Български бежански въпрос: Разлика между версии

Извършеното през [[1885]] г. [[Съединение на България|Съединение]] на [[Източна Румелия]] с [[Княжество България]] става повод за рязка промяна в отношението на османското правителство към многобройното българско население, живеещо в Източна Тракия. В отговор на някои акции, предприемани от [[ВМРО|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] в [[Одрин]]ско, местното българско население е подлагано на жесток терор, което принуждавало немалка част от него да търси спасение в България. След неуспешния край на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] от 1903 г., страната е залята от нова голяма бежанска маса от [[Македония (област)|Македония]] и Одринско. До избухването на [[Балканска война|Балканската война]] през [[1912]] – [[1913]] г. броят на бежанското население в България възлиза на около 120  000 души.

Последната значителна вълна от бежанци пристига в България след връщането на Южна Добруджа през [[1940]] г. По силата на последвалия Крайовски договор 1940 г. през есента от Северна Добруджа са изселени принудително около 70  000 души българи.