Горноджумайски събития: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени
м форматиране: 6x тире-числа, 5x тире, 2 интервала (ползвайки Advisor)
Ред 3:
| част_от = [[Македонски въпрос|Македонския въпрос]]
| картинка =
| размер_картинка =
| описание_картинка =
| карта =
Ред 20:
| загинали = около 35 души
| ранени =
| жертви =
| извършители = [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]]
| извършител =
Ред 41:
След [[убийство на Тодор Александров|убийството на Тодор Александров]] десницата в организацията е оглавена от неговия помощник [[Иван Михайлов]], като в подготовката на отмъщението участват [[Наум Томалевски]], [[Кирил Пърличев]], [[Петър Шанданов]], [[Кирил Дрангов]], [[Панчо Михайлов (революционер)|Панчо Михайлов]], [[Асен Даскалов]], [[Йордан Гюрков]] и други. Като участници в заговора срещу Тодор Александров са заподозрени няколко дейци на [[МФО]] както и ръководителите на [[Илинденска организация|Илинденската организация]] [[Георги Занков]] и [[Арсени Йовков]]. За предстоящата разправа е уведомен военният министър [[Иван Вълков]], като между ВМРО и военното разузнаване се поддържа постоянна връзка.
 
За 12 септември в [[Благоевград|Горна Джумая]] е насрочено събрание, което да доведе до разрешаване на споровете между ВМРО и ръководството на [[Илинденска организация|Илинденската организация]]. По време на събранието, проведено в Хотел „Париж“, група, ръководена от Кирил Дрангов, напада и убива Алеко Василев и още 20-тина негови привърженици. Пощаден е само генерал Протогеров като единствен останал член на ЦК след убийството на Тодор Александров и измяната на [[Петър Чаулев]]. Георги Атанасов успява да избяга от сградата на хотела, но е заловен в града и е убит от [[Асен Даскалов]].<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878- – 1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 201- – 203 | isbn = 954-509-239-4}}</ref>
 
Представителите на Илинденската организация, които са в Горна Джумая за срещата, чуват престрелката и се укриват в местна казарма, откъдето ги качват на влака за София. При [[Кочериново]] влакът е настигнат от два автомобила, след което са заловени [[Петър Ацев]] и [[Михаил Чаков]], а [[Арсени Йовков]] е убит, но [[Георги Занков]] успява да се спаси.<ref name="марков"/>
 
Същия ден в [[София]] са убити [[Димо Хаджидимов]] и съдията и офицер от българската армия [[Владислав Ковачев]]. Разгромени са и привържениците на Алеко Василев в Пиринско. През следващите дни в [[Припечене]] са убити физическите убийци на Тодор Александров - – [[Щерьо Влахов]] и [[Динчо Вретенаров]], в [[Пловдив]] - – [[Чудомир Кантарджиев]] (17 септември), в [[Банско]] - – [[Александър Буйнов]] (27 септември), а в [[Мустафа паша]] - – [[Георги Скрижовски]] (февруари 1925).
 
== Оценка ==javascript:ct.showSuggestion(1); void(0);
В българската историография Горноджумайските събития се оценяват като етап от предизвиканата от Коминтерна криза във ВМРО и последна стъпка към окончателното отделяне на комунистическите крила от организацията, като [[Вътрешна македонска революционна организация (обединена)|ВМРО (обединена)]]. В македонистката историография 12 септември е обявен за ден на геноцид над македонския народ, като числото на загиналите, което е около 35 души,<ref>Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919- – 1934
Димитър Тюлеков, I. Създаване и дейност на ВМРО в Пиринска Македония (1919- – 1924) [http://macedonia.kroraina.com/dt/dt1_3.html 3. Кризата във ВМРО и наложеното стабилизиране на пиринската спомагателна база.]</ref> се преувеличава значително. Не се взима предвид, че значителна част от дейците на левицата като Атанасов, Кантарджиев, Буйнов, [[Петър Говедаров]] и други дори не са родом от Македония.<ref>Тюлеков, Димитър. „Политическият мит за „македонско малцинство“ в България“, МНИ, Благоевград, 2007, стр.195- – 196.</ref>
 
== Източници ==
* [http://macedonian.atspace.com/knigi/adz_sp.htm Джолев, Атанас. „Премрежињата на македонското револуционерно движење - – Спомени“, Скопие, 2006.]
* Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995.
* Заговорътъ противъ Тодоръ Александровъ. По данни на Втрешната Македонска Революционна Организация, 1924.
* [http://promacedonia.org/dt/dt1_3.html Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие.ВМРО в Пиринско 1919- – 1934, Благоевград, 2001]
* [http://www.vardarskamakedonia.com/dialog.doc Тюлеков, Димитър. 12 септември-ден на измислен геноцид или на нова братоубийствена развръзка.]