Разлика между версии на „Христо Ампов“

м
форматиране: 4x тире-числа, интервал (ползвайки Advisor)
м (форматиране: 4x тире-числа, интервал (ползвайки Advisor))
| описание = български революционер
| портрет = Hristo_Ampov.jpg
| роден-място = [[Дойран]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
}}
 
'''Христо Костадинов (Динев) Ампов''' с псевдоним '''Есмералдо'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893- – 1934, Звезди, 1999, стр. 42.</ref><ref>Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 402.</ref> е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Вътрешна македонска революционна организация (обединена)|Вътрешната македонска революционна организация (обединена)]].
 
== Биография ==
По-късно става член на ВМРО (обединена), на която е касиер и секретар. В 1928 година [[Филип Атанасов]] и Христо Ампов обособяват III революционна област (Пиринска Македония) на ВМРО (обединена), на която Ампов е секретар.<ref>Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 394.</ref> Ампов е част от групата национал-революционери около [[Георги Занков]] и [[Павел Шатев]], която влиза в конфликт с прокомунистическите фракции в организацията. След отказ на Ампов да обедини групите си в Пиринска Македония с комунистическите на [[Симеон Кавракиров]] през септември 1928 година Централният комитет на ВМРО (обединена) го обявява за самозванец.
 
През януари 1929 година Ампов участва в помирителна среща в Гюргево заедно със Занков, Филип Атанасов, [[Петър Карчев]], [[Михаил Шкартов]] и Йосиф Кондов.<ref>Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 133- – 139, 168.</ref><ref>Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900- – 1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 722. ISBN 954321056X</ref> Същевременно се занимава с търговия-акционер в тютюнева фабрика „Македония-Ампови“ в Сяр. С част от авоарите си подпомага финансово дейности на ВМРО (обединена) в България.
 
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] в 1944 година се противопоставя на започнатата от новата власт политика на [[македонизация в Пиринска Македония]].<ref>Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918- – 1947), МНИ, София, 2006, стр. 386.</ref> Работи в картонена фабрика и Промкобината за циклостил в Сливница. През 1978 година предава свои архиви в Централния държавен исторически архив, които са свързани с борбата му срещу фалшификациите на [[Историография в Република Македония|македонската историография]]. Ампов умира на 3 септември 1982 година в София.<ref>ДАА, Фонд № 1951К, оп.1</ref> Оставя спомени под заглавието „Нищо повече, нищо по-малко – всекиму заслуженото (за борбите за освобождение на Македония)“.<ref name="ГУАМС 23"/>
 
Умира на 3 септември 1982 година.<ref name="ГУАМС 23">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=23 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=25 август 2015}}</ref>