Убийство на Тодор Александров: Разлика между версии

На 30 август 1924 година към 22 часа вечерта Тодор Александров и генерал [[Александър Протогеров]] потеглят за конгреса на серчани в местността [[Лопово]] в [[Пирин]].<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878- – 1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 196- – 198 | isbn = 954-509-239-4}}</ref> Той взема двама телохранители – [[Панзо Зафиров]] и [[Христо Балвански]]. Групата пристига в [[Благоевград|Горна Джумая]] към 3 часа през нощта на 31 август и се прехвърля в другата кола, която е изпратена да ги посрещне, но в нея вече има двама куриери, така че остава място само за единия от телохранителите – Панзо Зафиров.<ref name="марков"/> Христо Балвански остава в града, което му спасява живота.

Към 6 часа сутринта на 31 август вторият автомобил стоварва Александров и Протогеров на шосето за [[Мелник]] при моста на Горносушицката река. Там ги чакат войводите [[Щерю Влахов]] и [[Динчо Вретенаров]] с още двама души – [[Динчо Сугарски]] и [[Динчо Балкански]]. Двамата са четници на Алеко Василев и куриери на делегатите на [[Серски конгрес на ВМРО (1924)|Серския окръжен конгрес]]<ref>Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.172- – 173</ref>.

Версиите за убийството тръгват от лична вражда на Щерю Влахов, през общи политически интереси на генерал Протогеров, Алеко Василев и подполковник Атанасов, до неудобността на Александров за правителството на [[Александър Цанков]] след подписването на [[Майски манифест|Майския манифест]].<ref>[http://harrybg.blogspot.com/2007/09/1924.html Билярски, Цочо. „Документи за убийството на Тодор Александров през 1924 година.“]</ref> Според показанията на Денчо Сугарски, Александър Протогеров, [[Атанас Джолев]] и [[Перо Шанданов]], Щерю Влахов убива Тодор Александров заради личната им вражда. Щефан Трьобст изказва мнение, че зад убийството на Тодор Александров стои Иван Михайлов, а Александър Цанков в спомените си заключава, че убийството е резултат от вътрешните борби във ВМРО.<ref>Гаджев, Иван. „Иван Михайлов – отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 117- – 118, 396- – 398</ref> Широко потвърждаван факт е, че Тодор Александров е в лична вражда с Алеко Василев и Георги Атанасов, като подготвя процес срещу тях на предстоящия конгрес, на който да бъде официализирано бъдещото им изключване от организацията. Те двамата са запознати с тези му намерения, а също така че мнозинството делегати са на страната на Александров, което вероятно ги е провокирало да го отстранят. Решението Александър Протогеров да не бъде убит е продиктувано от факта, че той самият в този момент е в лоши отношения с Александров. Щерю Влахов и Динчо Вретенаров изпращат писмо на Серския конгрес, в което заявяват „Убихме Тодор, понеже той искаше нас да убие, както уби нашите достойни другари Стефо, Сърцето и др. Готови сме да се явим пред един конгрес да отговаряме“. По-късно са намерени писма, които двамата са изпратили на Алеко Василев веднага след убийството на Тодор Александров<ref>Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.168- – 174.</ref>.