Босилковци: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Borislavpenkov (беседа | приноси)
м без   интервал; козметични промени
Ред 50:
Все по това време в селото съществува въздържателно дружество, целящо да предпази хората от лоши пороци. И единственото за тогава дружество на Български червен кръст, което развива по-широка дейност в училищата.
 
Още от турско време в селото има три воденички с по един камък за смилане на брашно. Едва през 1909 година е построена мелница с парна машина с гориво от слама, дърва и др. Така тя работила до 1919 г., когато е купена от Ангел Хаджидончев и в 1920 г. е поставен газоженен мотор „Астра“ с мощност 20 к.с. От 1927 г. мелницата била съоръжена с дизелов двигател „Винтертур“ с мощност 50 к.с., два валса, два камъка, ярмомелка и други модерни съоръжения. Горивото било нафта или пъкура /вид горивно масло/. През време на Втората Световна война двигателят е приспособен на газгенераторно гориво и след това работи пак с нафтово гориво. Производственият и капацитет е бил преработка на 700 – 800  [[килограм|kg]] жито/час.
 
Много от жителите на селото загиват във войните за национално освобождение – Яким Русанов, Иван Станчев, Дянко Филипов, Минчо Панайотов, Марин Минчев, а други се връщат инвалиди – Петър Алексиев Добрев, Трифон Стоянов, Атанас Беленски.
Ред 60:
Трудово-кооперативното земеделско стопанство в Босилковци е учредено на 27 август 1950 г. от 158 земеделски стопани – учредители и е регистрирано в Околийски народен съвет – Свищов на 18 септември 1950 г. Нарича се ТКЗС „Възход“. На първото събрание учредителите разглеждат и приемат Устав и с подписите си декларират, че са им известни всички законови разпоредби, отнасящи се до ТКЗС, и че се задължават да ги спазват. Учредителите притежават общо 7920,7 дка земя, с която са влезли в стопанството. Избран е председател – Атанас Димитров Вълков, Управителен съвет от 7 члена и Контролен съвет от 3 души.
 
Останалите некооперирани стопани влизат постепенно в стопанството и на 1 януари 1959 г. в него са 451 домакинства с 23  125 дка земя. По-масово влизане в ТКЗС има през 1957 г., когато на едно събрание са приети 47 кооператори. На 17 февруари 1959 г. стопанството се обединява със съседното от село Пейчиново, след което броят на домакинствата – членове възлиза на 788, а обработваемата земя е 39  027 дка. Обединеното ТКЗС се нарича „Партизански ятаци“.
 
Определени са местата за стопанските дворове и в тях са построени модерни птицеферми и кравеферми, свинеферми и овцеферми. За нуждите на селскостопанската продукция, за съхраняването и преработката ѝ са построени складове, хамбари и работилници. Изграден е язовир, който заема 142 дка площ с 300  000 куб.м вода, съоръжен с две помпени станции. Водите му се ползват за напояване, а през годината се лови и риба.
 
През 1956 г., със собствен труд и със средства от самооблагането, селото е електрифицирано и кинефицирано. Построен е здравен дом с лекарски и зъболекарски кабинети и родилно отделение. Построени са стадион с колодрум и парк. В 1962 година е построена механизирана фурна, а през 1963 г. е открита новопостроената сграда на Потребителна кооперация в центъра на селото с модерни слънчеви и просторни магазини. В същата година е асфалтирано шосето до гара Бяла, което свързва селото с окръжния център Русе.
Ред 78:
* [[Димитър Мантов]] (р. 1930), български писател
* [[Никола Пашанков]], партизанин
* Величка Мълчанкова – учителка и писателка на книгата за Село Босилковци - "Летопис за едно китно село"
* Пенка Атанасова Панайотова – първата медицинска сестра в селото.