Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877 – 1878): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Bulldog4eto (беседа | приноси) Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 14:
* опълчение.
Основна тактическа единица в пехотата е пехотен [[батальон]]. Съставен е от 5-ет пехотни [[рота|роти]] по 168 офицери и войници във всяка. Четири от ротите са линейни, а петата е стрелкова, съставена от най-добрите войници.
Пехотният [[полк]] е съставен от 3-ри пехотни батальона.
Пехотната [[бригада]] е от 2-ва пехотни полка.
Пехотната [[дивизия]] е от 2-ва пехотни бригади. Гвардейската пехотна дивизия има по 16-ет пехотни батальона (по 4-ри пехотни роти във всеки), като броят на войниците е равен на броя в пехотната дивизия.
Конната дивизия се състои от 2-ве конни бригади. Конната бригада е от 2-ва конни полка. Конният полк е от 4-ри конни [[ескадрон]]а по 128 офицери и войници във всеки.
[[Донски казаци|Донският казашки полк]] е от 6-ет конни [[Сотня|сотни]].
Ред 32:
Черноморския флот, поради ограниченията на Парижкия договор от 1856 г., се състои от 2 [[броненосец]]а, 4 [[корвета]], 20 [[параход]]а, 14 [[Шхуна|шхуни]], 1 [[Баркас (лодка)|баркас]], 5 [[катер]]а, 7 [[миноносец]]а и 22 мобилизирани граждански парахода.
Войнишкият състав е добре подготвен, храбър и самопожертвователен.
Подофицерският състав, който командва най-малките тактически подразделения, е сравнително добре обучен и с малък боен опит.
Офицерският състав е 60% от необходимия за случай на война. Две трети от него са с добра и задоволителна обща и специална подготовка. Добре подготвените офицери служат предимно в гвардията, артилерийските и инженерните части и по-малко в армейската пехота и конницата. Щабните офицери, средният и висшият команден състав притежават солидна подготовка и много често са завършили военни академии.
Ред 43:
Тактиката на [[конница]]та е развръщане от походен в боен строй от движение. Прилага се с елементи на парадност. В бойните действия нейната роля се подценява. По тази причина ефективният ѝ принос е най-вече в преследването на противника и проникването в дълбокия тил.
Инженерните войски са на голяма висота. Успешно се справят със съвременните фортификационни съоръжения и [[Понтонен мост|понтонните мостове]].
Артилерията прилага добре огъня от близки разстояния. Поради недостига на далекобойни оръдия отстъпва в средния и далечния обстрел.
Свързочните части са ефективни и се справят с 9 военно-походни телеграфни парка, всеки с по 8 апарата и 100 км. кабел.
Обозът е разнообразен и достатъчен. Поради неразвитостта на ж.п. мрежата на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] основната теглителна сила е животинската.
Черноморският флот успешно прилага ''минните атаки'' на лейтенант [[Степан Макаров]] и парализира османския флот.
При провеждането на полевите операции успешно се прилага създаването на временни Сборни отряди или колони за решаването на оперативните задачи. Широко се практикува обхващането на противника и фланговите удари при боевете от движение и с висока степен на маневреност. При позиционните боеве фронталните атаки често се съчетават с обхващане на противника.
Ред 61:
Частите, въоръжени с „Бердан 1“, спешно са превъоръжени в навечерието на войната с „Бердан 2“. Пушката „Крнка“ (до 12 изстрела в минута, далекобойност до 2 000 крачки) съответства на пушка „Шнайдер“ в османската армия, но няма добър прием сред войниците (при продължителна стрелба не изхвърля добре [[Гилза|гилзите]]). Пушката „Карле“ има някои предимства в сравнение с „Крнка“, но често прави засечки. [[Българското опълчение]] е въоръжено с пушка „Шаспо“ обр. 1866 г. с тесак. Пехотното оръжие е многосистемно, не се използва достатъчно скорозарядност и далекобойност. Констатиран е недостиг на [[патрон]] като на войник средно са 180 – 185 бр.
Конницата е въоръжена с [[Пика (оръжие)|пики]], [[Сабя|саби]], [[револвер]]и, [[Карабина|карабини]] и пушки от облекчен тип.
Артилерията е въоръжена с полски (4 и 9 фунтови) и планински (3 фунтови) оръдия. Деветфунтовите оръдия са с тегло 1 700 кг, стрелят с [[граната]] на 3 200 м. при начална скорост 320 м/с. Четирифунтовите са с тегло 1 300 кг, стрелят на 2 500 м. при начална скорост 300 м/с. Трифунтовите са с тегло 245 кг, разглобяеми и преносими с животни, стрелят на 1 423 м. при начална скорост на гранатата 213 м/с. Всички оръдия са бронзови, пълнят се отзад, имат клинов затвор и нарези. Средно на оръдие са налични по 98 – 168 [[снаряд]]а. Стреля се с обикновени гранати и [[шрапнел]]и (ефикасни на къси и средни разстояния до 2 000 м.) и [[картеч]] (резултат до 420 м.) Артилерийското въоръжение е многосистемно, сложно, с недостатъчност при далекобойните и средни системи, неефективно при стрелба срещу землени укрепления [[редут]]и, които широко се използват от противника.
Ред 68:
[[Файл:Alexander_II_of_Russia_by_N.Lavrov_(1868,_Museum_of_Artillery).jpg|ляво|мини|150px|Император Александър II]]
[[Файл:Nikolai-dmitriev-orenburgsky-grand-prince-nikolai-nikolaevich-enters-trnovo-in-1877-1885.jpg|мини|250px|Главнокомандващия Княз Николай Николаевич влиза в Търново. Художник Николай Дмитриев-Оренбургски]]
Върховен главнокомандващ на [[Въоръжени сили на Русия|въоръжените сили на Русия]] е император [[Александър II (Русия)|Александър II]].
На 1/[[13 ноември]] [[1876]] г. е създадена Действаща армия за [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]] на Балканския полуостров. Главнокомандващ на Действащата армия е [[Великия княз|Великият княз]] [[Николай Николаевич]], който има извънредни пълномощия. Действията му се контролират пряко от императора, който през почти целия период на войната е при Действащата армия.
Ред 207:
Разработването на плана започва от есента на 1876 г. и преминава през няколко етапа. В основата му залягат идеите, развити от генерал-лейтенант [[Николай Обручев]]. Като район на главни военни действия е определен [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]], където руската армия може да разчита на всестранната подкрепа на българското население, да съсредоточи значителни сили и да провежда големи операции, да нанася решителни удари към столицата на [[Османска империя|Османската империя]].
Като основна стратегическа задача е поставено настъпление към [[Цариград]] чрез мощен удар, нанесен от главните сили на Действащата армия по направлението [[Свищов]]-Централна [[Стара планина]] – долината на река [[Тунджа]]-[[Одрин]]. Предвижда се заобикаляне на многобройните противникови сили в [[Четириъгълник на крепостите|Четириъгълника на крепостите]] Русе-Силистра-Варна-Шумен, срещу който заемат отбранителни позиции част от силите на Действащата армия. Предвидено е превземането на крепостта Русе.
[[Кавказ]] и [[Мала Азия]] се разглеждат като второстепенен район на военните действия. Последните се развиват според руския план за [[Бойни действия на Кавказкия фронт в Руско-турската война (1877-1878)|Кавказкия фронт]].
Руският Черноморски флот е определен за съдействие на сухопътните сили при организиране и осъществяване охраната на Черноморското крайбрежие.
Планът изхожда от предпоставката, че осъществяването му може да бъде постигнато в продължение на 2 – 3 месеца от 300 000 армия. Основен недостатък е подценяване на противниковите сили и тяхната способност за противодействие, не са предвидени резервни варианти в случай на неуспех при реализацията на отделни операции. Военните действия протичат в основни линии според плана.
| |||