Брайън Клъф: Разлика между версии

През юли [[1961]] г. той преминава в [[АФК Съндърланд|Съндърланд]] за рекордните за клуба 48&nbsp; 000 [[британска лира|паунда]].<ref name="Collision that transformed Brian Clough’s life"> [http://www.timesonline.co.uk/tol/sport/football/article5870472.ece „Collision that transformed Brian Clough’s life“, в-к Таймс, 9 март 2009]</ref> Дебютира през август срещу [[ФК Уолсол|Уолсол]].<ref name="Cloughie's Career"> [http://www.brianclough.com/new_page_4.htm Cloughie's Career]</ref> На [[26 декември]] [[1962]] г. Клъф се контузва тежко след сблъсък с вратаря на [[ФК Бери|Бери]] [[Крис Харкър]]. Диагнозата е скъсани [[кръстна връзка|кръстни връзки]] на коляното<ref name="Collision that transformed Brian Clough’s life"> [http://www.timesonline.co.uk/tol/sport/football/article5870472.ece „Collision that transformed Brian Clough’s life“, в-к Таймс, 9 март 2009]</ref> – по това време такава тежка контузия обикновено означава край на кариерата. Брайън пропуска остатъка на сезона и целия следващ, преди да се завърне на терена през 1964 г. Междувременно Съндърланд печели промоция в [[Първа английска дивизия]]. Дългият възстановителен период обаче не води до желания резултат – Клъф дебютира в най-високото ниво на английския футбол, но успява да изиграе още само три мача, преди да прекрати кариерата си. Последния си гол отбелязва срещу [[Лийдс Юнайтед|Лийдс]] на [[5 септември]] 1964 г.,<ref name="Cloughie's Career"> [http://www.brianclough.com/new_page_4.htm Cloughie's Career]</ref> а общият брой попадения за този отбор са 63 в 74 мача – 54/61 за първенство, 0/4 за ФА Къп и 9/9 за Карлинг Къп.

Още следващия сезон Дарби Каунти печели първенството на Втора английска дивизия и промоция за елита. Завръщането на отбора в Първа Английска дивизия през сезон 1969/1970 е повече от триумфално. Сезонът започва добре, като Дарби остава най-дълго в сравнение с другите отбори без поражение. През септември [[1969]] г. Дарби Каунти надиграва [[Тотнъм Хотспър|Тотнъм]] с 5:0 - това е 22-ият пореден мач на отбора без загуба, рекорд, неподобрен и до днес от отбора.<ref name="1960 to 1970"> [http://www.dcfc.co.uk/page/History/0,,10270~1026312,00.html Derby County History: 1960 to 1970]</ref> По-късно няколко загуби ги връщат на земята, но след привличането на защитника [[Тери Хенеси]] за 100&nbsp; 000 паунда завършекът на първенството е подобен на началото осем победи и четири равенства в последните дванадесет срещи. В крайна сметка отборът завършва на четвърта позиция (най-добро класиране от [[1949]] г. насам), която дава право на участие в турнира за [[Купа на УЕФА|Купата на УЕФА]], но финансови неуредици водят до наказание от дисциплинарната комисия и Дарби е лишен от насладата на първото си участие в [[Европейски клубни турнири по футбол|евротурнирите]].<ref name="1960 to 1970"> [http://www.dcfc.co.uk/page/History/0,,10270~1026312,00.html Derby County History: 1960 to 1970]</ref>

Реакцията на Клъф е типична за него – през януари [[1971]] г. урежда най-скъпия трансфер в историята на отбора до момента без знанието на президента [[Сам Лонгсън]] – закупен е [[Колин Тод]] от Съндърланд за 170&nbsp; 000 паунда. Сезонът е по-слаб за Дарби и отборът финишира на девето място.

Въпреки успеха, противоречията между Клъф и президента Лонгсън се задълбочават. През август 1972 г. треньорът настоява семейството му да го придружи на турнето на отбора в [[Холандия]] и [[Западна Германия]]. Лонгсън заявява, че това не е ваканция, а част от работата и Клъф отказва да замине, прехвърляйки задълженията си на Питър Тейлър. По-късно същия месец Брайън купува [[Дейвид Ниш]] от Лестър Сити за 225&nbsp; 000 паунда, счупвайки британския трансферен рекорд.<ref>[http://news.bbc.co.uk/sport2/hi/football/fa_cup/6291323.stm „Were you there...“, ВВС, 26 януари 2007]</ref> Това отново се случва без знанието на ръководството и един от директорите – Джак Къркланд забранява на Клъф и Тейлър да правят подобни скъпи трансфери. На [[3 септември]] Клъф напада феновете на отбора. Той ги нарича срамна сбирщина и ги обвинява, че започват да скандират само в края на мача, когато отборът води в резултата и иска да ги чуе да пеят и подкрепят Дарби и когато изостава.<ref>[http://dspace.dial.pipex.com/bob.dunning/thirty28.htm September 1972, As appeared in Rothman's Football Yearbook 1973 – 74 (4th year)]</ref> Лонгсън се извинява на запалянковците и заявява, че той и бордът на директорите се дистанцират от думите на треньора, а разривът между двамата вече е неизбежен. В чисто футболно отношение Дарби Каунти не успява да защити титлата, завършвайки на седмо място, но блести на маждународната сцена играе полуфинал за КЕШ. В първия кръг е отстранен [[Железничар (Сараево)]] с общ резултат 4:1 (2:0 и 2:1), във втория пада скалпът на гранда [[Бенфика Лисабон|Бенфика]] (3:0 и 0:0). Любопитна подробност от победата с 3:0 като домакин е, че теренът е подгизнал. [[Стенли Роуз]], президент на [[ФИФА]], не може да проумее и пита как това е възможно по средата на сушав период, но Брайън Клъф има готов отговор в Дарби често се случва времето да се различава драстично в различните части на града, така че Роуз вероятно е пропуснал пороя, докато е бил в хотела си. Истината обаче е друга – треньорът обича да полива сам терена, без да уведомява отговорника по поддръжката, а вечерта преди мача заспива, след като е пуснал водата и така вместо предвидените 20 минути напояването продължава цяла нощ.<ref name="Клъф ругае Ювентус"> [http://www.7sport.net/archive7ds/2007/11/05/footw/d4856_12.htm „Легендата Брайън Клъф ругае Ювентус през 1973 г.“, в-к 7 дни спорт, 5 ноември 2007]</ref> На четвъртфинала Дарби Каунти надделява над [[Спартак (Търнава)]] (0:1 и 2:0), за да се стигне до полуфинала срещу [[Ювентус]]. Първият мач в [[Торино]] е спечелен от италианците с 3:1, а реваншът завършва наравно – 0:0. След първата среща Клъф отново се забърква в скандал. Той казва на италианските журналисти „Не говоря с мошеници. Няма да говоря с лъжливи копелета.“ Провокиран е от отсъжданията на германския съдия [[Герхард Шуленбург]],<ref name="Клъф ругае Ювентус"> [http://www.7sport.net/archive7ds/2007/11/05/footw/d4856_12.htm „Легендата Брайън Клъф ругае Ювентус през 1973 г.“, в-к 7 дни спорт, 5 ноември 2007]</ref> а по-късно изразява съмнение в куража на италианците по време на [[Втора световна война|Втората световна война]].<ref>[http://www.telegraph.co.uk/sport/football/2295033/Brian-Cloughs-words-and-deeds-still-stand-out.html „Brian Clough's words and deeds still stand out“, в-к Дейли Телеграф, 21 март 2008]</ref> Реферът дава пресилени жълти картони на двама от основните играчи на Дарби, Рой Макфарланд и [[Арчи Джемъл]], които заради натрупани картони пропускат реванша, а преди мача [[Хелмут Халер]], играч на Ювентус и сънародник на Шуленберг, е забелязан да влиза в съдийската стая и да говори с него на излизане от съблекалните след почивката.

Брайън Клъф продължава с несъгласуваните си с Лонгсън прояви. На [[5 август]] [[1973]] г. той пише статия във вестник [[Съндей Експрес]], в която остро критикува отбора на Лийдс за грубата им игра и многото получени картони, заявявайки, че треньорът Дон Реви трябва да бъде наказан, а Лийдс изпратен във Втора дивизия. По отношение на това, че Футболната асоциация глобява Лийдс с 3000 паунда, а по-късно отменя глобата, Клъф пише: „Хората, които управляват футбола, проиграха най-хубавата възможност с един замах да прочистят спорта. Проблемът на дисциплинарната комисия е, че хората, които определят наказанията, са служебни лица на отборите и може да има конфликт на интереси.“<ref>[http://dspace.dial.pipex.com/bob.dunning/thirty38a.htm August 1973, As appeared in Rothman's Football Yearbook 1974 – 75 (5th year)]</ref> Няколко дни по-късно Клъф е обвинен в уронване на престижа на спорта, но след напускането му на отбора обвиненията са снети. През септември същата година Брайън Клъф отново без знанието на Лонгсън отива в [[ФК Уест Хям Юнайтед|Уест Хям]], за да преговаря за [[Боби Мур]] (офертата му е 400&nbsp; 000 паунда) и [[Тревър Брукинг]]. Треньорът на чуковете Рон Грийнуд съобщава на колегата си, че тези футболисти не се продават, но все пак ще предаде офертата на шефовете си. В крайна сметка до сделка не се стига, а Лонгсън разбира за своеволието на Клъф съвсем случайно в разговор със секретаря на Уест Хям четири месеца по-късно. На [[11 октомври]] на среща на борда на директорите Лонгсън предлага Клъф и Тейлър да бъдат уволнени, но не събира достатъчно подкрепа. Два дни по-късно той обвинява Клъф, че е показал неприличен жест на Мат Бъзби и настоява той да му се извини, но треньорът отказва, отричайки да е правил такова нещо. Малко преди това Лонгсън настоява Клъф на преустанови телевизионните си изяви и писането на статии.

През 1990 г. Брайън Клъф получава [[Доктор хонорис кауза|почетна докторска степен]] в специалността ''Master of Arts'' от [[Нотингамски университет|Нотингамския университет]].<ref>[http://www.u-reds.com/NFFC/TheCityGround/brian_clough_stand.asp Honorary Graduates of the University of Nottingham]</ref> Година по-късно става Офицер на Ордена на Британската империя,<ref>[http://www.guardian.co.uk/football/2004/sep/20/newsstory.sport7 „Brian Clough factfile“, в-к Гардиън, 20 септември 2004]</ref> с което получава правото да носи инициалите ''ОВЕ'' след името си, които в типичен свой стил той тълкува като ''Old Big 'Ead (Стара Голяма Глава)''. През 1993 г. получава титлата ''Freedom of Nottingham'', а десет години по-късно и ''Freedom of Darby'' (титла, връчвана на уважавани членове на англоезични градове, допринесли по някакъв начин за доброто име на града).<ref>[http://news.bbc.co.uk/2/hi/uk_news/england/derbyshire/2999763.stm „Clough given freedom of city“, ВВС, 4 май 2003]</ref> Още приживе, през [[1999]] г., Нотингам Форест почита успехите на Клъф начело на отбора като преименува най-голямата трибуна на стадион [[Сити Граунд]] на ''Трибуна Брайън Клъф''.<ref name="The Brian Clough Stand"> [http://www.ltlf.co.uk/cityground/clough_stand.htm The Brian Clough Stand]</ref> Травмай №215 от откритата през 2004 г. нотингамската трамвайна мрежа [[Нотингам Експрес Транзит]] е кръстен ''Брайън Клъф'' след гласуване на слушателите на радио ''TransFM''.<ref>[http://www.thetram.net/features/tram_names.asp Naming of the Nottingham Trams]</ref> През август [[2005]] г. участъкът от път [[А52]], свързващ Дарби и Нотингам е кръстен ''Брайън Клъф Уей''.<ref>[http://www.bbc.co.uk/derby/content/image_galleries/brian_clough_way_signs_gallery.shtml?1 Brian Clough Way]</ref> На [[16 май]] [[2007]] г. в Албърт Парк, Мидълзбро е открита [[бронз]]ова статуя на Брайън, направена с пари, събрани от дарения; тя представлява младия Брайън Клъф, минавайки през парка на път за тренировка на стария стадион на Мидълзбро, [[Ейърсъм Парк]].<ref>[http://www.middlesbrough.gov.uk/ccm/content/leisure-and-culture/6parks-and-countryside/1parks/albert-park.en?page=10#internalSection1 Brian Clough statue & trails]</ref> На [[31 юли]] 2007 г. е изигран благотворителен приятелски мач между отборите на Дарби Каунти и Нотингам Форест. Оттогава е поставена традиция победителят в мач между тези два отбора, било той за първенство, купа или приятелски, да получава [[Купа Брайън Клъф|Купата Брайън Клъф]].<ref>[http://news.bbc.co.uk/sport2/hi/football/6270170.stm „Rivals to play for Clough trophy“, ВВС, 4 юли 2007]</ref> На [[6 ноември]] [[2008]] г. е открита друга бронзова статуя, в центъра на Нотингам, също финансирана посредством кампания, като за 18 месеца са събрани 70&nbsp; 000 паунда.<ref>[http://www.nottinghamcity.gov.uk/index.aspx?articleid=3610 Brian Clough Statue]</ref>