Разлика между версии на „Бяла (област Русе)“

м
без   интервал; козметични промени
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м (без   интервал; козметични промени)
|-
!style="text-align:center"|население
|style="background:#FADA5E"|6  352
|style="background:#FADA5E"|7  854
|style="background:#FADA5E"|9  362
|style="background:#FADA5E"|10  555
|style="background:#FADA5E"|11  030
|style="background:#FADA5E"|11  222
|style="background:#FADA5E"|10  006
|style="background:#FADA5E"|9  581
|style="background:#FADA5E"|9  282
|style="background:#FADA5E"|9  015
|style="background:#FADA5E"|8  457
|style="background:#FADA5E"|7  705
|style="background:#FADA5E"|7  459
|-
| colspan="13" |<small>Източници: Национален статистически институт<ref name="statistika" />, „Citypopulation.de“<ref name="population" /> и „Pop-stat.mashke.org“<ref name="pop-stat" /></small>
Отслужен е молебен в църквата от свещеника Иван Попстефанов. Главната щаб квартира се настанява в двора на голямата полуразрушена къща на Мехмед бей и в някои други къщи. По случай рождения ден на руската императрица и в чест на Александър II по предложение на учителя Стефан Маринов е организирано тържествено посрещане от местното население с музика от [[гъдулка|гъдулки]], [[гайда|гайди]] и [[тъпан]]и. На мегдана до щаб-квартирата пред руския император и командването играят заедно на хорото българи от Бяла и околните села, руски офицери и войници. Александър II е настанен на своеобразен [[трон]] на [[каруца]] с дълги [[ритла|ритли]], постлани с пъстри [[черга|черги]]. Беленските моми Русана и Христина Върбанови играят пред царя българска [[ръченица]] и той ги дарява с по една [[жълтица]]. Този празник с руския император е отбелязан като събитие в чуждестранния печат. На него българският поет и писател [[Иван Вазов]] посвещава стихотворението „Царят в Бяла“.<ref name="Споделена памет"/>
 
В Главната квартира в Бяла Генералният щаб провежда 2 военни съвета, които взимат стратегически решения за цялостния ход на войната. В първия съвет, на 2 август, участват императорът Александър II, военният министър [[Дмитрий Милютин]], главнокомандващият на Балканския фронт Николай Николаевич, наследникът на императора – Великият княз Александър Александрович, командир на Русчушкия отряд и началникът на щаба на действащата армия генерал Непокойчица. Военният съвет решава: Предният отряд, командван от генерал [[Йосиф Гурко]] да се оттегли на [[Стара планина|БалканБалкана]]а; Русчушкият отряд да заеме отбранителни позиции; Да не се предприема настъпление, докато не бъде превзет Плевен; Да се повика на бойното поле [[гвардия]]та на Русия. След 1 седмица в Бяла пристигат генерал Гурко и бъдещият български княз [[Александър Батенберг]], които се включват във вторият военен съвет на 10 август. До 13 август в Бяла присъстват още граф [[Николай Игнатиев]], лекарят Сергей Боткин, историкът Владимир Сологуб, художникът [[Павел Ковалевски]] и други военни и граждански дейци. <ref name="Споделена памет"/>,<ref name="Бяла"/>
 
Императорът напуска Бяла по здравословни причини на 2 август след съвета и се установява в село [[Горна Студена]], Великотърновско, а на 13 август 1877 година Главната квартира се премества там. Преди заминаването си той подарява за спомен на църквата в Бяла 6 камбани с различна големина, два комплекта свещенически одежди и други вещи.