Уикипедия

Битка при Сталинград: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Sotiale (беседа | приноси)
234 редакции
Reverted 1 edit by 212.39.89.83 (talk) to last revision by Sotiale (TwinkleGlobal)
Етикет: Връщане
м без   интервал
Ред 13:
| командир1= [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|ръб|23px]] [[Фридрих Паулус]] [[Файл:White flag icon.svg|11px]]<br>и други<ref>[[Файл:Flag of Germany 1933.svg|23px]] [[Ерих фон Манщайн]]; [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|23px]] [[Херман Хот]]; [[Файл:Flag of Romania.svg|23px]] [[Петре Думитреску]]; [[Файл:Flag of Romania.svg|23px]] [[Константин Константинеску|К. Константинеску]]; [[Файл:Flag of Italy (1861-1946) crowned.svg|23px]] [[Итало Гариболди]]; [[Файл:Flag of Hungary (1920–1946).svg|23px]] [[Густав Яни]]</ref>
| командир2= [[Файл:Flag of the Soviet Union.svg|23px]] [[Александър Василевски|А. Василевски]]<br>и други <ref>[[Василий Чуйков]]; [[Георгий Жуков]]; [[Семьон Тимошенко]]; [[Константин Рокосовски|К. Рокосовски]]; [[Родион Малиновски]]; [[Андрей Ерьоменко]]</ref>
| сила1= '''през юли 1942:'''<br/>270&nbsp; 000 войници<br/>400 танка<br/>3&nbsp; 400 оръдия<ref name="beshan482">Бешанов, В. ''Год 1942 – „учебный“'', Харвест, 2003, [http://militera.lib.ru/research/beshanov_vv/31.html стр. 482] ([http://militera.lib.ru/ ''Проект „Военная литература“''], 23.4.2008)</ref><br/>1&nbsp; 200 самолета<ref name="vovss149">''Великая отечественная война Советского союза 1941 – 1945 гг. Краткая история'', Москва 1984, [http://militera.lib.ru/h/gpwsh1/02.html стр. 149] (взето от ''Проект „Военная литература“'' на 1.5.2008)</ref><br/>'''през ноември 1942:'''<br/>1&nbsp; 011&nbsp; 000 войници<br/>675 танка<br/>10&nbsp; 290 оръдия<br/>1&nbsp; 216 самолета<ref name="vovss190">''Великая отечественная война Советского союза'', [http://militera.lib.ru/h/gpwsh1/03.html стр. 190 – 191]</ref>
| сила2= '''през юли 1942:'''<br/>540&nbsp; 000 войници<ref name="kriv16">Кривошеев, Г. (ред.) ''Россия и СССР в войнах XX века. Потери вооруженных сил. Статистическое исследование'', Москва 2001, [http://www.soldat.ru/doc/casualties/book/chapter5_10_1.html#5_10_16 5_10_16] (взето от [http://www.soldat.ru ''Солдат.ru''] на 23.4.2008)</ref><br/>1&nbsp; 000 танка<br/>5&nbsp; 000 оръдия<ref name="beshan482"/><br/>454 самолета<ref name="vovss149"/><br/>'''през ноември 1942:'''<br/>1&nbsp; 143&nbsp; 000 войници<ref name="kriv18">Кривошеев, Г. (ред.) ''Россия и СССР в войнах XX века'', [http://www.soldat.ru/doc/casualties/book/chapter5_10_1.html#5_10_18 5_10_18] (взето от [http://www.soldat.ru ''Солдат.ru''] на 23.4.2008)</ref><br/>1&nbsp; 463 танка<br/>15&nbsp; 501 оръдия<br/>1&nbsp; 350 самолета<ref name="vovss190"/>
| жертви1= [[Битка при Сталинград#Последици|над 800&nbsp; 000 убити, ранени и пленени]]
| жертви2= над 1,1 милион войници<ref name="kriv16"/><ref name="kriv18"/>
}}
Ред 52:
=== Боеве в града ===
{{Основна|Хроника на битката при Сталинград}}
[[Файл:Germans_in_Stalingrad.jpg|мини|Немски войници по улиците на града]] Битката за самия Сталинград започва на 23 август, когато германските танкове достигат десния бряг на Волга северно от града, а [[Луфтвафе]] извършва масирани бомбардировки на промишлените съоръжения и жилищните квартали. Голяма част от града е опожарена или разрушена. [[Йосиф Сталин|Сталин]] забранява на цивилните да напускат града. Той смята, че тяхното присъствие ще мотивира бойците да оказват по-голяма съпротива при отбраната на [[Сталинград]]. През първата седмица от немските бомбардировки загиват, по някои данни, 40&nbsp; 000 цивилни <ref>Бивор, [http://militera.lib.ru/h/beevor/08.html Сталинград], стр. 125 – 127 (31.3.2008)</ref>. Първоначално за отбраната на града отговаря 1077-ми противовъздушен полк, съставен главно от жени-доброволци без никаква подготовка за борба с наземни цели. Немската [[16-та танкова дивизия (Вермахт)|16-та танкова дивизия]] елиминира всичките 37 противовъздушни батареи.<ref>{{cite book | last = Ridder | first = Willem | year = 2007 | title = Countdown to Freedom | publisher = AuthorHouse | isbn = 1434312291 | pages = 350 }}</ref> След като достигат реката северно от града, немските войски захождат и от юг. Към началото на септември съветското снабдяване е възможно само по реката, под постоянни бомбардировки от вражеските самолети и артилерия. Срещу немската 6-а армия се противопоставят съветските 62-ра армия начело с генерал [[Василий Чуйков]] и 64-а армия на ген. Михаил Шумилов <ref>БСЭ: [http://web.archive.org/web/20050510085716/http://www.cultinfo.ru/fulltext/1/001/008/105/724.htm Сталинградская битва 1942 – 1943] (23.3.2008)</ref>.
 
Немците разчитат силно на подкрепата от артилерията и авиацията си. Съветските командири противодействат, държейки фронтовата линия колкото се може по-близо физически до врага. Това повишава риска за немската пехота от приятелски огън. Немците докарват едрокалибрени оръдия, включително и 800-милиметрово, но не правят опит да елиминират съветската артилерия на срещуположния, източен бряг на Волга. Бранителите на града използват разрушените сгради за прикритие, от което обстрелват нападащите танкове. [[Ставка на Върховното главно командване|Ставката]] им праща подкрепления. На 15 – 16 септември 13-та гвардейска стрелкова дивизия на ген. [[Александър Родимцев]] прекосява Волга и отбива немците от стратегически ключовото възвишение [[Мамаев Курган]] с цената, според някои източници, на 30 на сто от личния си състав. Боевете за всяка улица и всяка сграда се проточват с месеци. Неголяма група червеноармейци удържа една от тези укрепени сгради, „Дома на Павлов“ (по името на сержант Яков Павлов), в продължение на 58 дни. Централната жп гара, заводите „Червения октомври“ и „Барикади“ са други места, около които се води упорита борба. <ref>{{cite book | last = Ridder | first = Willem | year = 2007 | title = Countdown to Freedom | publisher = AuthorHouse | isbn = 1434312291 | pages = 350 – 352 }}</ref><ref>Roberts, G. Victory at Stalingrad: The Battle That Changed History, Pearson Education 2002, ISBN 0582771854, p. 90; Бивор, [http://militera.lib.ru/h/beevor/12.html стр. 212, 220 – 221] (7.4.2008)</ref>
Ред 62:
{{основна|Операция „Уран“|Румънско участие в Сталинградската битка}}
[[Файл:Stalingrad-Nov1942.png|мини|Разположение на войските край Сталинград на 18 ноември 1942 г.]]
В хода на настъплението си в периода юли – октомври германските сили се струпват все повече и повече към Сталинград. Около града се съсредоточават двадесет и една дивизии от 6-та армия и 4-та танкова армия. Трите танкови дивизии ([[14-та танкова дивизия (Вермахт)|14-та]], 16-та и [[24-та танкова дивизия (Вермахт)|24-та]]) по фланговете са отслабени от продължителните боеве.<ref>Antill, Peter. ''Stalingrad 1942'', Osprey Publishing, 2007, ISBN 978-1-84603-028-4, стр.71</ref> Фронтът на група армии „Б“ се разтяга на повече от 1&nbsp; 300 км между [[Воронеж]] и река [[Терек]]. По протежение на Дон северозападно от Сталинград се разполагат в отбрана [[Втора унгарска армия|2-ра унгарска]], 8-ма италианска и 3-та румънска армия, последната командвана от генерал [[Петре Думитреску]]. Южният фланг на групата армии заемат слаби германски части и войските от 4-та румънска армия, която се обособява през ноември (от 21 ноември начело с генерал Константин Константинеску). Войските на германските съюзници са с по-ниска боеспособност заради недостига на тежко въоръжение, противотанкови средства и маневрени части. Отбраната не е достатъчно плътна, а оперативните резерви (в т. ч. 48-ми танков корпус край Дон и 29-та моторизирана дивизия на юг) са слаби<ref>Дёрр, [http://militera.lib.ru/h/doerr_h/03.html стр. 59 – 61, 63] (20.4.2008)</ref>.<ref name="samsVII">Самсонов, [http://militera.lib.ru/h/samsonov1/07.html Глава 7] (20.4.2008)</ref> Командната структура на група армии „А“ и „Б“ не е ефективна заради разнородния състав на войските и липсата на ясно разпределяне на отговорностите между генералите и Хитлер.<ref name="keeg">John Keegan, „Atlas Zweiter Weltkrieg“, ISBN 3-8289-0340-1, стр. 104 – 105</ref> Ефективността намалява и заради нарастващия размер на непопълнените загуби в личния състав (110&nbsp; 000 за последните три месеца на 1942 г.<ref>Мюллер-Гиллебрандт, Б. [http://www.soldat.ru/files/4/6/13/16.html ''Сухопутная армия Германии 1939 – 1945 гг.''], „Изографус“, Москва 2002, стр. 315 (от [http://www.soldat.ru Солдат.ру], 6.6.2008)</ref>).
 
[[Файл:Battle of Stalingrad.png|мини|Съветският контраудар<br /><span style="color:blue; font-weight:bold;">—</span> Фронтова линия към 19 ноември<br /><span style="color:orange; font-weight:bold;">—</span> Фронтова линия към 12 декември<br /><span style="color:green; font-weight:bold;">—</span> Фронтова линия към 24 декември]]
Ред 74:
Рано сутринта на [[19 ноември]] 1942 г. съветският Югозападен фронт започва настъпление от плацдармите на десния бряг на Дон. 3-та румънска армия е атакувана отляво от 5-та танкова (при Серафимович) и отдясно от 21-ва армия (при Клетская), отбранителните ѝ линии са разкъсани и ден по-късно тя прекратява организираната съпротива. Мобилните части на съветската 5-та танкова армия (командвана от генерал П. Романенко) се насочват на югоизток, преодолявайки съпротивата на германско-румънските резерви (48-ми танков корпус). На 22 ноември съветските танкове овладяват моста на Дон край Калач, а на следващия ден и самия град. Действията на Югозападния фронт са подпомагани от войските на Донския фронт, които нападат от север по двата бряга на Дон. Вторият основен удар е нанесен от участъка южно от Сталинград на 20 ноември. Три армии от Сталинградския фронт (64-та, 57-ма и 51-ва) разбиват левия фланг на 4-та румънска армия (6-ти армейски корпус) и я отхвърлят на запад. Скоро след това железопътната линия от Абганерово е прекъсната, а на 23 ноември части на Сталинградския фронт се съединяват с Югозападния край Советски, източно от Калач, затваряйки обръча около германските войски край Сталинград<ref name="samsVII"/>.<ref>Antill, Peter. ''Stalingrad 1942'', Osprey Publishing, 2007, ISBN 978-1-84603-028-4, стр. 74 – 75; ''Великая отечественная война Советского союза'', [http://militera.lib.ru/h/gpwsh1/03.html стр. 192 – 194] (20.4.2008)</ref>
 
В обкръжение попадат между 250&nbsp; 000 и 290&nbsp; 000 войници на [[Тристранен пакт|Оста]]<ref>Stein, M. ''Field Marshal Von Manstein, A Portrait: The Janus Head'', p. 167; Бивор, [http://militera.lib.ru/h/beevor/17.html стр. 292]</ref> (по съветски данни: 330&nbsp; 000<ref>''Великая отечественная война Советского союза'', [http://militera.lib.ru/h/gpwsh1/03.html стр. 194]</ref>). Това включва четиринадесет пехотни, три танкови, три моторизирани, една противовъздушна и две румънски дивизии, както и [[Хърватски легион|хърватски полк]]<ref>Antill, Peter; ''Stalingrad 1942'', Osprey Publishing, 2007, ISBN 978-1-84603-028-4, стр.75</ref>. Срещу тях са насочени седем съветски армии, а други части на [[Червената армия]] формират външната страна на обръча срещу евентуални опити на германците за пробив отвън<ref name="samsVII"/>.<ref>Antill, Peter; ''Stalingrad 1942'', Osprey Publishing, 2007, ISBN 978-1-84603-028-4, стр.76</ref> На 24 ноември съветските войски предприемат концентрично настъпление. Въпреки че войските на Паулус са принудени да се изтеглят окончателно на изток от Дон, този първи опит за ликвидиране на обкръжената немска групировка завършва с неуспех в първите дни на декември<ref name="samsVII"/>.<ref name="samsVIII"/><ref>Бивор, [http://militera.lib.ru/h/beevor/17.html стр. 288]</ref>
 
На 25 ноември Червената армия започва голяма офанзива и срещу група армии „Център“ при Ржев. [[Операция Марс|Операция „Марс“]] продължава двадесет и пет дни и принуждава германското командване да насочи голяма част от резервите си към Ржев, вместо към Сталинград<ref>Орлов, А. [http://www.tellur.ru/~historia/archive/04-00/orlov.htm ''Операция „Марс“: различные трактовки''], сп. Мир истории, 2000, № 4 (посетен на 23.4.2008)</ref>.
Ред 96:
{{основна|Операция „Пръстен“}}
[[Файл:Operation Ring.png|мини|Операция „Пръстен“]]
Операция „Зимна буря“ отлага осъществяването на съветските планове за ликвидиране на обградената 6-а немска армия. След като група армии „Дон“ е принудена да отстъпи на запад, приготовленията за операция „Пръстен“ ({{Lang|ru|Кольцо}}) са завършени. Осъществяването ѝ е поверено на Донския фронт, подсилен с три армии от Сталинградския фронт<ref name="samsIX">Самсонов, [http://militera.lib.ru/h/samsonov1/09.html Глава 9]</ref>. След като Паулус отхвърля предложение за капитулация, в 8<sup>05</sup> ч.<ref name="S42 p81-83">Antill, Peter. ''Stalingrad 1942'', Osprey Publishing, 2007, ISBN 978-1-84603-028-4, стр.81 – 83</ref> на [[10 януари]] [[1943]] г. започва масиран артилерийски обстрел на немските позиции, последван от щурм. Съпротивителните сили на германците са понижени заради глада, болестите и недостига на гориво и боеприпаси<ref>Бивор, [http://militera.lib.ru/h/beevor/21.html стр. 362]; Дёрр, [http://militera.lib.ru/h/doerr_h/08.html стр. 119]</ref>. (Обещаният от Гьоринг „въздушен мост“ се проваля: доставките по него за 6-та армия са средно малко над 94 тона на ден, десет пъти по-малко от необходимото<ref>Дёрр, [http://militera.lib.ru/h/doerr_h/07.html стр. 117]</ref>.) След двудневни интензивни боеве западните германски позиции започват да се разпадат. На [[15 януари]] части от съветската 65-та армия завземат летището край Питомник<ref name="samsIX"/>. Осем германски дивизии престават да съществуват като бойни формации (3-та, 29-та и 60-та моторизирани, 44-та, 76-та, 113-та, 297-та и 376-та пехотни)<ref name="S42 p81-83"/>. Седмица по-късно германците губят Гумрак и последното летище под свой контрол. В този момент над 100&nbsp; 000 германски войници<ref name="S42 p81-83"/> са струпани в Сталинград. За петнадесет дни териториите под германски контрол се свиват от 1&nbsp; 400 на 100 км<sup>2</sup>.<ref name="samsIX"/> На [[26 януари]] танкови части на 65-та армия осъществяват контакт с 13-та гвардейска дивизия при [[Мамаев Курган]] и разделят германската групировка на две части<ref>Уткин, [http://militera.lib.ru/h/utkin3/12.html Глава 12]</ref>. Южната част престава да съществува на [[31 януари]], когато Паулус (повишен часове по-рано в чин генерал-фелдмаршал) се предава в плен. Северната начело с генерал [[Карл Щрекер]] се предава два дни по-късно<ref name="samsIX"/>, след като командващият на Донския фронт генерал Рокосовски съсредоточава срещу нея цялата си налична артилерия (около 300 оръдия на километър<ref name="S42 p81-83"/>). Битката за Сталинград приключва на [[2 февруари]] 1943 г.
 
== Последици ==
Ред 104:
В официалната историография на СССР Сталинградската битка е наречена „най-великата битка във Втората световна война“ с „определящо влияние“ върху по-нататъшния ѝ развой<ref>Великая отечественная война Советского союза, [http://militera.lib.ru/h/gpwsh1/03.html стр. 199]</ref>. В по-ново време руски и западни историци определят като „решаващо“ не сражението на Волга, а това при [[Битка при Курск|Курската дъга]], където съветските войски спират настъплението на Вермахта през юли 1943 г.<ref>Lance Janda, ''A Turning Point? Battle of Stalingrad'', в: ''Encyclopedia of World War II: A Political, Social, and Military History'', ABC-CLIO 2005, ISBN 1576079996, p. 1436; Уткин, [http://militera.lib.ru/h/utkin3/14.html Гл. 14. Решающее сражение мировой войны]</ref> Значението на Сталинград признават и на Запад. Английският военен историк Дж. Фулър например отбелязва, че след предаването на Паулус стратегическата инициатива „преминава окончателно от немците към руснаците“, независимо от съветското поражение при Харков през пролетта на 1943 г.<ref>Фуллер, Дж. ''Вторая мировая война 1939 – 1945 гг. Стратегический и тактический обзор'', Москва 1956, [http://militera.lib.ru/h/fuller/07.html стр. 339] (от Проект „Военная литература“, 26.4.2008)</ref> За друг британски изследовател, [[Базил Лидъл Харт]], събитията край Сталинград внасят прелом във военните действия в Русия и, наред с поражението на германско-италианските войски в Северна Африка (виж [[Втора битка при Ел Аламейн|Битка при Ел Аламейн]]) и победите на американския флот над японците в Тихия океан през 1942 – 1943 г. (виж [[Битка при Мидуей]]), водят до обрат в цялата война<ref>Лидъл Харт, Б. [http://www.chitanka.info:82/lib/text/3700/0 ''Втората световна война''] (взето от сайта [http://www.chitanka.info:82/lib „Моята библиотека“] на 26.4.2008)</ref>.
 
В исторически изследвания се сочат различни данни за жертвите, дадени от войските, обкръжени в Сталинград. Между 25&nbsp; 000 и 34&nbsp; 000 ранени са евакуирани по въздух. 140&nbsp; 000 – 160&nbsp; 000 са избити. В плен попадат 91&nbsp; 000 души (по други данни – 120&nbsp; 000)<ref>'''Stein''', Field Marshal Von Manstein, A Portrait: The Janus Head, p. 167; '''Weinberg''', A World at Arms: A Global History of World War II, p. 454; '''Gilbert''', Second World War, p. 398; '''Самсонов''', Сталинградская битва, [http://militera.lib.ru/h/samsonov1/09.html глава 9] (5.4.2008)</ref>. Като цяло загубите на Германия и съюзниците ѝ в Сталинградската битка се изчисляват на 850&nbsp; 000<ref name="Ridder p358">{{cite book | last = Ridder | first = Willem | year = 2007 | title = Countdown to Freedom | publisher = AuthorHouse | isbn = 1434312291 | pages = 358 }}</ref> – 1&nbsp; 000&nbsp; 000 души (в последното число около 585&nbsp; 000 германци, 110&nbsp; 000 италианци, 160&nbsp; 000 румънци, 143&nbsp; 000 унгарци)<ref>Antill, Peter. ''Stalingrad 1942'', Osprey Publishing, 2007, ISBN 978-1-84603-028-4, стр.87</ref>. В съветската историография се твърди за 1&nbsp; 500&nbsp; 000<ref>''История Второй мировой войны'', Москва, Воениздат 1973, т. 6, гл. 3, [http://www.istorya.ru/book/ww2/281.php Военно-политические итоги и международное значение великой победы под Сталинградом] (от [http://www.istorya.ru/ История России], 20 юни 2008)</ref>, при условие че общата численост на германците и техните съюзници срещу СССР през ноември 1942 г. е над 6,2 милиона.<ref>Жилин, В. (и др.) ''Сталинградская битва. Хроника, факты, люди'', Кн. 2, Изд. „Олма-Пресс“, Москва 2002, ISBN 5224037190, стр. 7</ref> Около 50&nbsp; 000 руски доброволци, сражавали се на немска страна, са убити или пленени от съветската армия<ref>{{cite book | last = Reiter | first = Dan | coauthors = Allan C. Stam | year = 2002 | title = Democracies at war | publisher = Princeton University Press | isbn = 0691089493 | pages = 66}}</ref><ref>{{cite book | last = Beevor | first = Antony | year = 1998 | title = Stalingrad | publisher = Viking | isbn = 0670870951 | pages = xiv}}</ref>. Голяма част от немските войници, взети в плен при Сталинград, умират от [[петнист тиф]] или от изтощение на път към [[Сибир]] и в съветски [[Минно дело|мини]]. В [[Германия]] през 1955 г. се връщат само 6&nbsp; 000<ref>{{cite book | last = Müller | first = Rolf-Dieter | coauthors = Gerd R. Ueberschär | year = 2002 | title = Hitler's War in the East, 1941 – 1945: A Critical Assessment | publisher = Berghahn Books | isbn = 1571812938 | pages = 112}}; {{cite book | last = Hastings | first = Max | coauthors = Alexander Stilwell, Paul H. Collier | year = 2004 | title = The Second World War: a world in flames | publisher = Osprey Publishing | isbn = 1841768308 | pages = 326}};
Ballhausen, H. (hrsg.) ''Chronik des Zweiten Weltkriegs'', Wissen Media Verlag 2004, ISBN 3577143673, S. 254</ref>.
 
[[Червена армия|Червената армия]] дава общо 1 129 619 жертви в битката. От тях 478 741 души съставят безвъзвратните загуби (убити в бой, починали от рани и болести, безследно изчезнали, пленени), а 650 878 са ранени, болни или измръзнали<ref name="kriv16"/><ref name="kriv18"/>.<ref name="Ridder p358"/> В тези данни не влиза броят на цивилните жертви, който не е установен с точност. Преди войната населението на Сталинград е близо половин милион души, а непосредствено преди битката се увеличава с десетки хиляди бежанци от Украйна. Евакуацията от града е частична (100&nbsp; 000 души до август 1942 г.). Към края на сражението в него остават 32&nbsp; 000 мирни жители<ref>Кульков, Е., М. Мягков, О. Ржешевский, ''Война 1941 – 1945. Факты и документы'', Olma Media Group, 2001, ISBN 5224016401, стр. 87</ref>.
 
Както отбелязва германският генерал [[Курт фон Типелскирх]], и двете воюващи страни понасят тежки загуби, но германските натежават повече предвид по-големите човешки резерви на СССР. Освен това Нацистка Германия губи много бойна техника, запаси с гориво и престиж пред съюзниците си.<ref>Типпельскирх, [http://militera.lib.ru/h/tippelskirch/07.html стр. 365 – 366]</ref> Във фазата на съветската контраофанзива (след 19 ноември 1942 г.) Германия губи около 2&nbsp; 000 танка и щурмови оръдия, близо 3&nbsp; 000 [[изтребител]]и, [[бомбардировач]]и и транспортни самолети и над 10&nbsp; 000 оръдия и миномети<ref>''Великая Отечественная война Советского Союза'', [http://militera.lib.ru/h/gpwsh1/03.html стр. 199]</ref> срещу 4&nbsp; 341 танка и 2&nbsp; 769 самолета, загубени от съветска страна<ref>Шефов, Н. ''Битвы России'', Москва, АСТ, 2002, стр. 536</ref>. Германската военна промишленост не смогва да възмезди нарастващите загуби. През 1943 г. значителни материални и човешки ресурси трябва да бъдат отклонени към други театри на бойните действия. В резултат на тези два фактора в навечерието на битката при Курск Червената армия добива значително превъзходство в хора и техника над Вермахта.<ref>Dingle, D. [http://cgsc.cdmhost.com/cgi-bin/showfile.exe?CISOROOT=/p4013coll2&CISOPTR=1460&filename=1461.pdf#search=%22Stalingrad%22 Stalingrad and the Turning Point on the Soviet-German Front, 1941 – 1943], Fort Leavenworth, Kansas 1989, pp. 66, 76 ([http://cgsc.leavenworth.army.mil/carl/contentdm/home.htm Combined Arms Research Library], 20.6.2008)</ref>
 
В знак на почит към героизма на неговите бранители през [[1945]] г. Сталинград получава званието „[[град-герой]]“. През 60-те години на хълма Мамаев курган над [[Волгоград]] е издигнат монументът „[[Родината-майка зове]]“, висок 85 метра, а около него е изграден мемориален комплекс<ref>[http://mamayevhill.volgadmin.ru/00.htm Историко-мемориальный комплекс „Героям Сталинградской битвы“], [http://mamayevhill.volgadmin.ru/09.htm Главный монумент] (16.4.2008)</ref>.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Битка_при_Сталинград“.