Неофит Бозвели: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м ударения
м форматиране: интервал, кавички, нов ред, тире, тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 11:
 
== Биография ==
Неофит Бозвели е роден през [[1785]] година в [[Котел]]. Замонашва се в [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]] около 1810 година, след което започва да пътува като [[таксидиот]].<ref name="радев">{{cite book | last = Радев | first = Иван | authorlink = Иван Радев | year = 2007 | title = История на българската литература през Възраждането | publisher = Абагар | location = Велико Търново | pages = 133- – 134 | isbn = 978-954-427-758-1}}</ref> През 1813 година се намира в [[Свищов]], където се установява и се заема с книжовна и учителска дейност.<ref name="радев"/> Посещава за кратко [[Сърбия]] и след това се установява в [[Велико Търново|Търново]]. Там обикаля различни селища и манастири от епархията и с патриотичните си проповеди разбужда националното съзнание на българите. Това му спечелва славата на един от водачите в борбата срещу гръцкото духовенство.
 
През 1839 година българите от Търновската епархия правят опит да поставят Неофит Бозвели на мястото на дотогавашния гръцки митрополит, но заминалите за [[Цариград]] пратеници са подкупени от служителите на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. За митрополит на Търново е назначен друг грък на име [[Неофит Византийски]], а Бозвели е определен за негов [[протосингел]]. След пристигането на новия митрополит Бозвели отказва да изпълнява задълженията си и се оттегля в Лясковския манастир. Обвинен в неподчинение, през април 1841 година той е заточен в [[Света гора]].<ref name="радев"/> Той остава там до август следващата година, като прекарва това време в Хилендарския и [[Зографски манастир|Зографския манастир]] и в манастира [[Дионисият]].<ref name="радев"/> През това време активно си кореспондира с други църковни дейци като поп [[Андрей Робовски]] от [[Елена (град)|Елена]], лясковския архимандрит Максим и др., насърчавайки ги да не изоставят борбата, а да полагат усилия до крайния успех. <ref>[http://elena.acstre.com/subsection-503-sybitiya-9.html Официален сайт на Община Елена: Приносът на еленчани в църковната борба през Възраждането]</ref>
Ред 20:
 
== Библиография ==
 
* [[Славеноболгарское детеводство]], 1835
* {{cite book | last = Неофит Бозвели | year = 1846 | title = Плач бед­ния мати Бол­га­рии}}
* Краткая священая история и священий катихизис... Первом преведени из елиноггреческаго диалекта, сочинени же на славяноболгарскаго и издани в ползу славяноболгарской юности от Неофита архимандрита Хилендарца, родом же котлянца. Част первая. В Белграде, у Княжеской типографии, 1835.
 
* {{cite book | last = Неофит Бозвели | year = | title = Разговор на любородните}}
* Неофит Бозвели. Съчинения. Подбор и ред. С. Таринска. С., 1968.
 
Line 33 ⟶ 32:
* Смоховска-Петрова, Ванда. Неофит Бозвели и българският църковен въпрос (Нови данни из архивите на Адам Чарториски). София, БАН, 1964.
* Неофит Бозвели и българската литература. БАН, С., 1993.
* Божинов, Пламен. Неофит Бозвели.- – В: Бележити българи (под ред. на Пл. Павлов), том 5. С., изд. "Световна„Световна библиотека"библиотека“, 2012.
 
== Външни препратки ==