Велика северна война: Разлика между версии

 

По време на [[Сканска война|Сканската война]] (1675 – 1679) Дания прави отчаян опит не само да си върне Скания, но и да изравни нарушения баланс на силите в Балтийския регион. Мъжествената ѝ борба не довежда до успех поради още по-енергичната съпротива на шведите. По същото време обаче шведската власт в [[Померания]] е пометена от пруските войски и само настоятелното застъпничество на [[Франция]] спасява шведите от загуба на тази област. Но тъй като Швеция влиза в тази война именно заради Франция, след мира тя прави завой и се отдалечава от този опасен съюзник. Политиката на шведския крал [[Карл XI]] е мирна и целяща икономическо стабилизиране на бедната и слабо населена монархия. А когато през 1697 г. той умира, оставя на престола 15-годишно момче, което съвсем не мисли за войни.

 

== Надмощие на Швеция (1699 – 1706) ==

Първият етап от войната е характерен с пълното надмощие на Швеция. Младият Карл XII се оказва не само талантлив, но и гениален [[военачалник]], който разбива един по един и тримата си противници и е на път да спечели войната. При това най-често той разполага с по-малко сили и разчита единствено на своята смелост и на отличните качества на шведската армия, макар и новосформирана. Войната е започната от полско-саксонските войски, които през декември 1699 г. нападат Ливония, стигат без съпротива до нейния главен град [[Рига]] и го обсаждат. В средата на следващата година руснаците също се включват, като обсаждат град [[Нарва]] – пристанище на [[Фински залив|Финския залив]]. Настъплението на съюзниците обаче е мудно и дава възможност на шведите да предприемат бързи контра действия. Планът на Карл XII за войната е на принципа на [[блицкриг]] – с максимални сили да атакува един от противниците си и да го извади от войната, след това да атакува втория и т.н. Ето защо той се насочва срещу най-уязвимия си враг – Дания. През [[август]] [[1700]] г. изненадваща шведска атака през [[проток]]а [[Йоресун]] принуждава датчаните да [[Капитулация|капитулират]] по най-безславен начин. Досега шведите никога не са успявали да направят това, въпреки опитите си и датчаните винаги са разчитали на по-силния си [[флот]] като противовес на непобедимата шведска армия. Фредерик IV подписва договора в Травентал, който е извънредно мек за ситуацията. Освен че изисква от Дания да напусне Северния съюз, Карл я принуждава само да освободи от сюзеренитета си херцогството [[Холщайн]] – шведски съюзник.

[[Файл:Victory at Narva.jpg|мини|300px|Карл XII приема знамената на победените руски полкове след победата при Нарва. Картина от Густав Седерстрьом, 1910 г.]]

 

Карл XII мрази Август II до смърт и е готов да го преследва докрай. През 1704 г. той издига нов полски крал, неговото протеже [[Станислав Лешчински]]. Отчаяните опити на Август да си върне контрола над Полша са разбити през 1705 г. В същото време новата руска армия настъпва в гръб на шведите, но когато се обръща срещу нея, Карл показва, че тя има още много да учи. Той ѝ дава бърз и болезнен урок в [[Битка при Фраущат|битката при Фраущат]], но не я преследва, за да приключи преди това с Август II. Той напредва към Саксония, преминава безцеремонно през австрийските владения и го залавя в замъка Алтранщет. Там на 25 септември 1706 той принуждава изтощения си враг да подпише унизителен мирен договор, според който признава властта на Станислав Лешчински, напуска Северния съюз и предава в ръцете на шведите всички руснаци, които се намират на служба при него. Така Карл успява да ликвидира противниковата коалиция и да остане лице в лице с враг, който той напълно и фатално подценява.

Още през 1702 г. руснаците предприемат ново настъпление в Естония и Ливония. Талантливият генерал [[Борис П. Шереметиев|Шереметиев]] побеждава шведите при [[Ерестфер]] и [[Хумелсхоф]], и макар това да са нищожни шведски сили, ефектът от победите е голям. През 1703 войските на Петър I стигат до [[Фински залив|Финския залив]] и на 16 май царят демонстративно полага основите на новата руска столица – [[Санкт Петербург]]. На следващата година руснаците успяват като цяло да овладеят цяла Прибалтика, превземайки Нарва и Дорпат (основната ливонска крепост, сега [[Дерпт]]).

 

[[Файл:Marten's Poltava.jpg|мини|300px|[[Битката при Полтава]]. Картина от Денис Мартенс, 1726 г.]]

През януари 1708 г. Карл стига до [[Гродно]], където едва не сварва отстъпващата руска армия. През юли същата година Шереметиев изневерява на стратегията си и му дава сражение край [[Холовцин]], спечелено от шведите. Оттам нататък руснаците избягват всякакъв открит сблъсък. Карл нарежда на армията си в Прибалтика да напредне от север. Свързва се с [[казаци|казашкия]] украински [[хетман]] [[Иван Мазепа]] за общи действия против Русия. Именно затова се отклонява от пътя към Москва и отива в [[Украйна]]. Този ход се оказва грешка, защото прави невъзможно прибалтийската армия да се свърже с него, а тя е натоварена с провизии от жизнено значение. Тази армия, начело с генерал [[Адам Лудвиг фон Левенхаупт|Левенхаупт]], е разбита на 29 септември 1708 г. от Петър I и генерал [[Александър Меншиков (офицер)|Меншиков]] при [[Лесная (битка)|Лесная]]. Оказва се, че надеждите за силна подкрепа от Мазепа не са реалистични, защото още преди идването на шведите Меншиков разорява казашките земи. Така през ноември Мазепа стига до лагера на Карл XII само с 1300 души. Самата шведска армия силно намалява от големия студ през зимата. След това през пролетта тя бездейства поради наводненията. Едва през юни 1709 г. обсажда силната крепост [[Полтава]].

 

 

== Обрат на войната (1709 – 1714) ==

Междувременно през 1709 г. [[Северен съюз|Северният съюз]] се възстановява с трескава бързина. Руснаците отново покоряват Естония и Ливония (1710), като вече запазват последната за себе си. През 1709 г. Дания окупира Скания и започва тежка война със силите на нейния [[губернатор]] генерал [[Магнус Стенбок]]. Още на следващата година той разбива датската армия при [[Хелсингбори]] и я изтласква от областта. Затова пък през 1712 г. датчаните превземат [[Бремен]] и [[Ферден]]. Без да участва официално в Северния съюз Прусия настъпва към важните померански крепости [[Щетин]] и [[Щралзунд]], като ги превзема до 1713 и 1715 г. А през 1713 г. руският генерал [[Апраксин]] започва настъпление във [[Финландия]]. Първо той превзема [[Виборг]] (12 юни 1713) и се придвижва във вътрешността. Местната шведска армия на генерал [[Армфелд]] е разбита през февруари 1714 г. и това решава съдбата на областта – тя попада под руска власт. Атаката срещу Финландия довежда и до първите открити действия по море. През юли 1714 г. 99 руски [[Галера|галери]], начело с Апраксин, атакуват 7 шведски [[Линеен кораб|линейни кораба]] край [[Хангьо (битка)|Хангьо]] и три пъти трябва да напредват преди да извоюват победата. Всички шведски кораби са пленени и Швеция изгубва надмощието си по море.

 

 

== Поражението на Швеция (1714 – 1721) ==