jNAC ''Operation Barbarossa 1941''], Osprey Publishing, 2005, ISBN 184176857X, стр. 64 – 65</ref>
 
 
== Последици ==
По данни от руските архиви в Смоленското сражение [[Червената армия]] губи 760&nbsp; 000 души, в т. ч. близо половин милион (486&nbsp; 000) безвъзвратно (т.е. убити, починали от раните си или безследно изчезнали).<ref name="krivoSmSr"/> Пленената или унищожена от германците бойна техника наброява 3205 танка и 3120 оръдия<ref>{{cite book | last = Mitcham | first = Samuel W. | year = 2007 | title = The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War Two and Their Commanders | publisher = Stackpole Books | location = | pages = 36 | isbn = 081173353X}}</ref> (по други данни – 1348 танка, 9290 оръдия и 903 самолета<ref name="stat47"/>). Двумесечните боеве за „Смоленските врати“ допринасят за съществена част от загубите на Вермахта на [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]], които към края на август 1941 г. достигат 585&nbsp; 000 души<ref>Мягков, М. ''Вермахт у ворот Москвы, 1941 – 1942'', [http://militera.lib.ru/research/myagkov/01.html стр. 43]</ref>. До края на септември германските войски срещу Москва са в отбрана. В навечерието на операция „Тайфун“ група армии „Център“ все още не е попълнила загубите си (не достигат 80&nbsp; 000 бойци по щат<ref>Wray, T. ''Standing Fast'', стр. 59</ref>), а съветското командване е струпало 1&nbsp; 250&nbsp; 000 бойци.<ref>[http://www.soldat.ru/doc/casualties/book/chapter5_10_1.html#5_10_9 ''Московская стратегическая оборонительная операция''], в: Кривошеев, Г. ''Россия и СССР в войнах XX века. Потери вооруженных сил. Статистическое исследование'' („Олма-Пресс“, Москва 2001, електронно издание на Солдат.ru, посетен на 20.1.2009)</ref>
 
Повече от две години град Смоленск е под германска окупация. Подобно на много други съветски селища и той е почти изцяло разрушен в резултат на бойните действия. При освобождаването на града през септември 1943 г. 93 % процента от жилищните сгради са в развалини.<ref>Козлов, М. (гл. ред.) ''Великая отечественная война 1941 – 1945. Энциклопедия'' (Издателство „Советская Энциклопедия“, Москва 1985), стр. 657</ref> На [[6 май]] [[1985]] г. с указ на Президиума на Върховния съвет на СССР Смоленск получава почетното звание „[[Град герой]]“.<ref>[http://admcity.smolensk.ru/info/istor_spr/istor_spr.html ''История города''] (взето от [http://admcity.smolensk.ru/ официалния сървър на администрацията на Смоленск], 21.1.2009)</ref>