Разлика между версии на „Брадфорд“

20 байта изтрити ,  преди 2 години
м
без   интервал
м (Премахване на Категория:Градове в Западен Йоркшър; Добавяне на Категория:Брадфорд, ползвайки HotCat)
м (без   интервал)
}}
 
'''Бра̀дфорд''' ({{lang|en|Bradford}}, звуков файл за английското произношение [http://www.forvo.com/word/Bradford/]) е [[град]] в [[Англия]], графство [[Западен Йоркшър]] с население около 300  717 жители. Той е административен и стопански център на едноименната [[Брадфорд (община)|община Брадфорд]]. Намира се на 14 km западно от [[Лийдс]] и двата града са фактически съединени.
 
Брадфорд винаги е бил смятан за работнически град със задимен въздух и тежки жилищни условия. Преживява разцвета си през [[Викторианска епоха|викторианската епоха]] като център на вълнено-текстилната индустрия. До [[Втора световна война|Втората световна война]] е призната световна столица на търговията с вълнен текстил. След 1960-те тук се заселват над 60  000 индийци и пакистанци, което изменя физиономията на града. Със замирането на традиционната промишленост съвременният Брадфорд упорито се бори за нова роля. Викторианските постройки са обновени и централната част добива привлекателен вид. Особено впечатляващи са сградите на кметството (City Hall) и Вълнената борса (Wool Exchange).
 
Брадфорд е катедрален град. По размери [[катедрала]]та му сравнително скромна, близка до тази в [[Шефилд]], и значително отстъпва по монументалност и внушителност на прочутите английски катедрали (Кентърбъри, Йорк, Линкълн, Уинчестър, Солсбъри).
== Забележителности ==
* Национален музей на фотографията, киното и телевизията (National Museum of Photography, Film and Television) – впечатляващо модерно представяне на историята и развитието на тези изкуства и технологии.
* Солтейр (Saltaire) – предградие, намиращо се на 5 км северно от града. Модел на индустриално село и текстилна фабрика (воденица), построен през 1851 от вълнения барон сър Тайтъс Солт (Sir Titus Salt). Селото се е състояло от 850 къщи и 45 приюта за бедни, като е имало собствени училища, болници, паркове, бани и жп. гара. Къщите са били с добро осветление, отопление, вентилация и други удобства. Селото е построено от жълтеникав местен камък в неоиталиански стил. Фабриката (Salt’s Mill), отворена през 1853, наподобява италиански дворец и по размери надхвърля катедралата “Сейнт Пол” в Лондон, като за онова време е била най-голямата фабрика в света. Нейните 1200 тъкачни стана са произвеждали над 30  000 ярда (ок. 27  000 метра) вълнен плат дневно. Понастоящем сградата е средището на селото, като е преустроена в зали и места за занаяти, изкуство, магазини и др. Част от нея е изложба-музей на най-голямата в света колекция (1853 Gallery) от произведения на художника Дейвид Хокни (David Hockney), роден в Брадфорд. Селото е със статута на паметник под закрилата на ЮНЕСКО.
* [[Село]] [[Торнтън (село)|Торнтън]], в покрайнините на Брадфорд, е родното място на сестрите Бронте, а в близост до Брадфорд (на около 13 km) се намира и домът им Хауърт (Haworth)