Виетнамска война: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м без интервал |
||
Ред 44:
* 1960 г. – 900
* 1961 г. – 3205
* 1962 г. – 11
* 1963 г. – 16
* 1964 г. – 23
Брой на северовиетнамските военнослужещи, прехвърлени в Южен Виетнам на първия етап от войната<ref>William Turley. The Second
Ред 119:
== Край на войната ==
Равновесното положение, в което навлиза войната, става ясно на Вашингтон в началото на 1968 г. след офанзивата „Тет“ (виетнамската нова година), когато изключително дръзко и предизвикателно комунистическите партизани завладяват по-голямата част от провинциалните столици на страната и оперират в района на американското посолство в Сайгон. Стратези на тази операция са северовиетнамският генерал [[Во Нгуен Зиап]] и генералът от [[Виет Конг]] – [[Тран Ван Тра]] (на виетнамски: Trần Văn Trà). Генерал Зиап се отличава като блестящ военен пълководец по време на [[Първа индокитайска война|Първата]] и Втората Индокитайски войни. Въпреки че американците успяват да си върнат частичния контрол върху загубените територии, от чисто психологическа гледна точка става ясно, че трябва да се върви към преговори. Американската стратегия за измъкване от конфликта се реализира от новия американски президент [[Ричард Никсън]]. Американското командване решава като последно средство да засили въздушните операции, като в същото време предприеме масирано изтегляне на сухопътните войски. За три години Никсън намалява американските сили от 550
През 1969 г. започват преговори с южновиетнамската левица за окончателно споразумение. През 1973 г. в разговорите се включва и Северен Виетнам. На мирната конференция в Париж от 26 февруари до 2 март 1973 г. южновиетнамското население получава правото на самоопределение, като американците се задължават да напуснат Южен Виетнам. След мощна офанзива на комунистическата партизанска армия през пролетта на 1975 г. сайгонският режим е свален с падането на [[Сайгон]] на 30 април 1975 г., след което се установява Временно революционно правителство. През 1976 г. Северен и Южен Виетнам се обединяват в една държава под комунистическо управление. След общи избори за страната управлението е поето от Комунистическата партия на Виетнам. Ляво-радикални режими се установяват в Лаос и Камбоджа.
Ред 132:
Виетнамската война е най-тежкото поражение на външната политика на САЩ и най-блестящата външнополитическа победа на СССР. След нея СССР и [[социалистическият лагер]] постепенно губят [[Студена война|Студената война]]. Хиляди американски ветерани от войната изпитват трудности да се интегрират отново в американското общество, като много от тях дори се самоубиват, вследствие на психическите травми които получават по време на виетнамската война.
Във войната участват над половин милион американски военни, от които 58
| уеб_адрес = http://e-vestnik.bg/7490/обама-се-изправя-пред-призрака-на-виетнам/
| заглавие = Обама се изправя пред призрака на Виетнам
| |||