Българска армия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-в т.н. +в т.нар.) |
м без интервал; козметични промени |
||
Ред 18:
| редовни= 32 000<ref>[http://www.mediapool.bg/show/?storyid=165678 Армията все по-уверено се движи към численост 24 000], mediapool.bg, 26 май 2010</ref>
| резервисти= 303 000<ref>[http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+bg0216) Bulgaria – Military Personnel]</ref>
| зад граница= {{Босна и Херцеговина}}
| бюджет= $1,339 млрд.<ref>[http://www.econ.bg/law86424/enactments/article126777.html План за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 година]</ref>
| процент БВП= 1,98 %
Ред 26:
| видове=[[Файл:War flag of Bulgaria.svg|50px]] [[Сухопътни войски на България|Сухопътни войски]] {{Br}} [[Файл:Roundel of Bulgaria.svg|50px]] [[Военновъздушни сили на България|ВВС]]{{Br}}[[Файл:Naval Ensign of Bulgaria.svg|50px]][[Военноморски сили на България|ВМС]]
| призивна възраст=
| мобилизационна възможност= ''мъже (16
| годни= ''мъже (16
| призив= ''мъже (16
| закон за военната служба=
| времетраене наборна служба=
Ред 140:
Главните задачи на армията са отбраната на страната от външно нападение и реализиране на националната външна политика с военни средства. Наред с това в определени периоди тя е въвличана и за постигането на вътрешнополитически цели – извършването на държавните преврати през [[1881]] г., [[1886]] г., [[1923]] г., [[1934]] г. и в [[Деветосептемврийски преврат|преврата от 9 септември 1944 г.]], при потушаването на селските вълнения от [[1900]] г., [[Войнишко въстание|Дезертьорските бунтове]] от [[1918]] г., бунта от [[Юнско въстание|юни]] и метежа през [[Септемврийско въстание|септември]] [[1923]] г., действа срещу [[партизанско движение в България|въоръжената комунистическа подривна дейност]] на т.нар. „партизани“ в старите и новообединени предели на държавата през [[1941]] – [[1944]] г., след т. нар. [[Деветосептемврийски преврат]] 1944 г. създава и участва в силови действия и наказателни акции срещу т. нар. „Антинародни елементи“ – лица вражески настроени към властта на правителството на ОФ през 1944 -1945, но също и лица имащи фашистки убеждения както с редовни войскови части, така и със специални съединения и органи с военно полицейски и политически функции – Помощник командирите, Гвардейските единици ( [[Българска народна гвардия]] – военни единици съставени от доброволци с военно политически и военно полицейски функции) и РО 2(военно полицейския отдел за политически пресъпления при военното разузнаване) при Разузнавателния отдел при Щаба на войската в полза на т. нар. [[Народен съд]] за охрана на арестанти и изпълнение на смъртни присъди както и в наказателни операции срещу т. нар. "Горяни " 1946 – 1947 г. – партизанско антиотеченофронтовско движение, а така също и при [[Възродителен процес|преименуването на българските мюсюлмани]] в края на [[20]] век.
[[Александър Стамболийски]] в след [[1920]] г. изгражда [[трудови войски]], които особено по време на тоталитарната държава служат най-вече по необразованите сред българските цигани и турци да придобият професионални умения през периода на своята задължителна служба докато се трудят като работници на големи и по-малки обекти
=== Българската войска през 1878 – 1885 г. ===
Българската армия е създадена под наименованието Българската земска войска от [[Българско опълчение|Българското опълчение]] на основата на „Временните правила за Българската земска войска“ от [[25 април]] ([[7 май]] нов стил) [[1878]] г. и със заповед № 1 от [[8 юли]] ([[20 юли]] нов стил) 1878 г. на руския императорски комисар княз [[Александър Дондуков-Корсаков]]. Щабът на войската по това време се намира в [[Велико Търново|Търново]]. На [[10 юли]] ([[22 юли]] нов стил) 1878 г. със заповед № 3 отново на Дондуков-Корсаков, 12-те пехотни дружини от българското опълчение са преименувани в дружини от Българската земска войска.<ref>{{cite book | last = Попов | first = Васил | first2 = Иванова | last2 = Цветана | first3 = Велкова | last3 = Йонка | title = Българската земска войска 1878 – 1879 г. | publisher = Държавно Военно Издателство | location = София | year = 1959 | page = 60}}</ref> На 18 ноември 1878 г. с указ на Княз Александър Батенберг I, е създадена служба „Въоръжение“. Тъй като бившият началник на Българското опълчение генерал-майор [[Вадим Давидов]] е уволнен от армията поради влошаване на здравословното му състояние, на [[12 юли]] ([[24 юли]] нов стил) за началник на Българската земска войска е назначен генерал-майор [[Александър Шелейховски]], а за началник на щаба полковникът от генералния щаб Липранди. За началник на българската артилерия е назначен полковникът от гвардейската конна артилерия Лесовой. За завеждащ инженерната и сапьорната част
От [[17 декември]] [[1879]] г., когато влиза в сила Привременното положение за Българската войска, се преименува на Българска войска (по-късно – на армия). По силата на [[Търновска конституция|Търновската конституция]] и Привременното положение на военна повинност подлежат всички български граждани от 21 до 40-годишна възраст. Попълването на числения състав става на териториален принцип, като територията на Княжеството е разделена на 3 военни отдела: [[Западен военен отдел|Западен]], [[Източен военен отдел|Източен]] и [[Софийски военен отдел|Софийски]]. [[Офицер]]ският състав се комплектува от възпитаниците на Военното училище в [[София]].
| |||