Българска православна църква – Българска патриаршия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
м без интервал |
||
Ред 244:
Въпросите кой, кога и правилно ли е нарекъл някакво историческо (а може би и измислено) лице „светец“ са спорни. Сложен е и въпросът с канонизацията на светците.
Много данни в църковната литература по различни причини често не съвпадат с тези на историческата наука, макар че и там се менят често или се поставят понякога под въпрос. Някои светци са по-значими и по-известни, а други
В България, още при владетелите [[Крум]] и [[Омуртаг]], са се почитали лица, които отстояват християнското си вероизповедание, например [[Терапонтий]], [[Васа Солунска]], [[Емилиян Доростолски]], [[Петнадесет тивериополски мъченици]], [[Давид Солунски]], [[Георги Загорски]], [[Петър Мъгленски]], [[Боян-Енравота]], княз български и някои други. В началото на култа към определен светец стои най-често неговото кратко или пространно житие. Архиепископ [[Теофилакт Охридски]], който сам е смятан и изобразяван понякога като светец, но най-често се титулова „блажен“, е написал житията на [[Климент Охридски]] и на 15-те Тивериополски мъченици върху български, по-късно изгубени текстове. Заслугата за издирването на българските светци принадлежи на отец [[Паисий Хилендарски]], официално канонизиран от патриарх Кирил в салона на Митрополията в София на 23 декември 1962 г. Паисий пише: „Аз претърсих всички светогорски манастири, гдето има стари български книги и царски грамоти, също така и из много места из България, гдето се намират много стари български книги. Не намерих повече писано за българските царе. За някои светии има пространно житие, но тук написах накратко, колкото да събера всички заедно в кратка историйца, за да знаят всички българи колко светци имат от българския род... Тук се написаха 58, толкова се намериха.“ (''„[[История славяноболгарская]]“''). Списъкът на българските светци, който [[Йордан Иванов]] дава след ''Зографската история'' (Й. Иванов, ''„[[Български старини из Македония]]“'', С., 1931, стр. 641 – 642) посочва 41 имена.
Ред 258:
* Константин Огнянович, ''Редовен календар'', Цариград 1842
* Х. Г. Данов, ''Старопланинче. Календаръ за 1856, наредил Х. Г. Данов'' (съдържа Кирил и Методий, Иван Рилски и още няколко малко значими светци)
* ''„Жития на светиите, почитани от Православната църква“'' (превод и съставителство
* Хаджи Димитър Паничков, ''„Народен календар. Натъкмил един прокуден българин“'' (печатница х. Д. Паничков), Браила, 1869 (47 български светци)
* Стоян Маринов, ''Календар'', Търново, 1878 (последен възрожденски календар)
| |||