Велика Морава: Разлика между версии

Историческото средновековно име на цяла Морава от юг на север, т.е. Южна и Велика Морава е '''Българска Морава''', а Западна&nbsp; – Сръбска.<ref>{{cite book |last= Ковачева |first= Люба |authorlink= Люба Ковачева |title= България и нейните съседи, стр. 271&nbsp; – 273&nbsp; – Морава |year= 1921 |publisher= географска христоматия }}</ref>

[[Долина]]та на Велика Морава се поделя на две от [[Баграданска клисура|Баграданската клисура]]&nbsp; – Горноморавска и Долноморавска котловина. Горноморавската котловина е най-широка при [[Ягодинско поле|Ягодинското поле]]. Дъното на долината в горноморавско (в по-голямата си част припокриващо се с [[Поморавски окръг]]) е широко 20 km, а при [[Свилайнац]]&nbsp; – 10 km. Долноморавската котловина е част от т.нар. [[Подунавие]] и преди 200 хил. години е била дъно на воден басейн, [[залив]] на [[Панонско море]].

Като цяло притоците на реката не са пълноводни, нито дълги. Единственият по-дълъг от 50 km приток (ляв) на Велика Морава е [[Ясеница]]. Десните ѝ притоци са [[Йовановска река]], [[Църница]], [[Раваница]], [[Ресава]] и [[Ресавица]], а леви&nbsp; – [[Каленичка река]], [[Любомир]], [[Белица (река в Поморавие)|Белица]], [[Осаница]], [[Лепеница (река в Сърбия)|Лепеница]], [[Рача]] и Ясеница. През [[пролет]]та при пълноводие, дебита на притоците се увеличава и често реката излиза от [[корито]]то ѝ.

Коритото на реката е с широчина 80&nbsp; – 200 m, а дълбочината му е до 10 m. Речното корито е непостоянно и Велика Морава често го изменя. На местата на предходното ѝ протичане се образуват езерца, наричани ''моравища/е'', откъдето произлиза и името на реката.

През [[1966]] година започва изграждането на хидромелиоративни съоръжения по протежение на реката с цел предотвратяване на честите наводнения. В резултат на изградените 18 на брой малки язовири и пресичането на 23 меандърни преминавания, до [[1980]] година дължината на реката е коригирана (намалена) с 60 km&nbsp; – от 245 на 185 km. Планът за коригиране на речното корито, предвижда дължината на реката да се скъси на 152 km и да стане изцяло плавателна, но икономическата криза в [[Югославия]] през 80-те години на [[20 век]], последвана от започналото разпадане на югославската федерация през 90-те години на [[век]]а осуетяват тези намерения.

След Баграданската клисура&nbsp; – по горното течение на реката, в горноморавската котловина преминава основната пътна [[инфраструктура|инфраструктурна]] артерия на [[Сърбия]]&nbsp; – [[А1 (Сърбия)|Автомагистрала А 1]]. До рухването на Югославия сръбското държавно ръководство не се е отказвало от плановете си за изграждане на геостратегически коридор, свързващ [[Белград]] със [[Солун]]&nbsp; – плавателен [[канал]] Дунав&nbsp; – Морава&nbsp; – [[Вардар]]&nbsp; – [[Бяло море]].

По протежение течението на реката от юг на север са разположени редица [[град]]ове в днешна [[Източна Сърбия]]&nbsp; – [[Парачин]], [[Ягодина (град)|Ягодина]], [[Баточина]], [[Лапово]], [[Свилайнац]], [[Велика Плана]], [[Пожаревац]] и [[Смедерево]].

До началото на [[19 век]] по долината на река Велика Морава населението е преимуществено българско. То е ново и придошло през [[17 век|17]] и [[18 век]] от по-южните [[българско землище|български земи]]&nbsp; – Косово, Българска Морава, Македония. Наричано от водачите на [[Първо сръбско въстание в Белградския пашалък|първото сръбско въстание]] в [[Белградски пашалък|Белградския пашалък]] [[сърбиянци]], то участва активно в борбите за освобождение от [[Османска империя|османска]] [[Власт (обществено отношение)|власт]]. Постепенно, понякога първоначално и брутално, то е подложено на [[Асимилация (социология)|асимилация]] и [[сърбизация]]. <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Западни български земи и Сърбия |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>

През [[античност]]та долината на Велика Морава е населявана от [[тракийски племена]]&nbsp; – [[мизи]], [[трибали]] и др. В територията на областта има [[келти|келтско]] проникване след [[300 г. пр.н.е.]] След [[Римска империя|римската]] колонизация, областта влиза в границите на [[римска провинция|римската провинция]] [[Горна Мизия]]. След [[3 век]] областта е жертва на [[готи|готски]] опустошения, а след разделянето на Римската провинция на две, долината на Велика Морава е включена в [[Източна Римска империя|Източната Римска империя]]. <ref>{{cite book |last= Ценов |first= Ганчо |authorlink= Ганчо Ценов |title= Русия и завоевателните стремежи на сърбите |year= 1915, 2004 |publisher= Искра}}</ref>

След [[6 век]] започва [[славяни|славянското]] проникване на [[юг]] от [[Дунав]]а. Долината на Велика Морава е основна пътна артерия за проникване на [[южни славяни|южните славяни]] към [[Косово]], [[Македония (област)|Македония]], [[Албания]], [[Епир]], [[Тесалия]] и [[Пелопонес]] <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Западни български земи и Сърбия |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>. В областта се заселва [[славяни|славянското племе]] от т.нар. българска група [[моравяни]] или моравци, а на десния ѝ бряг покрай Дунав се заселват други славянски племена от българската група&nbsp; – [[браничевци]] и [[кучани]] <ref>{{cite book |last= Райчевски |first= Стоян |authorlink= Стоян Райчевски |title= Нишавските българи |year= 2004 |publisher= Балкани, ISBN 954-8353-79-2 }}</ref>.

По време управлението на хан [[Крум]] областта е административно-политически присъединена към [[Първа българска държава|Първата българска държава]] <ref>{{cite book |last= Коледаров |first= Петър |authorlink= Петър Коледаров |title= Политическа география на средновековната българска държава |year= 1979/1989 |publisher= БАН, София }}</ref>. От [[9 век]] насетне, населението по долината на река Велика Морава участва във формирането на [[българи|българската]] [[народ]]ност <ref>{{cite book |last= Ангелов |first= Димитър |authorlink= Димитър Ангелов (историк) |title= Образуване на българската народност }}</ref>. По време на [[Втора българска държава|Втората българска държава]] в долноморавско се образуват две български [[историко-географска област|исторически]] области&nbsp; – в ляво по течението на реката [[Белградска област|Белградска]] с център [[Белград]], а в дясно [[Браничевска област|Браничевска]] с главен град [[Браничево]] (днешен [[Костолац]]) <ref>{{cite book |last= Коледаров |first= Петър |authorlink= Петър Коледаров |title= Политическа география на средновековната българска държава |year= 1979/1989 |publisher= БАН, София }}</ref>.

Обичайно Морава се сочи от [[пътешественик|пътешествениците]] по време на [[Българските земи под османско владичество|османското владичество]] за [[етнос|етническа]] [[граница]] между [[българи]] и [[сърби]] <ref>{{cite book |last= Грозданова |first= Елена |authorlink= Елена Грозданова |title= История на българите, том II, дял първи&nbsp; – предели, население, бит и стопанство |publisher= Труд }}</ref>. Примерно [[Джон Бърбъри]] през [[1664]]&nbsp; – [[1666]] в [[пътепис]]а си разказва {{цитат|От Ягодина по хубав и здрав мост преминахме река Морава, която разделя Сърбия от България.|}} Почти всички исторически сведения на пътешественици по [[Виа Милитарис]] в [[период]]а [[16 век|16]]&nbsp; – [[18 век]] свидетелстват за това:

{{legend||1. розово и светло червено&nbsp; – [[Динарски планини|динарски]] тип и старо население}}

{{legend||2. светло зелено&nbsp; – преселници от [[Косово]], [[Метохия]] и [[Призрен]]ско}}

{{legend||3. светло жълто&nbsp; – преселници от поречието на [[Българска Морава]] и [[Вардар|Повардарието]]}}

{{legend||4. синьо&nbsp; – [[Тимок|томошко]]-[[Браничево|браничевско]] население}}

{{legend||5. тъмно червено&nbsp; – [[Шопи|шопско]] или [[торлаци|торлашко]] население}}

{{legend||6. черни точки&nbsp; – сръбски преселници оттатък [[Сава (река)|Сава]] и [[Дунав]]&nbsp; – от [[Войводина]] основно}}

{{legend||7. сиво&nbsp; – [[власи]]&nbsp; – виж и [[власи в Сърбия]]}}]]

* [[Стефан Герлах]] ([[1573]]&nbsp; – [[1578]])

* [[Адам Венер фон Крайлсхайм]] ([[1616]]&nbsp; – [[1617]])

* [[Георг Христов фон Найчиц]] ([[1631]]&nbsp; – [[1634]])

* [[Конрад Якоб Хилтенбранд]] (1657&nbsp; – [[1658]])

* [[Християн фон Валсдорф]] ([[1660]]&nbsp; – [[1663]])

* [[Паул Тафнер]] ([[1665]]&nbsp; – [[1666]])

* [[Ханс Хьонес]] ([[1673]]&nbsp; – [[1674]])

В капиталния си труд „[[Западни български земи и Сърбия]]“, Гаврил Занетов описва подробно българското равностойно участие в [[Първо въстание в Белградски пашалък|първото въстание в Белградския пашалък]], както и последвалата го [[Асимилация (социология)|асимилация]] и [[сърбизация]] на населението в т.нар. [[Подунавие]]&nbsp; – [[запад]]но (в средновековната [[Белградска област]]) и [[изток|източно]] (в [[Браничевска област]]) от Велика Морава.

В [[историография]]та се е наложило становището, че Морава е етническа граница между българи и сърби <ref>{{cite book |last= Грозданова |first= Елена |authorlink= Елена Грозданова |title= История на българите, том II, дял първи&nbsp; – предели, население, бит и стопанство |publisher= Труд }}</ref>. В късното средновековие почти всички пътешественици преминаващи през българското землище по Виа Милитарис сочат Морава за западен предел на българската народност. С няколко изключения, тези пътешественици не са [[етнография|етнографи]], а и целта на пътуванията им не е извършването на етнографски изследвания <ref>{{cite book |last= Райчевски |first= Стоян |authorlink= Стоян Райчевски |title= Нишавските българи |year= 2004 |publisher= Балкани, ISBN 954-8353-79-2 }}</ref>. Обикновено те отразяват в своите записки непосредствените си впечатления от видяното и чутото, без да го подлагат на критичен анализ. Пример в това отношение е Мелхиор Безолт, който пише: {{цитат|при Ягодина минахме водите на Морава, която на това място разделя Сърбия от България|}} <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Западни български земи и Сърбия |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>

[[Мелхиор Безолт]] през 1584 година отбелязва река Велика Морава като деляща две земи&nbsp; – [[Сърбия]] и [[България]]. В уточнението си към изложеното, той пише и следното: {{цитат|както това се приема изобщо|}} <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Западни български земи и Сърбия |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref> Внимателните и детайлни етнографски проучвания от по-късни периоди, забелязват българското население и по левия (западен) бряг на реката. <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Българското население в средните векове |year= 1902 |publisher= Спиро Гулабчевъ }}</ref><ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Българи на Морава |year= 1914 }}</ref><ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Западните предели на българската народност |year= 1916 |publisher= Г. М. Чамоневъ}}</ref><ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Западни български земи и Сърбия |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref><ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Населението по долината на Велика Морава |year= 1918 |publisher= Държавна печатница }}</ref>

Задълбоченото вникване в етническата картина по долината на Велика Морава на база и други данни, включително специализирани изследвания като тези на Гаврил Занетов, разкриват друго&nbsp; – българската народност се разпростира на около 20&nbsp; – 40 km западно от реката, покривайки плодорните равнини земи по долината ѝ <ref>{{cite book |last= Коледаров |first= Петър |authorlink= Петър Коледаров |title= Политическа география на средновековната българска държава |year= 1979/1989 |publisher= БАН, София }}</ref>. Това обстоятелство се установява по говора, някои исторически сведения и документи. Пътешественика Браун ''([[английски език|англ]]. Brown)'' на [[устие]]то на [[Лепеница (река в Сърбия)|Лепеница]] в тогавашното [[село]] [[Баточина]], сега община [[Лапово]], през [[1669]] година констатира промяна в женската [[народна носия]]: {{цитат|Тук жените носят един вид високи шапки „конги“, и на нея, както и на челото&nbsp; – всякакви пари. Една българка тук ми благодари за една голяма монета, която присъедини към накита на главата си|}} [[Автор]]ът прилага и изображението на жената и отдолу забелязва: ''жена от България''. <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Западни български земи и Сърбия |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>

Изложението на Върховния комитет за състоянието на [[Западни покрайнини|Западните покрайнини]] ([[1930]]&nbsp; – [[1931]]), предназначено за [[Общество на народите|Обществото на народите]], сочи: {{цитат|Тия зони (Западните покрайнини), както това се знае от учените географи и историци, не са днес крайните западни български земи, населени с чисто (изключително) българско население. И днес продължават да са такива Моравско и Тимошко, а някогаш във време зараждането на сръбската държава (близо 300 години преди това е създадена Българската държава на Балканския полуостров)&nbsp; – земите с българско население се простираха на запад от днешната сръбска столица, Белград. Самото име на тоя град говори за българския му произход и характер. Едвам в края на средните векове се простира сръбското влияние на изток от Морава, като все пак учените и пътешествениците от времето на 17 и 18 векове продължават да констатират смесицата от българи и сърби в земите по левия (западен) бряг на Морава|}} <ref>{{cite book |last= [[Главно управление на архивите]] |title= Българите от западните покрайнини |year= 2005, документ № 220 |publisher= Университетско издадетелство „Св. Кл. Охридски“, ISBN 954-9800-45-8}}</ref>

По време на научната си обиколка в [[Моравска област|Моравската област]], [[Анастас Иширков]] отбелязва следното: {{цитат|Доводи исторически и географски за владение над Българоморавско могат да представят приблизително еднакви и Сърбия, и България, но нашата сила в доводи може да ни даде най-вече диалектологията.|}}<ref>{{cite book |last= Петров |first= Петър |authorlink= Петър Петров (историк) |title= Научна експедиция в Македония и Поморавието (1916) |year= 1993 |publisher= ВИК „Св. Георги Победоносец“ и УИ „Св. Кл. Охридски“, ISBN 954-509-105-3 и ISBN 954-07-0255-0}}</ref> Населението по долината на Велика Морава комуникира на [[косовско-моравски говор]], наричан още и [[косово]]-[[Ресава|ресавски]] [[диалект]]. Това обстоятелство е установено от трима български [[учен]]и [[езиковед]]и ([[Беньо Цонев]], [[Стефан Младенов]], [[Стоян Романски]]) по време на [[Научна експедиция в Македония и Поморавието|Научната експедиция в Македония и Поморавието]] <ref>{{cite book |last= Петров |first= Петър |authorlink= Петър Петров (историк) |title= Научна експедиция в Македония и Поморавието (1916) |year= 1993 |publisher= ВИК „Св. Георги Победоносец“ и УИ „Св. Кл. Охридски“, ISBN 954-509-105-3 и ISBN 954-07-0255-0}}</ref>. Всички сръбски учени също сочат специфичния косово-ресавски говор на това население, причислявайки го към т.нар. старощокавски [[сръбски]] диалекти [http://ostava.012webpages.com/Slika%20dijalekata%20po%20D.%20Brozovicu.htm (Разпространение на косово-ресавския диалект според сръбската диалектология)]. Беньо Цонев и Стефан Младенов <ref>{{cite book |last= Младенов |first= Стефан |authorlink= Стефан Младенов |title= За пограничните говори в Източна Сърбия (1904)/Избрани произведения|year= 1992 |publisher= Наука и изкуство, София, ISBN 954-02-0026-1}}</ref><ref>{{cite book |last= Младенов |first= Стефан |authorlink= Стефан Младенов |title= Сръбски или български се говори между Искър и Морава (1908)/Избрани произведения|year= 1992 |publisher= Наука и изкуство, София, ISBN 954-02-0026-1}}</ref><ref>{{cite book |last= Младенов |first= Стефан |authorlink= Стефан Младенов |title= К вопросу о границе между болгарским и сербским языком. Руский филологический вестник. (1914)/Избрани произведения|year= 1992 |publisher= Наука и изкуство, София, ISBN 954-02-0026-1}}</ref> в капиталния труд „История на българския език“, категорично определят косовско-моравския говор за краен западен диалект на [[Български език|българския]] език <ref>{{cite book |last= Цонев |first= Беньо |authorlink= Беньо Цонев |title= Резултати от моите изследвания на моравските говори през 1916&nbsp; – 1917 година|year= 1917/1918 |publisher= Държавна печатница, София}}</ref><ref>{{cite book |last= Цонев |first= Беньо |authorlink= Беньо Цонев |title= Произход, име и език на моравците|year= 1918 |publisher= Държавна печатница, София, 84 стр.}}</ref><ref name=":0">{{cite book|last=Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|first=Българска академия на науките (БАН)|authorlink=Институт за български език|title=Единството на българския език в миналото и днес|year=1978|publisher=Издателство на Българската академия на науките, София}}</ref><ref>{{cite book |title= История на българския език |year= 1919&nbsp; – 1937 |publisher= Том I-III }}</ref>. [[Кръстьо Мисирков]] определя българо-сръбската езикова граница така: {{цитат|С български славяни, след заселването на Балканския полуостров със славяни, беше заселен не само десния, но и левия бряг на река Морава, т.е. целия ѝ басейн на запад до водоразделите на Морава и Колубара и на Сръбска Морава и Ибър|}} <ref>{{cite book |last= Мисирков |first= Кръстьо |authorlink= Кръстьо Мисирков |title= Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г. |year= 1910, 1911 |publisher= Българска сбирка}}</ref>

Езикови данни за този [[факт]] съдържа дори [[име]]то на днешната столица на [[Шумадия]]&nbsp; – [[Крагуевац]], което произлиза от [[прабългари|прабългарското]] название на [[животински вид|вид]] [[ястреб]], ползван за [[лов]] в тези слабонаселени места по времето на [[Първа българска държава|Първата българска държава]] <ref>{{cite book |last= Спанчев |first= Емил |authorlink= Емил Спанчев |title= Корени |year= 28 април 1999 г., брой 17 |publisher= в-к „Македония“ | }}</ref>. Името на големия ''[[автомобил]]ен [[завод]] „[[Застава (холдинг)|Застава]]“'' в Крагуевац, също е показателно в тази историко-етнологическа насока.

# в началото на [[20 век]] ([[1912]]&nbsp; – [[1913]]) да завладее днешно [[Косово]] и [[Вардарска Македония]] (проникването освен през Поморавието, е и по [[Поибрие]]то); <ref>{{cite book |last= Карастоянов |first= Стефан |authorlink= Стефан Карастоянов |title= Политическа география, Геополитика, Геостратегия |year= 2008 |publisher= УИ „Св. Кл. Охридски“, ISBN 978-954-07-2756-1, трето основно преработено издание}}</ref>

През [[декември]] [[1838]] [[Княжество Сърбия]] се сдобива с [[конституция]], а от [[1844]] и с [[национална външнополитическа доктрина]]&nbsp; – [[Начертание (документ)|Начертание]]. Основната сръбска външнополитическа експанзия е насочена към българските земи в Османската империя. Това направление се споделя от [[Австрийска империя|Австрийската империя]] и Русия, като всяка от [[велики сили|великите сили]] преследва свои си външнополитически цели. Първата желае да ползва Сърбия като таран, за да придобие [[Солун]] и излаз на [[Бяло море]], след което да включи [[сърби]]те от княжеството в пределите си, обединявайки ги с другите си южнославянски поданици. Русия иска да ползва Сърбия двуяко&nbsp; – за възпиране на австрийската експанзия на Балканите, а същевременно и като съюзник в борбата си за проливите срещу Османската империя <ref>{{cite book |last= Манчев |first= Кръстьо |authorlink= Кръстьо Манчев |title= История на балканските народи |year= 2006 |publisher= Парадигма, ISBN 954-326-033-8, ISBN 978-954-326-033-1}}</ref>.

Централните сили се оказват в по-изгодно положение спрямо България за привличането ѝ за съюзник на своя страна. България има своите етнически и исторически права над района на [[Поморавие]]то. <ref>{{cite book |last= Радославов |first= Васил |authorlink= Васил Радославов |title= България и световната криза (шеста глава) |year= 1993 |publisher= [[БАН]] }}</ref> [[Тайна българо-германска спогодба|Тайната българо-германска спогодба]] урежда съвместния контрол над долината на Велика Морава, като австроунгарско-българската граница минава по реката <ref>{{cite book |last= Кесяков |first= Богдан |authorlink= Богдан Кесяков |title= Принос към ... дипломатическата история на България, т. I (1878&nbsp; – 1925), стр. 73 |year= 1926, София }}</ref>. Пред българското правителство и премиер [[Васил Радославов]] остава да седи задачата по окончателното и трайно уреждане на българския национален въпрос, и в частност този за съдбата на българското население и територия по долината на река Велика Морава. Решението на този въпрос позволява осъществяването на пряк коридор и връзка на България чрез [[Унгария]] със [[страна|страните]] от ''Централна и [[Западна Европа]]'', така както е през [[средновековие]]то. <ref>{{cite book |last= Радославов |first= Васил |authorlink= Васил Радославов |title= България и световната криза (шеста глава) |year= 1993 |publisher= [[БАН]] }}</ref>

Геостратегическото владение и контрол над долината на Велика Морава позволяват на Сърбия освен да утрои територията си в рамките на по-малко от столетие, но и да оглави ''новата [[държава]]'' наречена [[Кралство на сърби, хървати и словенци]] след Първата световна война. След преименуването на кралството на Югославия е въведено ново [[административна единица|административно-териториално деление]], по силата на което се образуват две административни единици&nbsp; – [[Моравска бановина|Моравска]] и [[Дунавска бановина]], обхващащи територията по долината на Велика Морава. Югославската външна политика като продължение на сръбската такава е откровено и изявено антибългарска и цели възпрепятстване и осуетяване на каквито и да е български претенции към [[западни български земи|западните български земи]] (включително и [[Западни покрайнини|Западните покрайнини]]) и [[Вардарска Македония]]. Своеобразен връх на тази [[политика]] е [[Балканска Антанта|Балканската Антанта]]. Това довежда до [[Марсилски атентат|Марсилския атентат]]. <ref>{{cite book |last= Карастоянов |first= Стефан |authorlink= Стефан Карастоянов |title= Политическа география, Геополитика, Геостратегия |year= 2008 |publisher= УИ „Св. Кл. Охридски“, ISBN 978-954-07-2756-1, трето основно преработено издание}}</ref>

След [[Втора световна война|Втората световна война]], [[Парижки мирен договор (1947)|парижките договорености]] потвърждават [[статукво]]то от Първата. Югославия се управлява от [[комунист]]и, които продължават по същество предходната ''[[сърбошовинизъм|сърбошовинистична]] политика'' на потискане правото на [[нация|национално]] самоопределение на [[народ]]ите в [[Югославия]]. Подобно на румънската политика по изграждане на [[Канал Дунав - Черно море (Румъния)|канала Дунав&nbsp; – Черно море]] и Социалистическа република Сърбия в рамките на Югославската федерация пристъпва към изграждане на подобно съоръжение: ''канал Дунав&nbsp; – Бяло море'' [http://img151.imageshack.us/img151/5984/moravavardargd5.jpg (Канала Морава-Вардар)] през [[Македония (област)|Македония]], целящ задълбочаването на геостратегическата изолация на България. В крайна сметка начинанието е забавено по ''[[икономика|икономически]] причини'', а след започналия процес на разпадане на бивша [[Югославия]] през 90-те години на [[20 век]] и окончателно провалено.

След [[Косовска криза|Косовската криза]], последвана от обявяване [[независимост]]та на [[Косово]] с признаването му от повечето държави в [[ЕС]], присъединяването на Сърбия към съюза остава все така проблематично. Това обстоятелство изостря пречките пред [[международна търговия|международната търговия]] и придвижване през Сърбия между страните в ЕС и тези от [[Ориент]]а и Централна и Западна Европа, осъществявано най-вече по главния международен път преминаващ през долината на Велика Морава. Като [[алтернатива]], България разглежда изграждането на [[Мост Видин-Калафат|моста Видин&nbsp; – Калафат]] с [[път]]я през [[Румъния]], както и реализацията на [[Паневропейски транспортен коридор 8]]. <ref>{{cite book |last= Карастоянов |first= Стефан |authorlink= Стефан Карастоянов |title= Политическа география, Геополитика, Геостратегия |year= 2008 |publisher= УИ „Св. Кл. Охридски“, ISBN 978-954-07-2756-1, трето основно преработено издание}}</ref>

* {{икона|sr}} [http://www.zavod.co.rs/catalogue/detail1.asp?CAT_ID=33993 Морава&nbsp; – монография]