Уикипедия

Битка при Харков (1942): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м замяна с n-тире
м без   интервал
Ред 8:
По същото време германското командване от своя страна подготвя настъпление за ликвидиране на Барвенковската издатина (план „Фридерикус I“). Последното е едно от условията, които, съгласно директива на [[Хитлер]] от началото на април, трябва да бъдат изпълнени преди планираното голямо лятно настъпление на Вермахта към [[Кавказ]]. Съгласно плана германските сили трябва да „срежат“ издатината с едновременно настъпление на 18 май от север (6-та армия, при Балаклея) и юг (армейска група на Фон Клайст, в т. ч. 1-ва танкова армия, от Славянск и Краматорск). Съветските войски в района трябва да бъдат обкръжени и унищожени, а германските сили – да овладеят плацдарми на левия бряг на Северский Донец, за да улеснят по-нататъшното си настъпление<ref>Бешанов, ''Год 1942 — „учебный“'', [http://militera.lib.ru/research/beshanov_vv/14.html стр. 218, 220]</ref>.<ref>Галушко, Коломиец, ''Бои за Харьков в мае 1942 года'', [http://tourist.kharkov.ua/1942/4.htm стр. 4]-[http://tourist.kharkov.ua/1942/5.htm 5]</ref>
 
От съветска страна битката започват 640&nbsp; 000 души (заедно с тиловите части – над 765&nbsp; 000<ref name="kriv"/>) с 13&nbsp; 000 оръдия и миномети, 1200 танка и 926 самолета. Срещу тях германците разполагат с 636&nbsp; 000 души, 14&nbsp; 000 оръдия и миномети, над 1000 танка и над 1000 самолета<ref>Галушко, Коломиец, ''Бои за Харьков в мае 1942 года'', [http://tourist.kharkov.ua/1942/5.htm стр. 5]</ref>. Войските от Югозападния фронт имат числено превъзходство над немците в хора и техника, но в участъка, отбраняван от Южния фронт, превъзходството е на страната на германците.<ref name="IVMV5-224">''История Второй мировой войны 1939-1945'', Москва, Воениздат 1973-, т. 5, гл. 5, [http://www.istorya.ru/book/ww2/224.php Сражения на Керченском полуострове и в районе Харькова] (взето от сайта [http://www.istorya.ru ''История России. Всемирная, мировая история''] на 3.6.2008)</ref>
 
== Битката ==
Ред 24:
 
== Равносметка ==
От обкръжението успяват да се измъкнат около 22&nbsp; 000 съветски войници и офицери. По съветски данни, общите загуби на Червената армия в жива сила по време на битката възлизат на близо 280&nbsp; 000 души. От това число безвъзвратните загуби (убити в бой, починали от рани и болести, пленени) са почти 171&nbsp; 000<ref name="kriv">Кривошеев, Г. (ред.) ''Россия и СССР в войнах XX века – Потери вооруженных сил'', [http://www.soldat.ru/doc/casualties/book/chapter5_10_1.html гл. 5], „Олма-Пресс“, Москва 2001 (взето от сайта [http://www.soldat.ru ''Солдат.ру''] на 3.6.2008)</ref>. СССР губи и голямо количество бойна техника – 652 танка, 1646 оръдия и 3278 миномета<ref name="besh234"/>. Германия обявява, че войските ѝ са пленили 240&nbsp; 000 червеноармейци, 1249 танка и 2026 оръдия, а сами са изгубили 20&nbsp; 000 убити и ранени.<ref name="tipp316">Типпельскирх, К. ''История Второй мировой войны'', Санкт Петербург, „Полигон“, 1999, [http://militera.lib.ru/h/tippelskirch/06.html стр. 316] (от сайта [http://militera.lib.ru Проект „Военная литература“], 2.6.2008)</ref>
 
Вследствие от Харковската битка през пролетта на 1942 г. съотношението на силите на южния фланг на Източния фронт се променя в полза на Вермахта. Създават се благоприятни условия за настъпление на германците през отслабената съветска отбрана и осъществяване на плановете за завладяване на богатата промишлена база в Донбас и нефтените находища в Кавказ<ref name="tipp316"/>.<ref>Николов, Р. ''1942 – годината на провалените амбиции'', стр. 48, във: [http://www.vi-books.com/vis/vis4/vis4_4/vis4.4.pdf Военноисторически сборник (Военно издателство), 2004, кн. 4]</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Битка_при_Харков_(1942)“.